Има една банална сентенция, с която се подчертава важността на дадено събитие или личност, рамка на която гласи, че ако нещо не е съществувало, е трябвало да бъде измислено. Удобна е, защото може да вкарваме в тази рамка всевъзможни имена, по всякакви случаи и все да звучи актуално. Така и тези дни, когато предишният държавен глава Росен Плевнелиев по възможно най-категоричен и безапелационен начин показа, че ако той не съществуваше, трябваше да бъде изобретен, от този, който иска да представя противниците на Русия в България в отблъскващ и дори гротесков вид.

Като за начало Плевнелиев влезе в ролята на търговски пътник, който се опитва да продаде залежала стока. В интервю за "България Он Еър" откровено започна да лобира в полза на американката компания "Локхийд Мартин" и нейния известен изтребител Ф-16, които участват в конкурса за нов изтребител за българските ВВС. "Считам, че Ф-16 е по-добър избор от геополитическа гледна точка, от гледна точка на способности и самочувствие на нашата армия и заставам с името си зад това", каза Росен Плевнелиев.

Тази реплика би трябвало да е непроизносима за държавен глава, независимо, че мандатът му е изтекъл. Бивши президенти могат да бъдат лобисти, очаква се на интересите на собствената им страна, но не и така нагло, открито да застават зад конкретна компания и нейния продукт, защото в конкурса участва и друга американска компания - "Макдонал Дъглас". Световна практика е тези услуги да се заплащат, макар че в случая с г-н Плевнелиев няма никакви данни това да се е случило.

Тук не става въпрос, че Пленелиев не работи за европейския интерес, който предполага поне на теория, закупуването на военна продукция произведена в ЕС, както правят водещите западноевропейски държави, по които уж се ориентираме. Иде реч за използване на положението на бивш държавен глава за реклама на стока. Един вид продуктово позициониране. Виждаш Плевнелиев и вече си мислиш за "Локхийд Мартин". Срамно положение за президент, но добре обясняващо ниския му рейтинг от едва 20% одобрение, когато напусна "Дондуков 2".

Росен Плевнелиев не е самотен в нелицеприятните си опити да лобира за конкретна американска компания. Той е в една задруга с персонажи като "силният човек" в ГЕРБ Цветан Цветанов, бившият военен министър, земеделецът Николай Ненчев, който пък в началото на месеца заяви пред Би Ти Ви, че "няколко правителства паднаха около тази сделка със самолетите". Това си прозвуча направо заплашително, но пък оправдава една друга новородена поговорка, която гласи, че Македония ще прави референдуми за името, а България конкурси за изтребител, докато американците не харесат резултата. Тези господа в никакъв случай не са загрижени за състоянието на българските ВВС, финансовите възможности на страната и отношенията с европейските ни съюзници по ЕС. Ако бяха такива нямаше да се намесват така грубо в работата на професионалистите, които определят критериите за нов изтребител и би трябвало да го подберат съобразно тях и подадените оферти.

Какъв е смисълът от конкурси, ако политици като Плевнелиев и Цветанов предпоставят техния резултат и дори отправят смътни заплахи като Ненчев, ако не стане на тяхното. Трудно може се отърсим от витаещото подозрение, че тази трескавост на мислите и действията се дължи на комбинация от взети комисионни и неизпълнени обещания.

Цялата история обаче има и втори, чисто вътрешнополитически план. Плевнелиев има обсесия от действащия президент Румен Радев. Няма как иначе да се опише речника му спрямо действията на държавния глава - бил зависим от Кремъл, "генерал, който още не е разбрал, че е държавен глава", "президент популист", "той е нула" като външнополитически фактор, да видим как ще го приемат в Бъкингам и т.н. Нито един предишен български президент не си е позволявал подобен език спрямо наследника си.

Факторът "Радев" тежи и в случая с конкурса за изтребителите. Президентът и екипът му се разглеждат от Плевнелиев и компания като поддръжници на покупката на шведските изтребители "Грипен" и съответно срещу тях се води кампания. Стига ни само да си спомним прозрачните намеци на Цветанов, че шведската компания е свързана с корупционни практики.

Ненадейно, но логично, в атаките срещу президента Румен Радев, адептите на "Локхийд Мартин", стигнаха до обругаване на утвърдена европейска компания като "Сааб", оттам и на Швеция която явно стои зад една от най-значимите си фирми, гарнирано с обвинения, че държавния глава има зависимости от Кремъл. Така Стокхолм и Москва бяха поставени на една плоскост - нонсенс, но вършещ работа в света на постмодернизма, където докато обсъждаме един гаф, се извършват още два и изпитваме чувство на безпомощност, че не можем да им насмогнем.

Ако някой има стратегия, насочена срещу държавния глава Румен Радев, срещу русофилството у нас, което сега е обект на атаки, и в подкрепа на "евроатлантическите" ценности, по-скоро на атлантическата им част, то ако иска да бъде успешна, трябва да извади Росен Плевнелиев от нея. И Цветан Цветанов, разбира се. Това няма да помогне, но поне усилията му ще се разглеждат като сериозни, а не като на режисьор, който залага на гротеската, сякаш, за да окарикатури креатурите си, разгневен от тяхната безпомощна арогантност.

Но, какво да се прави. За жалост на задокеанския драматург, това е което имаме за него като политическа антиселекция. Нямаме друг Плевнелиев. И Цветанов. Ще работи с тези, а ние ще се смеем през сълзи.