Шоуто е гарантирано! Предстои ни един месец, през който ще се смесват ежедневно политически и футболни страсти. Картината щеше да е напълно завършена, ако българският национален отбор бе част от провеждащото се през това лято Евро 2020. Но както се казва - няма пълно щастие! Въпреки този съществен недостатък за националната ни чест, обстоятелството, че в продължение на четири седмици успоредно ще гледаме, слушаме и четем за футболни срещи с участието на 24 национални отбора и предизборната кампания за 46-то Народно събрание със сигурност ще даде голям тласък на общуването между българите във всичките му възможни форми - разговори, дискусии и силно разгорещени спорове с малко аргументи и много емоции. Та нали още от 90-те години на миналия век беше постигнато едно базово съгласие в обществото ни - стане ли дума за футбол и политика, то няма българин, който да не е компетентен, информиран и способен да изрази авторитетно мнение, което е такова поне за самия него.

Така беше очертан теренът, бяха оформени обществените интереси и компетентности, а оттук нататък ни оставаше само едно - да запалим искрата и непрекъснато да я подхранваме с чиста и неподправена емоция, за да не позволим никога повече тя да изгасне. На местна почва обаче източниците на емоция започнаха да намаляват и да стават все по-постни. Поне тези, които идват по футболна линия. Националният ни отбор участва на значим футболен форум за последен път през 2004 г. За вътрешното ни първенство пък какво да говорим - то почти не става за гледане.

Що се отнася до изборната тема обаче, е тя определено е друга "бира". Последните редовни парламентарни избори преди този април бяха през 2009 г., а кога биха били следващите редовни, това едва ли някои би рискувал да прогнозира. Колкото повече предсрочни избори, толкова повече емоции и толкова повече възможности българите да продължават да затвърждават и демонстрират политическото си разбирачество. Е, то футболът като не ни дава поводи и политиката е подходящо убежище. Важното е да имаме поне една обществено значима тема, която да ни зарежда с емоции, че на "изток от Рая" без емоции как се живее?!? По принцип емоциите разделят, а аргументите обединяват, звучи философски и е голяма тема, та затова общество, което е избрало да живее много повече съобразно емоции и слабо да уважава аргументите, винаги ще е разделено и никога няма да може да си обясни защо е така. По този начин въпросът - Защо? - ще се превърне в екзистенциален за него. За България, ако все още не е станал екзистенциален, то със сигурност въпросът е най-малко исторически. Емоционалната интерпретация за нас е пуснала корени далеч в миналото и сякаш непрекъснато се възпроизвежда, форматирайки настоящето и бъдещето ни.

През следващия един месец футболните и политическите страсти ще се преплитат по две основни причини: първо - това е удобно за политическите формации и второ - има достатъчно широка публика у нас, която желае това, която има нужда да гледа и слуша това, която на моменти може да се гневи на това и на моменти да се забавлява, но при всички случаи е гарантирана публика. Съвсем не е случаен фактът, че вече десетилетия наред политическият език у нас включва спортна и по-точно футболна терминология. Той обяснява политически решения и политически ситуации чрез сравнение с футболни мачове и футболни резултати. Със сигурност и до ден днешен сред българските политици има такива, които смятат, че така в пълна степен фиксират върху себе си вниманието на публиката и освен това трайно го задържат.

Евро 2020 конкретно за България ще се превърне в един своеобразен фон на предизборната кампания в страната. Досега не сме имали подобен случай, при който началото и края на една предизборна кампания да съвпадат напълно с началото и края на голям спортен форум и то точно футболно първенство. България я няма на това първенство, което означава, че обединяващ фактор за българската публика, който да произтече от Евро 2020, няма да има. Всеки зрител ще има своя скрит или явен фаворит сред 24-те участника. В една част от случаите симпатиите ще се дължат на фенско отношение към клубни отбори от една или друга от страните участнички или пък към отделни футболисти от една или друга националност, спечелила си правото да се представя на европейските футболни финали. Не малко симпатии обаче ще се дължат на положително отношение към някои от страните, които са на Евро 2020, към техните обществени организации, икономически възможности и стандарт на живот. Все пак правото на свободно пътуване и работа, което имаме от 2007 г., даде възможност на много българи да опознаят страните в ЕС и дори да започнат да възприемат някои от тях като своя втора родина. Наред обаче с този рационален начин за формиране на симпатии, сред съществуващите предпочитания може да бъде открит и още един план, а именно разбирането за страните в настоящето въз основа на исторически обстоятелства и по-точно - въз основа на тяхното тълкуване, което много често е основано върху спорни интерпретации и идеологически пристрастия. Така на практика Евро 2020 би било един доста сложен фон на българските парламентарни избори, толкова сложен, колкото сложна е и самата политическа среда у нас през последните няколко месеца или дори вече може да се каже почти цяла една година.

Идентичността в характеристиките на фона и средата предполага и идентичност в интерпретациите. Или казано с други думи тези обстоятелства водят по-скоро към разгръщане на терен за повече емоции и още по-сериозно ограничаване на терена на аргументите. Не че на изборите през април емоциите бяха малко и тогава те надделяваха над аргументите. Двете основни определящи теми тогава бяха летните протести от 2020 г. и изострената здравна криза. И едната, и другата тема дават чудесни възможности за пораждане на емоции и ирационално отношение на хората към изборите и политическия процес въобще. Съществуващите нагласи в обществото към ирационален вот се изразиха най-вече в подкрепата за "Има такъв народ" (ИТН) и нейното второ място в крайното класиране. Формацията не каза почти нищо на избирателите, не участва в предизборните дебати, кандидатите й отсъстваха от телевизионните студиа, а посланията, доколкото се излъчваха такива, можеха да бъдат прочетени единствено в социалните мрежи. Социологическите агенции отнесоха доста критики заради това, че прогнозите им останаха далеч от действителния резултат на ИТН, но тук е важно да се отбележи, че колкото по-ирационално е поведението на определен електорат, толкова по-трудна е работата на социологическите агенции. По-големият проблем тук е, че у нас по принцип липсват т.нар. дълбочинни социологически проучвания, които показват въз основа на какви фактори избирателите формират своите изборни предпочитания. Липсата на такава информация съвсем логично ни лишава от възможността да правим класация на факторите, за да разберем кой от тях е първи, втори, трети и т.н.

Подобен тип изследвания биха дали повече яснота на политическите формации относно приоритетните теми за българските граждани и то не само за мнозинството сред тях, но и за всички социални групи, формирани по пол, възраст, образователен статус, жизнен стандарт и други обществено значими критерии. Едва след като всичко това бъде разбрано би било възможно смислено да се говори за дневен ред на обществото. Досега често се е случвало да чуваме от представители на различни политически формации да се говори за дневния ред на обществото, а и за подмяната му. Това обаче на практика си е празно говорене, просто защото липсва информационната основа, която да ни даде така нужната представа какъв точно е дневният ред на обществото в даден период от развитието на политическия процес. А липсата на информационна основа определено не е в полза на аргументите в политическия дебат и не им помага да вземат връх над емоциите.

Както през април, така и през юли протестите от 2020 г. и пандемията ще се запазят като фактори при провеждането на предизборната кампания. Те обаче няма да бъдат основни, а значимостта им ще се изразява повече в интерпретацията на последствията и резултатите от тях. Като важни фактори сега ще навлязат поведението на служебното правителство, заявките, които то даде, и очакванията, които съществуваха към него. И тук, въпреки несъвършенствата на социологическите резултати, следва да се позовем отново на тях. Отношението на българските граждани към кабинета "Янев" не е еднозначно. Макар че положителните оценки преобладават над отрицателните, мнозинството от хората не заявяват ясно определена позиция към министрите и тяхната дейност.

А това обстоятелство отново отваря широко поле за интерпретации. Такова поле впрочем отварят и санкциите, наложени от САЩ по закона "Магнитски". Те са част от американската подкрепа към България в борбата с корупцията, както каза държавният секретар Антъни Блинкин, но във вътрешнополитическия контекст всеки участник се стреми да се дистанцира от санкционираните лица (физически и юридически) и да убеждава широката публика, че никога и по никакъв повод не е имал вземане - даване с тях. По време на предстоящия един месец в много по-голяма степен ще бъдем свидетели на интерпретативните умения на представителите на политическите сили, отколкото на същностен дебат по различни публични политики и други въпроси, свързани с ефективното функциониране на държавата и нейните институции. Чрез интерпретативни умения и провокиране на емоции стабилно представяне на едни парламентарни избори може да бъде постигнато. С това обаче държавата няма как да бъде управлявана. Публичното управление почива върху друга основа - програми, визия, готовност за разговори и постигане на съгласие, разбира се и осветляване на нарушения и нередности, извършени от политическия опонент, но задължително подкрепени с ясни и конкретни доказателства, които да бъдат неразделна част от осветляването.

Много е възможно 46-то Народно събрание да прилича силно по своя състав на 45-то. И ако интерпретациите и емоциите не бъдат превъзмогнати, както стана през април, то най-вероятно есента ще трябва да ходим отново на предсрочни парламентарни избори. За част от политическите формации подобна перспектива би донесла повече щети, отколкото ползи. Можем само да се надяваме, че те имат способността да оценят това и да го отчетат при избора на поведение след 11 юли. Разбира се, сред политическите сили в 46-то Народно събрание ще има и такива, за които участието в управленска коалиция също би донесло щети. Някои може да решат да действат, други могат да преценят, че тяхната стратегия изисква по-скоро изчакване и пасивност. Може пък и да се появи някоя парламентарна група, която да постави националния интерес пред всичко останало. Не бива да сме учудени и ако някоя формация от 45-то Народно събрание покаже съвсем различно поведение в 46-то. Преди да разберем коя от всички възможни хипотези ще се реализира, трябва да изживеем деня - 11 юли, когато с вълнение ще ни зареждат както изборните резултати, така и финала на Евро 2020.