Как Израел срина историческата синагога Рафи-Ния в Техеран в защита на евреите

Все още беше тъмно, когато Марджан пристигна на улица Малек, близо до историческия център на Техеран, на 7 април. Няколко минути по-рано, около 3:30 ч. сутринта, приятелка от квартала я събуди. Тя ѝ се обади, за да ѝ каже, че синагогата Рафи-Ния току-що е била ударена от три израелски удара.

"Страници от свещени книги бяха разпръснати по улиците"

"Втурнах се към мястото. Синагогата и съседната сграда бяха напълно разрушени", спомня си тя. "Спешните служби вече бяха там, заедно с Червения полумесец, Басидж [доброволческа паравоенна сила] и доброволци, носещи жилетки с емблемата на Революционната гвардия, които разчистваха развалините. Страници от свещените книги бяха разпръснати чак до съседните улици."

Сцената беше потресаваща. Жителите, които бяха избягали панически от домовете си само няколко часа по-рано, се връщаха, за да си съберат "това, което е останало от живота им", каза Марджан.

"Съседите, които години наред ни посрещаха и ни придружаваха по пътя ни към синагогата, сега гледаха нервни, разстроени и облени в сълзи как всичките им вещи бяха унищожени за части от секундата. "Тихо скрита в края на задънена улица, Рафи-Ния е била нещо повече от място за поклонение - тя е била крайъгълният камък на една жизнена общност. От средата на 20-ти век тази стара къща, датираща от първата династия Пахлави, е предоставена на еврейската общност от собственика ѝ, Абдул Рахман Рафи-Ния, през 1958 г. В нея са се провеждали религиозни служби и срещи на Асоциацията на еврейките завършили в Иран, на която Марджан е член.

"Искахме тази синагога да остане жизнено пространство. Винаги имаше хора, които идваха и си отиваха, случваха се събития, семейства се създаваха там. Обичахме да се събираме там. Беше красива стара къща с очарователен двор", каза Марджан. "Спомените, които имаме за нея, правят разрушаването ѝ още по-болезнено."

Стрелба в синагога край Детройт

Камион се е блъснал в синагогата "Темпъл Израел" в градчето Уест Блумфийлд

Спасяване на древни свитъци на Тората

По чудо, по време на удара в Рафи-Ния не е имало никого. Но облекчението е било краткотрайно, тъй като Марджан и други скоро осъзнали, че древни свитъци на Тората са заровени под тонове развалини - което е довело до надпревара с времето за спасяването им.

"Опитахме се да възстановим няколко свещени книги. Разбира се, не бяхме експерти и не ни беше позволено да влезем на мястото на удара. Но събрахме колкото се може повече книги от алеята и на пътя", каза Марджан. Служители на синагогата поискали багерите да бъдат спрени, с което ръководителят на спасителните екипи се съгласил. "Знаехме, че ако багерите продължат да разчистват развалините около ковчега на Тората, свитъците ще бъдат унищожени. Развалините трябвало да бъдат премахнати на ръка."

Паството чакало пет дни, преди свещените свитъци най-накрая да бъдат намерени, предимно непокътнати. Беше облекчение да открият, че са били защитени от здравите си дървени кутии.

"Вратата винаги беше отворена"

За Нарцис М. Сохраби, изследовател в областта на градското планиране, който е прекарал няколко години в изучаване на пространствата на еврейската общност в Техеран, новината едва ли беше правдоподобна. "Бях изумена. Как е възможно малка, скромна, почти невидима сграда, скрита в задънена улица в центъра на Техеран, да е била мишена?"

Тя познава добре Рафи-Ния.

"Нямаше никакъв знак, показващ, че е синагога", каза Сохраби, която е свързана с лабораторията "Ладис" в Париж и Центъра за ирански изследвания към Австрийската академия на науките.

"Тази невидимост е характеристика на много синагоги в Иран. И все пак тя не предпази Рафи-Ния от израелски ракети."

Местните семейства редовно се срещаха в мазето на синагогата, където кошерен и вегетариански ресторант сервираше пици, фалафели и сандвичи.

"Вратата винаги беше отворена", каза Сохраби."Израел унищожи не само място за поклонение, но и място за възпоменание и социален живот на ирано-еврейската общност."

Израел не бива да си затваря очите за насилието на заселниците

Законът трябва да се прилага и срещу палестинците, и срещу израелците

"Mea culpa" на израелската армия

Израелската армия бързо пое отговорност за ударите. В статия в The Times of Israel тя заяви, че е била насочена към висш командир на иранските въоръжени сили, Хатам ал-Анбия. Синагогата, според нея, е била странична щета. "Израелската армия съжалява за страничните щети, причинени на синагогата", се казва в изявлението, като се добавя, че е използвала "прецизни боеприпаси" и е предприела мерки за минимизиране на риска за цивилното население.

Унищожението на Рафи-Ния засили страховете в една така или иначе крехка и намаляваща общност. Преди Ислямската революция през 1979 г. страната е била дом на повече от 100 000 ирански евреи. Днес те не са повече от 9 000 до 10 000.

"Иран обаче все още е дом на най-голямата местна еврейска общност в Близкия изток извън Израел", каза Мириам Нисимов, старши преподавател в Тел Авивския университет и автор на "От Кир до Хомейни: Евреите на Иран".

За разлика от повечето съседни страни, иранските евреи не са избягали масово от страната след създаването на държавата Израел. "Емиграцията се е състояла с много по-бавни темпове", обясни израелският изследовател.

Мнозина са останали, понякога от чувство на привързаност към присъствие, датиращо отпреди повече от 2500 години. В Иран юдаизмът все още е признат от конституцията на Ислямската република. Общността има свои собствени синагоги, училища и член на парламента. Това признание обаче е обект на много ограничения.

"Евреите са свободни да практикуват религията си, но не се радват на пълно равенство като граждани", каза Нисимов. "Достъпът им до определени държавни длъжности или висши позиции остава ограничен." Също така, гражданите, които са регистрирани като мюсюлмани по рождение, не могат законно да приемат юдаизма, според доклади на Amnesty International.

Ливан и Израел договориха списък с държави чиито армии да разоръжават "Хизбула"

Ливан отхвърли частни компании за проверка на разоръжаването; САЩ ще избират от списъка

"Наред с официалните декларации за религиозна толерантност, антиеврейските теми отдавна присъстват в определени аспекти на религиозния дискурс на Ислямската република, а антисемитските стереотипи многократно се появяват в свързани с държавата медии, както и в някои телевизионни сериали и филми", добави Нисимов.

Общност под натиск

Опасенията се засилиха след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Според неправителствената организация "Човешки права в Иран" най-малко тридесет ирански евреи са били извикани за разпит от службите за сигурност по време на конфликта, главно поради семейните им връзки с Израел.

"Много ирански евреи имат деца или роднини, живеещи в Израел", каза Сохраби. "Комуникацията стана изключително трудна след първоначалната война. Някои използват чуждестранни SIM карти. Други дори не отговарят на телефона, когато видят входящ израелски номер."

Според "Човешки права в Иран" тези действия създадоха климат, какъвто не е виждан от революцията през 1979 г. насам.

"Те не само предизвикаха безпокойство и загриженост сред иранските евреи, но и заплашиха тяхната психологическа и социална сигурност", казаха източници, близки до семействата на еврейските граждани, цитирани в доклади на неправителствената организация.

"Някои членове на иранската еврейска общност, които поддържат тесни връзки с Израел поради религиозни и семейни връзки, са дълбоко загрижени за нарастващия религиозен натиск и дискриминация в този момент", добави "Правата на човека в Иран".

След израелските въздушни удари през април иранските власти обещаха да възстановят Рафи-Ния и да обявят сградата за национално културно наследство.

"Това място трябва да бъде частично превърнато в музей, за да се отбележи събитието. То ще остане в историческата памет на иранците, света и бъдещите поколения, така че светът да знае, че режим, който убива деца - е атакувал сърцето на Иран и че това престъпление трябва да бъде записано в историята на страната", каза пред иранската информационна агенция ISNA министърът на туризма и културното наследство Сейед Реза Салехи Амири.

Това би осигурило осезаем начин за местните власти да покажат ангажимента си за опазване на наследството на иранската еврейска общност. Няколко организации за правата на човека обаче казват, че реалността е по-сложна. НПО "Активисти за правата на човека в Иран" (HRANA) съобщава, че "някои религиозни или културни обекти, принадлежащи на малцинства в Иран, са изправени пред изоставяне, посегателство или унищожение".

HRANA е документирала няколко случая, включително този на историческото гробище Гилиард, което е включено в списъка на националното наследство на Иран и се смята за едно от най-важните еврейски погребални места в страната. Неправителствената организация предупреди през декември, че през последните месеци състоянието на мястото се е влошило. Разположено в провинция Мазандаран в Северен Иран, "части от гробището сега се превръщат в незаконни сметища, а много надгробни плочи са счупени, преместени или повредени".

И все пак, подобно на синагогата Рафи-Ния, гробището Гилиард е част от културното наследство на Иран. Неговото разруха представлява не само загубата на наследство, принадлежащо на иранската еврейска общност, но и означава, че част от историята на Иран се изплъзва.

---------------------

Текстът е писан от Никол Триан за France 24, заглавието е на News.bg.