Какъв трябва да е управителят на БНБ?

Какъв трябва да бъде управителят на БНБ? Този въпрос занимава и политици и икономисти, а покрай създалото се напоследък напрежение около избора на гуверньор, този въпрос стана актуален и за голяма част от обществото. Според Закона за БНБ, за да бъде избран един човек на тази длъжност не се изисква специализирано финансово или икономическо образование. Нещо повече не е споменато изрично да се изисква каквото и да е образование. Казано е само, че той трябва да притежава високи нравствени качества и да е изтъкнат професионалист в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Тези условия записани в чл. 11 на закона за БНБ впрочем се отнасят и за подуправителите и за другите членове на Управителния съвет на БНБ.

Важен момент в правната формулировка е, че кандидатите трябва да са изтъкнати професионалисти и в икономиката, и във финансите, и в банковото дело, а не само в една от тези области. Това може да се стори на много хора казуистика, но аз си мисля, че става дума за премислена правна конструкция. Не, не искам да кажа, че в нея е има скрито изискване за квалификация или образование. Това не е така, доколкото едно участие в парламентарна бюджетна комисия или на министерски, или зам.-министерски пост във финансовото или икономическото ведомство може да се приеме за аргумент, че едно лице е изтъкнат професионалист в областта на финансите, икономиката и банковото дело. Причината е, че за заемане на позиция в бюджетната комисия например не се изисква висше образование, камо ли специализирано такова. А условието за банковото дело може да бъде изпълнено, ако едно лице е било дълго време член на надзорния съвет на банка, за което също не се изисква специализирано висше образование.

Буквалното четене на Закона за БНБ оставя впечатлението, че за управител на централната ни банка може да бъде избран всеки интелигентно изглеждащ гражданин, който има добри обноски и бързо съобразява. Той да е лицето на банката и да прави това, което му казват експертите в нея. А на заседанията на Управителния съвет на БНБ, където се вземат всички важни решения - от приемането на наредби, до налагането на надзорни санкции и равнища на капиталови буфери, въпросния управител може да мълчи, да слуша, да ръководи обсъжданията и гласуванията чисто административно. Толкова.

На пръв поглед всичко изглежда просто, но всъщност не е така. Всъщност Управителят на БНБ трябва да е елитен финансово-икономически универсал. Той трябва да е професионалист от най-малкото национален, а дори и от международен мащаб в областта на макроикономиката, фиска, макропруденциалния надзор и платежните системи. Освен това е много важно да познава правилата и процедурите на Европейския банков орган, на ЕЦБ и на централните банки и на надзорните структури от евросистемата, на Европейския орган за възстановяване и преструктуриране, както и принципите им на взаимодействие с Европейската администрация.

Вероятно точно този комплекс от качества се има предвид под законовата формулировка, че управителят, а и останалите членове на УС на БНБ, трябва да са изтъкнати професионалисти в областта и на икономиката и на финансите и на банковото дело. Освен това е илюзия, че управителят може да си позволи единствено да администрира заседанията на УС на БНБ, на които се вземат всички важни решения. Според чл. 17 ал. 3 от Закона за БНБ членовете на УС не могат да гласуват въздържал се, освен по въпроси, по които те имат сблъсък на интереси.

С други думи управителят по всяка точка от дневния ред на заседанието на УС трябва да изрази добре аргументирана положителна или отрицателна позиция, независимо дали става дума за равнище на буферите, за ниво на минимални задължителни резерви за даване на лиценз на платежен оператор или за налагане на надзорни санкции на банка или за нейното преструктуриране. Това решение освен да е детайлно информирано, трябва да е и висококомпетентно, защото от гласа на управителя може да зависи окончателното решение на УС на БНБ по даден въпрос. А едно такова решение, независимо в каква посока е то, може да струва милиарди левове на страната.

Високият професионализъм в областта на макроикономиката, финансите и банковото дело е абсолютно необходим фактор за гарантиране на най-важното качество на централната банка и на нейния управител. Това качество е независимостта. Гуверньорът трябва много аргументирано да посочва пред политиците и ако се наложи пред обществеността, всички рискове и недостатъци на вземаните от правителство и/или парламент икономически и финансови нормативни и законодателни решения, които могат да застрашат финансовата стабилност. Само високият и широкоспектърен професионализъм и опит може да бъде гарант, че управителят ще е в състояние, в такъв дебат да устои на политически натиск да си замълчи или да направи ход, който смята за неправилен. Ефектът от позицията на управителя на БНБ в такива ситуации също може да се измерва с милиарди, дори с десетки милиарди левове.

Още по-професионален като макроикономист, финансист и надзорник управителят трябва да е в органите на ЕЦБ и в другите европейски структури, където той представлява БНБ, българският банков сектор и България, за да защити адекватно нашият интерес. В противен случай рискува да бъде просто фигурант, а в по-лошия случай, да бъде обект на префинено интелектуално унижение, на което хората заседаващи в тези органи са напълно способни и дори са склонни да ползват като инструмент, когато преследват определени цели. По тази причина човекът, който ще заеме този пост, трябва да има широки и детайлни познания за функционирането на администрациите и ръководните органи на тези структури, както и лични познанства с водещите лица в тях.

С риск да бъда обвинен в опростяване на темата, ще попитам: важно ли е каква ще е позицията на управителя на БНБ по отношение на лихвената политика и количествените облекчения на ЕЦБ преди и след като влезем в Еврозоната, ако влезем? Важно ли е тази позиция да е блестящо професионално аргументирана и адекватно поднесена? Защото е ясно, че политиката на ЕЦБ е пряко свързана с нивото на инфлацията, която влиза и у нас.

Публичният дебат между издигнатите кандидати за управител на БНБ не остави впечатление, че те разполагат с всички необходими професионални качества. Като макроикономисти капацитетът им е спорен, дори на национално ниво. В противен случай поне част от академичната гилдия в тази сфера щеше да подкрепи някой от тях. В областта на макропруденциалния надзор и двамата кандидати не се представиха добре дори в предварително подготвените си презентации. Казаха, че смятат да засилят качеството на надзора. Твърде общо. И нито дума за настоящите огромни предизвикателства, свързани с Минималните изисквания за собствени средства и приемливи задължения (MREL), а това означава, че не познават спецификата на правилата за възстановяване и преструктуриране на банки. Много интересно тогава как ще заемат професионална позиция, ако се наложи да преструктурират българска банка, и как ще я защитят пред съответните европейски структури.

Не чухме нищо за другото голямо предизвикателство пред банките - регулациите свързани със зелената сделка. А те ще имат сериозно отражение върху условията за кредитиране и достъпа на фирмите до заемен ресурс.

Нито дума не бе споменато за очакваните ефекти и възможните рискове от предстоящата - от началото на 2023-а, отмяна на облекчения по quick fix. Тук става въпрос за действащи в момента капиталови и рискови облекчения, които засягат дори държавните ни облигации деноминирани в евро.

На дебата бе демонстрирано явно непознаване на функционирането на задължителните минимални резерви като инструмент на паричната политика, както и на съвременните надзорни трактовки за приложимостта и сигурността вътрешнорейтинговите модели (IRB). За тези модели Европейският банков орган има три приети документа (Насоки), прилагани от БНБ, а банковият надзор на ЕЦБ има анализи с доста неодобрителни заключения.

При обсъжданията някой да чу мнение за паричната политика на ЕЦБ и как тя отговаря на законовия и мандат за ценова стабилност? Това в контекста на заявленията за влизането ни в Еврозоната като приоритет.

Въобще номинациите за управител на БНБ, които бяха издигнати, са доста спорни от гледна точка на професионалните качества, които трябва да разполага кандидатът за гуверньор. Вярно е, че реалните (а не законовите) изисквания за тази позиция са много високи. И точно затова е добре, когато има каквито и да е съмнения, че кандидатите покриват всички тези изисквания, техните номинации да бъдат оттеглени. Защото грешка при този избор може да ни струва много скъпо. Може да ни струва всичко, което сме постигнали като финансова стабилност през последния близо четвърт век.

А какви всъщност са правомощията на управителя на БНБ?

Единствено на него принадлежи правото да представлява БНБ в страна и чужбина, т.е. представителната функция, която му се полага по закон