По принцип думи, които завършват на "-филия" и "-фобия" означават имена на болести - хемофилия, арахнофобия и прочие. Ако съответната част от думата е отпред като, да речем, при "философия" и "филология", няма патологични конотации. Но решим ли да я турим отзад (знам, че не прозвуча красиво) - "софофилия" и "логофилия" - веднага си представяме някаква болест. Затова като болести звучат русофилията и русофобията. И дори бих отишъл още по-нататък като кажа, че не само звучат.
В четвъртък ни запознаха с резултатите от проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на "Отворено общество", което, макар и да не го декларира открито, измерва русофилията на българите - както изобщо, така и по политически партии, като най-много русофили се оказват сред привържениците на БСП (не мозе да баде!), повече дори от онези кресльовци във "Възраждане".

Анкетата (като всяка анкета) не е съвършена. Например откъде знаем, че в една нова Студена война Съединените щати и Европейският съюз ще бъдат в един отбор? Ами откъде знаем, че Русия и Беларус ще бъдат в един отбор? Или споменаваме Беларус само за по-страшно и по-отвратително? Все едно. Важното е, че въпросното проучване настоява да ни внуши, че 23% от българите са русофили, докато 39% са русофоби. Нали така? Щом е война, па макар и студена, или филиш, или фобиш. Средно положение не се допуска, на средното положение се гледа с изключително лошо око. Вероятно подобно е съотношението и вътре в групата на ония, дето лъжат, че не могат да преценят.
Смеем се на македонците, намираме ги за леко шантави, но дали ние като народ сме съвсем здрави душевно? Македонците са откачени, защото поколения наред са ги подлагали на нечовешко промиване на мозъците и то от няколко страни, включително и българска. Най-малко българска, за съжаление. Нима нас не са ни подлагали на промивки, за да развием тази специфична русофилия? Още образът на дядо Иван във възрожденската култура, за който свидетелстват нашите интелектуалци от онова време, начело с дядо Вазов, е могъща идеологема, заразила цели поколения. Ние дори не сме сигурни дали този илюзорен образ е изглеждал точно така през втората половина на XIX век или става такъв впоследствие и особено след 1944. В моето семейство, например, не се пазят спомени за умилителен копнеж по "дядо Иван" от онези времена, не се пазят спомени за надежди и упование в "дядо Иван". Но онази сцена със Събка от "Под игото" ни я набиваха в училище от ранна детска възраст. Нека за миг допуснем, че не го беше имало въстанието на Асен и Петър и ние си бяхме останали в пределите на Византия. Тогава дали децата щяха да славословят в училище Йоан Цимисхий задето е прогонил киевския княз Светослав I от земите ни?
Любовта към братския руски народ, а после и към братските съветски народи, беше централен мотив на комунистическата пропаганда. Пронизваше от почти всеки филм. Научнопопулярните списания ни разказваха как всички велики открития са направени от руснаци "независимо и почти едновременно" с оригинала. Имаше естрадни песни, озаглавени например "Нашата учителка по руски" (на Георги Попов, за която ни припомниха наскоро по друг случай). През ваканциите ни караха да четем книги за съветските хора и после ги преразказвахме в час. Караха ни да си водим и читателски дневник. Караха ни да участваме в самодейни театрални постановки. Аз например съм играл анархиста Александър (Саша) Улянов - по-големия брат на Ленин, обесен заради атентата срещу Александър III - и имах само една реплика: "Ех, Володя, Володя, ти си непоправим оптимист!" (Володя в случая е младият Ленин, брат ми). Разбира се, като дете на "бивши хора" нямаше как да играя нещо повече от анархист.
Помня, че имахме и такова занятие: да напишем писмо на съветско другарче. Предполагаше се, че всеки има съветско другарче, на което да пише. Иначе що за пионерче е! Единственото съветско другарче, за което аз можех да се сетя, беше Юрий, синът на най-добрата приятелка на майка ми от студентските години - Маша. Тя беше внучка на белогвардеец. Някъде в началото на 50-те Сталин обявил, че родината чака с отворени обятия всички свои емигранти и мнозина се завърнали обнадеждени, включително и Маша, която тогава била млада геоложка. Родината наистина посрещнала с отворени обятия своите чеда и от пристанището (вероятно в Одеса, знам ли?) ги пратила директно в Сибир. Не, не на лагер, слава Богу, но на работа. Там Маша се омъжила за украинец и след доста години им разрешили да се установят в Симферопол на Крим. През 1972 или 73 дойдоха на гости и живяха известно време у нас. Тогава се запознах с Юрчик - белогвардейско-сибирската издънка - и на него написах онова задължително по програма писмо. Писах му за новооткрития разширен и модернизиран булевард "Ленин", известен днес като "Цариградско шосе", а в античността - като Виа Дигоналис или Виа Милитарис. Но сега си говорим за русофилията. И говорейки си за русофилията, помня, че тържественото откриване на новия булевард "Ленин" бе ознаменувано с изложба на съветски автомобили, където за първи път видяхме новата Лада 124, по-известна като "жигула". Господи, колко съм древен! Имаше и листовки за децата.
Пропагандата беше превърнала русофилията в дихание, в обсесия. В резултат днес тя е начин на живот за мнозина. Начин на мислене, когато такова е налице. Но щом русофилията е болест, то какво е русофобията? Естествено че също е болест. От една страна е реакция на здравия организъм. Когато в тялото попадне вирус, бактерия или друг причинител на инфекция, тялото развива висока температура, за да се защити. Нали знаете, че белтъкът на кръвните клетки се денатурира при по-висока температура от тази, при която се денатурира белтъкът на вирусите и бактериите? Така треската избива само чуждите, но не и своите. И въпреки това я приемаме за болест, защото е неприятна. Така и русофобията се самозаражда като естествена реакция в общества, заразени от русофилия. Разбира се, на нея също ѝ помагат с пропаганда, което вече я прави съвсем съизмерима с русофилията. Сигурно в интернет циркулират точно толкова мемета на паднали от препиване под масата руснаци, колко и на чисто голи холандци на велосипеди с оранжеви перуки.
Но да оставим болестите настрана и да видим от какво, аджеба, зависи изборът на един нормален човек. Защото нали ни питат при една евентуална нова Студена война коя страна ще изберем?
Да надникнем отвъд болестите на русофилията и русофобията, да си представим, че никога не сме били подлагани на пропаганда. Човек избира, човек гласува на каквито и да било избори, не само парламентарни, местни и президентски, но и на такива за Студената война, по три различни подбуди: симпатия, убеждения и интерес.
Симпатията е ирационална. Не можем да кажем защо даден човек (или даден народ) ни е симпатичен. Напомня ни за детството? За други щастливи моменти от живота? Притежава свойства, които подсъзнателно у нас извикват приятни усещания като лицето на непознат, което необяснимо ни привлича? Или пък въпросният човек (или народ) се е отнесъл добре с нас и естествената благодарност, присъща на всеки морално здрав човек, прераства в симпатия? Или пък просто Вячеслав Тихонов е обаятелен актьор, откъдето съветският шпионин Щирлиц се превръща в генератор на положителни емоции?
Убежденията са нещо друго. Тъй като пред очите ни винаги има някаква колизия между две големи неща - Изток и Запад, езичество и християнство, тоталитаризъм и демокрация, комунизъм и либерализъм (класическия, а не това, което днес наричаме с тази дума) - то всеки човек ги налага върху нравствената си система и вижда кой полюс при него отговаря на "добро" и кой на "зло". Тогава един русофилистичен избор може да бъде мотивиран така: "православието е добро, руснаците са православни, следователно руснаците са добри". Или пък: "комунизмът е атеизъм, а атеизмът е добро (защото религията е опиум за народите); руснаците са комунисти, следователно са добри".
Интересът пък е нещо трето. Питаме се: кой е нашият интерес? И си отговаряме: да живеем охолно, да не ни преследват за нищо, човешките ни права да са защитени. Останалото не е в наш интерес. В една хипотетична бъдеща Студена война виждаме от коя страна интересът ни е защитен и заставаме там. Просто е.
И така (както бихме се изразили, ако бяхме грузинци), да пием за това интересът ни винаги да е защитен, съвестта ни да е чиста и да споделяме трапезата си само със симпатични хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
сара чифутката
на 10.07.2022 в 18:22:24 #10Така и не разбрах смисъла на отклонението за Дядо Иван...
сара чифутката
на 09.07.2022 в 03:51:15 #9Хубав текст, но не става много ясно какво има предвид Сула с поставянето си под съмнение на автентичността на датиращите от Соца портретни изображения на Иван Вазов. Има предвид че Комунетата нарочно са го издокарвали да изглежда като Сталин с тоя мустак ли? Че портретите са фалшифицирани с тази цел? Е че нали Вазов е бил и фотографиран многократно? Нима всички тези фотографии също са били фалшифицирани? Много странно лирическо отклонение...
RisingRed
на 07.07.2022 в 15:53:29 #8Не могат да се отрекат идиотиите вършени по времето на соца! Повечето от нещата, за които пише Сульо са верни, макар че е много важно и по какъв начин ще ти предадат информацията. Както и да е... Странното е, че всички съвременни критици на соца се правят на слепи и глухи за съвременната пропаганда, псевдо-свобода, нова колониална зависимост, вноса на демокрация на крилата на Tomahawk, безгръбначното раболепие на висшите ни политици пред обикновен посланик, опедерасчаването на Европа, опростачването на нацията и т.н. (да не се бърка с партията :-)). Не знам за Картаген, ама се руши с пълна сила...
ozeki
на 05.07.2022 в 15:57:06 #7Очевидно човечецът трудно се ориентира в историята, затова му е непонятно кои 2 световни сили са гаранти за нашата сигурност и териториалност. Мога да му подскажа, че не са тези които подкрепя. Само мога да му подскажа, че едната води война, а другата в момента е във васално подчинение на световния хегемон. Не може да не знаеш почти нищо, а да имаш претенции за геополитически експерт. Сталин не разрешава да се отнемат никакви наши територии след ВСВ, макар менторите на евроатлантиците Франция и Англия да са подкрепяли Гърция в претенциите им. Авторът е станал абсолютно нечетим, аз се мъчих само два абзаца.
bozhian-ivanov
на 05.07.2022 в 08:55:40 #6Тука некой ми говори за некакъв народ—а става дума даже не и за племе,защото племето има вроден инстинкт за самосъхранение,тези от 30 години се самоизтребват много успешно—е може и по—успешно,тъй като само наполовина са се утилизирали(изчезнали),като геноцидния капитализъм е поставил задача за по—вече.А колкото до Русия,то на нея от Бога,като трети Рим,й е отредена ролята на “град на възлюбените и стан на верните”,където ще намерят спасение всички не само богоподобни,но и звероподобните осъзнали се навреме—за разлика от бесоподобните,за които няма спасение да има.
torbalan
на 05.07.2022 в 06:39:57 #5Благодарение на края на предишната “ Студена война” населението на Русия, което в мнозинството си се състои от едни изключително изостанали представители на човешкия вид, за първи път в историята си получи възможности, никога преди това достъпни и немислими. Руснаците изведнъж се видяха свободни да пътуват, да контактуват, доста от тях се видяха с пари. Някои с много пари. Проблемът е че новопридобитите свободи и права не бяха приети и осъзнати по правилният начин. Вместо отвряне към света, руснака се отдаде на комплекс за малоценност и дълбока, патологична завист. Психиката му се оформи в по-лесно смилаемата от него авторитарна изолираност. Атеизмът с който руснака бе отгледан бе сменен от някакво псевдо християнство, което няма нищо общо с християнските ценности, освен показното палене на свещи и ходене на черква. За нас, българите стои въпросът, дали като индивиди и народ като цяло имаме нещо общо с тях? Можеби, простия “ Андрешко”, дошъл от село, свикнал да го тъпчат и насилват, не познаващ свободата да твориш и да изразяваш това което мислиш, вижда себе си в образа на елементарния руски мужик? Геният на завистта навярно живее и в Русия и у нас. Ако е така, не ни ли става тъжно за самите нас? Или в името на руско- комунистическата идеология на промития просташки мозък, сме готови да срещнем собствената си гибел, вмвсто да се събудим и да почнем да живеем с нормално развитите хора по света? Българинът рядко е имал историческия шанс да избира. Сега е такъв момент. Разбирам че за някои е трудно, много трудно да достигнат до отрицанието на това с което са възпитавани с години. Има обаче само една истина. Колкото по-бързо се отърсим от манталитета на русофила, толкова по-макло хора ще видят смисъл да са и русофоби. Просто всеки народ си гради своето бъдеще така, както може и иска.
hmmm
на 05.07.2022 в 02:43:10 #4Божане, какво да очакваш от кириак стефчовци. Каквито са му троловете такъв и сульо. Сульо няма как да си каже че той самият е заблуден и промит американците, не. Той изобщо не може да си признае че е учредител на партията на Кунева и че и насън да ги бутнат ще бърбори как белогвардейци социалисти и комунисти са го карали да пише ченгелчета във втори клас и че фори светулката и същият псевдонабожен йезуит като него, висяли по площадите заедно, за да се докопат до партийни местенца някъде там и да получат американските долари. Обаче ако се окаже Русия надвие Сащ, тези веднага ще врътнат опашка и ще почнат да се изкарват даже руснаци. Защото да бъдеш русофил тогава няма да е достатъчно. Тогава кретена Иван Стамболов ще напише че русофил(което реално означава че харесваш руският език, литература и култура, а не фашистките му драсканици горе) е много по-ниско от франкофон и че всички трябва да сме руснаци, за да имаме "интерес".
bozhian-ivanov
на 04.07.2022 в 20:46:11 #3Поредните глупотевини на тоя нямат никакъв смисъл освен понататъшното задълбочаване зомбирането на булгаристанското стадо.А иначе е пределно ясно къде би трябвало да бъде страната,там където е истината,а това е Русия,тъй като тя единствена граничи с Бога,а е всеизвестно,че той е пътя ,живота и истината.А сега ще дам само две примерчета за това на коя страна е истината.Първото е изказване на С.Шойгу,руския министър на отбраната относно лисичанск: «Общие потери ВСУ составили 5469 человек, в том числе безвозвратные 2218», – передает его слова ТАСС. Также ВСУ потеряли 196 танков и бронированых машин, 12 самолетов, один вертолет, 65 беспилотников, шесть зенитных ракетных комплексов большой дальности, 97 ракетных систем залпового огня, 166 орудий полевой и минометной артиллерии, 216 автомобилей.” Така,а сега на съветника на наркомана—клоун на киевската хунта,педераса аристович: «Оборона Лисичанско-Северодонецкой агломерации – это успешная военная операция. Ее главными задачами были: сковать основные силы противника, нанести им потери, выиграть время для поставок западного вооружения и совершенствования второй линии обороны, создать условия для наших наступательных действий на других участках фронта», – написал Арестович в Telegram-канале. По его словам, «все задачи операции выполнены». Та,на нормалните и нещо вдяващи от реалната,единствена обективна истина,требе да им е станало ясно за какво иде реч.
linkaln
на 04.07.2022 в 17:58:58 #2Само робите свикнали на принудителен труд и могат да работят но без да постигнат нещо са русофили
ВълкСчадъР
на 04.07.2022 в 17:54:11 #1По РуZZия въздишат, и за комунивъм си мечтаят само несретниците ! Хора от които нище не става , нищо не са постигнали , няма и да постигнат в живота ! И това. е нормално, защото няма как успял човек да иска да го затворят в кочина, да работи за 150 лева месеечно, да е изолиран от света и да живее като през средновековието!