"Кое струва повече - изкуството или животът?". С този въпрос само в рамките на десетина дни екоактивисти посегнаха на емблематични произведения на изкуството в опит да провокират обществеността да заговори и най-вече да се замисли за глобалния проблем, какъвто са климатичните промени с пагубното си въздействие върху околната среда и причиняването на световен глад.

Миналата седмица протестиращи от групата "Просто спрете петрола" заляха с доматена супа шедьовъра на Винсент Ван Гог "Слънчогледите" в Националната галерия на Лондон.

Преди дни пък двама членове на движението "Последно поколение" размазаха картофено пюре по друга ценна картина - тази на френския импресионист Клод Моне "Купи сено", в музей в германския град Потсдам.

Не беше пощадена и восъчната фигура на крал Чарлз III в Музея на Мадам Тюсо в Лондон, върху чието лице беше хвърлена шоколадова торта.

Нима обаче подобни ексцентрични прояви биха извели на дневен ред темата за опасните последствия от изменението на климата? Според природозащитниците - очевидно да, пък макар и на принципа, че е по-добре да бъдеш одумван, отколкото да останеш незабелязан.

Ако случаят бъде сведен до най-обикновен опит за привличане на вниманието, то определено целта е постигната. Нестандартните екоакции бяха широко отразени в медиите и възмутиха обществото, което побърза да ги заклейми като "простотия" и "вандализъм". Друг е въпросът, че мнозина от нас - недоволно цъкащите с език, навярно от доста време не сме влизали в галерия, нито сме били съвсем наясно как точно изглеждат прочутите произведения на изкуството, които изведнъж така ревностно сме се впуснали да браним от посегателства (макар и само в социалните мрежи).

Ако обаче целта действително е да се повиши осъзнатостта ни за проблема с климата и да ни подтикне да предприемем мерки за разрешаването му, то ефектът дори по-скоро е обратен и води до подкопаването на тази иначе смислена кауза, измествайки фокуса върху друг резонен въпрос: каква вина има изкуството? Нима не показва именно то най-доброто и съзидателно лице на човечеството?

Удивително е с каква лекота и настървение посягаме на неговите проявления в опит да порицаем собствените си грешки от миналото. Сегашната "мода" да се заливат картини със супа заради климата е само поредната брънка от една все по-дълга верига от подобни изстъпления. Друг пример е масовото демонтиране на паметници, свързвани с расизма и колониализма, в редица страни.

И ако за късмет у нас все още на никого не му е хрумнало от еко- или други подбуди да залива с шкембе чорба или боза емблематичната "Ръченица" на Мърквичка, например, то що се отнася до паметниците ни, задръжките са далеч по-малко - веднъж ли войнишките скулптури на МОЧА са осъмвали "разкрасени" като комикс герои или просто са ставали жертва на вандалски импровизации?

Подобни посегателства са поправими, но монументите ни от съветско време са обект на все по-разгорещени спорове за това дали изобщо трябва да бъдат запазени и считани за част от културното ни наследство, след като мнозина всъщност не виждат нищо "културно" в тях, а само неудобен спомен за срамен според тях момент от историята ни. Ето как изкуството отново се оказва изкупителна жертва - в този случай на изкривения патриотизъм и националната ни комплексираност.

Може би е крайно време да спрем да противопоставяме живота и изкуството, да престанем да обезценяваме едното за сметка на другото. Защото, харесва ли ни, или не, двете са неразривно свързани в човешката еволюция и взаимно са си мерило. Отричайки или разрушавайки създаденото изкуство, не бихме заличили допуснатите в миналото грешки, на които то е проекция, и едва ли бихме се предпазили от такива в бъдеще. Просто бихме се лишили от ориентир на какъв етап от нравственото си развитие (или деградация) се намираме в днешния ден. Така че защо да оплескваме нещата - нека се насладим на изкуството и супата, но поотделно.