Първоначално възнамерявах да не се занимавам, подобно на всички останали, с етническия произход и националността на Георги Николов Делчев от гр. Кукуш (Килкис), днешна Гърция, но българската левица надмина себе си по сервилен интернационализъм. Като казвам "левица", нямам предвид БСП, БКП или КД "Че Гевара", а онази - модерната, демократичната и либералната левица, в сравнение с която социалистите приличат на тори от края на 17 век.

Модерната левица каза, че историята е за историците, а политиката се занимава единствено с бъдещето, както и че "първостепенен национален интерес на България е влизането на Македония в НАТО и ЕС". Странно е първостепенен интерес на една нация да бъде съдбата на друга нация, но за политици, които не се интересуват от история, е простимо. Когато политиката не се интересува от история, говорим за болшевизъм или за обикновена простотия.

Става дума за глупавия (не по наша вина) спор кога да се чества Гоце Делчев, от където би произлязъл и хипотетичният отговор на хипотетичния въпрос: македонец ли е Гоце Делчев. На друго място модерната левица, водена от присъщата си толерантност и мултикултурност, се опита да примири страстите като каза, че Гоце Делчев по етнос е българин, но по националност е македонец. Проблемът бил у недостатъчно демократичните и недостатъчно либерални тъпаци, които все още не умеят да правят разлика между етнос и нация. Модерната левица не си дава сметка вратата на какъв шовинизъм отваря, защото, въоръжен с тази "теория", всеки може да каже, че Константин Велики е сърбин, защото е роден в Ниш, Юстиниан е македонец, защото е от Скопие, а великият му военачалник Велизарий е българин, защото е от Сапарева баня. Да не говорим за Рамзес II, който, както и да го погледнеш, си е чист арабин, или пък за турчина Борис Джонсън. Какъв е Гоце Делчев? Ако тръгна да отговарям на този въпрос, ще обидя собствената си интелигентност.

Македонската култура е екстравагантна особено в частта си "историческата памет като извор на национално самочувствие в съвременността". Това отдавна го знаят всички. Преди време македонски професор показа пред света находка на 70 000 години - камък с думата "МАКЕДОНИА" изписана на кирилица от дясно на ляво. Македонскиот воевода Александър превзел Персия близо 1000 години преди по македонските земи да се появят първите славянски пастири. И тъй нататък, и тъй нататък. Сигурен съм, че Македония е пълна с интелигентни и психически здрави люде, на които им е неудобно от цялата тази работа, от този малоумен коминтерновски македонизъм, с който промиват мозъците на вече няколко поколения. Но пък в началото на 19 век всички балкански народи спешно е трябвало да градят националното си самосъзнание, макар и не с толкова детински средства като македонците от средата на 20, та затова трябва да бъдем великодушни.

Но все още не е познато такова великодушие, което да превръща реалната политика в заложник на маниакални бълнувания. Ако македонците са решили, че са нещо различно от българи - чудесно, това си е тяхно право. Но за да се чувстват различни, не им е нужно непременно да докажат, че Адам и Ева са били македонци. Да намерят сили да се гордеят с нещо, което са в момента, а не което се били някакви хора по техните земи векове преди да се появят самите те с националната си гордост. Съседните народи не са длъжни да се съобразяват.

Така и с Гоце Делчев. Когато Македония поиска да чества деня, в който комунистите дават костите на Гоце Делчев на Скопие, вместо всички да отсекат: "Егати глупостите!", намериха се свръхтолерантни "интелектуалци" да кажат, че националисти раздухват проблема предизборно, насаждат омраза и отклоняват вниманието от ужасните вътрешни проблеми (ужасни, защото въпросните интелектуалци не са в парламента, а не са, защото народът още не е узрял да проумее дълбочината на тяхната култура), отклоняват вниманието навън към някакви измислени драми.

Драмите не са измислени и, слава Богу!, политиците се справят достатъчно добре с тях. Имам предвид истинските политици, тези с реална власт. Затова още по-смешен е дебатът между хора с неоценимо мнение по всеки въпрос, от които обаче не зависи нищо. Смешен и същевременно тъжен, защото в неговата основа личи наложилата се в мейнстрийма мантра, папагалски повтаряна без никакъв опит за осмисляне от "интелектуалци" от всевъзможен калибър: "Всичко, що е свързано с някакъв патриотизъм или, не дай Боже!, с национализъм, е скверно, нискочело, примитивно и селско".

Днес светът се е разделил на еврофедералисти и евроскептици, което не е съвсем точно, затова по-добре да ги наречем: привърженици на Съединени европейски щати и на Европа на нациите и отечествата. За всички, които виждат себе си в първата група, всичко, що е във втората, е за отхвърляне. България и до днес носи последиците на тежки исторически несправедливости, но ние ще се правим, че няма такова нещо, да не би някой да ни помисли за патрЕоти. И правилно: модерната политика не се интересува от история, както вече ни дадоха да разберем. Но дали пък някой "модерен политик" затова не ще да знае за историята, защото в собствената му история (биография) има неща, за които не желае да се говори? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.