За почти един век великите републиканци в историята на Франция Жюл Фери, Гамбета, Валдек, Клемансо, Поанкаре и др. категорично отхвърлиха идеята за избор на държавния глава чрез всеобщи преки избори. Тези, които построиха френската демокрация и положиха фундаменталните й принципи като гражданските свободи, светското и задължително образование, върховенството на закона, изключваха тази перспектива. Навремето държавният глава на Франция е бил избиран от двете обединени камари в Конгреса на Версай. Вероятно са си имали едно наум заради катастрофалните за Луи-Наполеон Бонапарт избори от 10 декември 1848 г., довели до държавния преврат от 2 декември 1851 г., до диктатура та и Империята, както и срамният погром от септември 1870, последствията от които са били апокалиптични.

Постановката на сегашните президентски избори дава ли ни основание да считаме, че великите републиканци от историята са били прави, пита в коментарен материал френският вестник "Фигаро".

Когато дьо Гол установил Петата република, за да възстанови авторитета на държавата и да извади Франция от войната с Алжир, той не е предвиждал избирането на президента на Републиката да става чрез пряко гласуване от народа, а да бъде назначаван от колегия от 80 000 избиратели, включваща местни избраници, кметове и общински съветници. Едва след атентата в Пти Кламар през 1962 г. той е поискал президентът да бъде избиран от народа, за да укрепи властта на своите приемници. По онова време Генералът не е могъл да има и най-малка представа за посредствеността, в която щели да потънат 55 години по-късно френският политически живот и нивото на осмото поколение наследници на неговия пост.

За създателя на Петата република избирането на президент е било израз на доверие между Франция и един мъж, водач на нацията, въплъщение на нейното единство, образцовост и престиж, чийто авторитет произлиза от опита, от историческата визия, от мъдростта и познаването на собствената си държава, на нейната култура и история.

Вторият тур на настоящите президентски избори отрича дори голисткото президентство. Двамата кандидати Макрон и Льо Пен имат малък или никакъв държавнически опит. Те се разполагат в границите на едно мислене, което иска да заличи всичко предходно, всеки по своя си начин. Техният образ не е обединяващ, а точно обратното - своенравен, раздробен, конфликтен и всяващ смут. Единият произлиза от "националната десница", течение ситуирано в крайностите на политическата история, другият чертае образа на "Франция от високо", тази на обществените институции, на медийната и кабинетната власт. Те преминаха квалификациите на първия тур с ултраниски резултати - 16% от електоралния корпус гласува за единия и 18% за другия. Никакъв феномен на масова подкрепа в тяхна полза не беше наблюдаван.
Според повечето социологически проучвания , огромно мнозинство от французите -59%, изразява съжаление , че на втория тур един срещу друг ще се изправят карикатурни образи, от които то не се чувства представено и счита че е лишено от правото си на демократичен избор.

Изборният процес беше заобиколен посредством "примитивни методи", в противовес на духа на институциите, а после опропастен от един скандал. В контекста на сгромолясването на политическия живот и главозамайваща криза на доверието, той беше заченат в условията на широка медиийна манипулация, водена от радиа, телевизии и преса през годините, с цел да изтласка на преден план двама кандидати, единият от които интуитивно отхвърлен от 2/3 от страната и служещ като трамплин за изстрелването на другия, шампионът на "Франция от високо", до Елисейския дворец. Ставаме свидетели на най-лошия възможен сценарий: демагогия, истерия, спорове, незряла агресия, мегаломания, необразованост, несъстоятелност на речта и визията, един Гран Гиньол*, откъснат от реалния свят и търкалящ се към пропастта.

Ситуацията е взривоопасна, пише "Фигаро". До какво ще доведе всичко това?

Несъмнено изживяваме последния етап от процеса на разпадане на елисейската власт, който е в ход от десетилетия. Това развитие може да отвори пътя към израждане на централната власт в хаос и насилие. Благоприятен изход от настоящата криза би било връщането към демокрация, основана на могъщ и уважаван министър-председател, излъчен от ново мнозинство и който се отчита пред парламента. Също така е необходимо французите да осъзнават настоящата трагедия и да отреагират на нея като дадат на Франция стабилно мнозинство, независимо от медийния панаир, в какъвто се превърнаха президентските избори.

Едно е сигурно: парламентарни те избори през юни ще бъдат последен шанс за излизане от блатото.

*Парижки театър на ужасите

Превод: Петя Михайлова