Американската компания Palantir Technologies, известна със софтуера си за изкуствен интелект, използван от армията на САЩ, имиграционните служби и полицията в Ню Йорк, публикува брошура с манифест, в която призовава Силициевата долина да се посвети от сърце и душа на военно-промишления комплекс на САЩ, пише Пол Милър за France 24.

Милър припомня резюмето на книгата главния изпълнителен директор Алекс Карп и Никълъс Замиска - "Технологичната република", се посочваше, че "инженерният елит на Силициевата долина има утвърдително задължение да участва в защитата на нацията". Залогът, според компанията, не може да бъде по-висок.

В публикация в профила си в X компанията посочва, че "въпросът не е дали ще бъдат създадени оръжия с изкуствен интелект; въпросът е кой ще ги създаде и с каква цел. Нашите противници няма да се спрат, за да се отдадат на театрални дебати за достойнствата на разработването на технологии с критични военни и национално-сигурностни приложения".

"Една епоха на възпиране, атомната епоха, приключва. Предстои да започне нова ера на възпиране, изградена върху изкуствен интелект", се посочва още в публикацията.

Но обхватът на публикацията далеч надхвърля обичайната корпоративна цел за преследване на договори за отбрана, като продължава с предложението за въвеждане на задължителна национална военна служба в САЩ и край на следвоенното "кастриране" на японските и германските армии. Тя също така предлага по-активна роля на технологичните компании в борбата с "насилствените престъпления" и осъжда "безмилостното разкриване на личния живот на публични личности".

Последните точки на "манифеста" се оказаха едни от най-противоречивите. След като остро критикува това, което описва като "нетолерантността на елита към религиозните вярвания", публикацията призовава САЩ да отхвърлят "празен и кух плурализъм".

"Някои култури и всъщност субкултури... са създали чудеса. Други са се доказали като посредствени и, още по-лошо, регресивни и вредни", посочва Palantir.

Кои точно култури биха могли да бъдат тези, остава на собствената преценка на читателя.

Публикацията е ту осмивана заради прозата си, която е в стил "воин-поет", ту критикувана заради пълната си подкрепа за американския милитаризъм - дори когато светът е разтърсен от войната на САЩ и Израел срещу Иран - но негативната реакция се дължи до голяма степен на вече зловещия облак, надвиснал над компанията, която я е публикувала.

"Оптимизиране на веригата от убийства"

Стартиран от либертарианския технологичен милиардер Питър Тийл, Palantir взима името си от ясновидските камъни в "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин. Спасени от островното кралство Уестернес, тези камъни позволили на мъжете от Запада да виждат и да говорят на огромни разстояния, свързвайки царствата на техните колонии в Средната земя, докато чума и гражданска война не ги довели до разруха.

Това, което прави Palantir, е по-банално, въпреки че обхватът му понякога изглежда също толкова широк. Palantir предоставя на своите клиенти софтуер за обработка на данни, който им позволява да събират информация, разпръсната в различни платформи и формати. По този начин анализаторите могат да открият сложни модели, които иначе биха останали скрити в суровите данни, и да усъвършенстват работата си съответно.

Именно естеството на тези клиенти и употребата на тези инструменти са спечелили на Palantir донякъде зловещата му репутация. Правителството на САЩ остава основният му клиент, използвайки услугите му широко чрез своите военни, разузнавателни и полицейски сили. Бивши служители на Palantir са сред онези, които критикуват партньорството на компанията администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

Продуктите на Palantir са широко използвани от агенцията за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE) при извършване на масовите и често насилствени депортации на нелегални имигранти. През април 2025 година Министерството на вътрешната сигурност възложи на Palantir договор на стойност близо 30 милиона долара за изграждане на система, задвижвана от изкуствен интелект, която ще позволи на агенцията да проследява хора, които ще бъдат задържани и депортирани.

Близки съюзници на Вашингтон също са сред клиентите на компанията. Обединеното кралство се съгласи да плати на компанията повече от 405 милиона долара, за да помогне на Националната здравна служба да обработва данни за пациенти.

Може би най-противоречивото е, че Palantir е предоставил на израелската армия аналитични инструменти, задвижвани от изкуствен интелект, по време на войната в Газа, която уби над 70 000 палестинци, според данни на ООН, и остави голяма част от обсадената територия в руини. Провеждайки годишното си заседание на борда в Израел през 2024 г., Palantir подписа стратегическо партньорство с правителството на премиера Бенямин Нетаняху, за да засили "военните усилия" на страната.

Компанията не се е отказала от милитаристичния си уклон. Главният технологичен директор на Palantir - Шаям Санкар, който наскоро беше удостоен с чин подполковник в резерва на армията на САЩ, заяви пред New York Times миналата година, че компанията е "много добре позната" с работата си по намиране на американски военни, които да убиват.

"Можете да мислите за това, докато оптимизирате веригата от убийства от сензор до стрелец, както го наричат ​​доктринално, но е същото като: Как да намеря вражеските цели?", заяви той пред вестника.

Западът срещу останалите

Уилям Хартунг, старши научен сътрудник в американския Институт Куинси за отговорно държавно управление, заяви, че близките отношения на технологичната компания с Вашингтон се зараждат в ранните дни на Войната срещу тероризма.

"Първият голям правителствен договор на Palantir идва около 2003 г. от In-Q-Tel ... за да се осигури на разузнавателната общност по-голям капацитет за обработка, сортиране и споделяне на големите количества данни, които е събрала", обясни той.

По думите му "целта беше да се избегнат провалите около атаките от 11 септември, при които ФБР и ЦРУ не успяха да споделят информация, която, ако се разглеждат заедно, може би е щяла да им даде достатъчно информация, за да осуетят или арестуват всички или някои от похитителите, преди атаките да бъдат извършени."

Ръководителите на Palantir често са защитавали готовността на компанията да работи в тясно сътрудничество с военните като уникална предимство, дори са приемали военни титли за своите служители.

Това е стратегия, която е донесла солидни резултати. На 22 април Пентагонът поиска от Конгреса допълнително финансиране от 2,3 милиарда долара за разширяване на интелигентната система Maven - платформа, изградена от Palantir, която на практика служи като система за насочване, задвижвана от изкуствен интелект, за американските военни.

Договорът първоначално беше възложен на Google, която беше принудена да се откаже от проекта, след като служителите ѝ се разбунтуваха срещу идеята подобен инструмент да бъде предоставен на американските военни.

Palantir, за разлика от тях, нямаше подобни скрупули.

Дидерик ван Вийк, научен сътрудник в холандския мозъчен тръст Clingendael Institute, заяви, че водещите фигури на Palantir виждат корпорацията като гордо поемаща отговорност, която други технологични компании са отхвърлили.

"Това, в което те вярват - главно Алекс Карп като главен изпълнителен директор и Питър Тийл като основател - е, че Силициевата долина се е отклонила от основополагащия си принцип, а именно военно-индустриалните отношения, че Силициевата долина се е заложила изцяло на потребителските технологии. И смятат, че е проблематично, че компаниите, които притежават толкова много власт, данни и технологии, не са по-патриотични", отбеляза той.

Въпреки че съоснователите Тийл и Карп привидно се различават по точните контури на своите системи от вярвания, Ван Вийк коментира, че и двамата мъже отдавна са изповядвали преданост към идеализирана рамка на западната цивилизация.

"От самото начало те имаха много нормативна представа за това каква трябва да бъде тази компания - така че веднага се ограничиха до работа за САЩ и по-късно за Европа, но винаги отказваха да работят с Русия и Китай. Което беше, по онова време с всички тези идеи за "плосък свят" на (американския журналист и коментатор Томас - бел. ред.) Фридман в началото на 2000-те, те наистина бяха аутсайдери - така че винаги е имало този по-патриотичен или американски фокус в бизнес поведението им", уточни още Дидерик ван Вийк.

И допълни, че "винаги е имало тази идея, че тази компания наистина може да помогне на Запада... да бъде свирепа, "да се предпази от това", както Карп често го описва".

Извършване на убийство

Призивът на Карп за подновен фокус върху твърдата сила в защита на опасно упадъчния Запад резонира силно с езика, възприет от гласовитите фигури във втората администрация на Тръмп - особено вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който е бивш служител на Питър Тийл.

Стратегията за национална сигурност на САЩ, публикувана миналата година, се фокусира силно върху това, което тя описва като риск от "цивилизационно заличаване", пред което е изправена Западна Европа в резултат на десетилетия масова миграция.

Самият Тийл заяви, че вярва, че демокрацията е несъвместима със свободата и наскоро стартира серия от лекции, предупреждаващи за идването на Антихриста. Карп, който подкрепи неуспешната кандидатура на кандидата на демократите Камала Харис за Белия дом през 2024 г., твърди, че е прогресист, борещ се за левоцентристки политики.

Не е изненадващо, че с дългогодишни договори с американските военни и имиграционните власти, Palantir процъфтява след преизбирането на Тръмп миналата година. Компанията генерира 4,5 милиарда долара продажби само през 2025 г. - повече от половината от които идват от държавни договори. Новината за преизбирането на бившия магнат в областта на недвижимите имоти добави още 23 милиарда долара към пазарната капитализация на компанията, тъй като инвеститорите се втурнаха да купуват акции в компанията.

Границите между клиент и изпълнител също станаха все по-пропускливи. Тръмп назначи редица ръководители на Palantir на ключови държавни позиции след преизбирането си, докато технологичната компания от своя страна нае бивши законодатели и държавни служители.

"Palantir достига далеч отвъд своите възможности. Те трябва да бъдат доставчик, предоставящ технологии, които са полезни за прилагането на политики, определени чрез демократичния процес", каза още Уилям Хартунг.

"Желанието им да оформят вътрешната и външната политика на САЩ - и наемането на бивши държавни служители, за да промотират своите възгледи, финансирането на политически кампании, използването на групи с тъмни пари, за да се противопоставят на всеки кандидат, който дори говори за регулиране на изкуствения интелект, идеологията им на разрушение, която вече е нанесла дълбоки щети чрез неща като DOGE (т. нар. Департамент за ефективност на правителството на милиардера Илон Мъск)... е напълно неуместно, да не говорим, че е отвъд техните познания. Те знаят определени неща за определени видове технологии, но не са философски крале", ктитикува той.

Но докато Ван Вийк каза, че театралните публични изявления на ръководителите на Palantir улесняват отделянето на компанията като особено зловещ пример за прекаляване в Силициевата долина, той предупреди да не се пропуска по-голямата картина.

"В един момент технологията щеше да е там така или иначе, а сега се фокусираме върху тази компания - но трябва да се съсредоточим върху основната технология или основната структура, която е технологията, която прави възможно напълно да се промени динамиката на правоприлагането и войната", обясни Вийк, който допълни, че "в същото време те не се опитват да скрият, че имат много специфични представи за обществото, нали? Ако чуете Питър Тийл да говори в интервюта, това не е начинът, по който широката общественост мисли. Той е бил последователно антидемократичен, антиправителствен, антиделиберативен, антиотворен. Той е много откровен либертарианец с много специфични идеи".

Въпреки това, твърди той, Palantir остава само един от участниците в индустрия, която до голяма степен остава незасегната от обществения надзор.

"Мисля, че оттам идва безпокойството. Това е зловещо - компанията има малко конспиративен характер, така че е много привлекателна изкупителна жертва за може би по-широка тенденция, в която технологиите стават толкова мощни, а технологичните компании са толкова нерегулирани, че са способни до голяма степен да правят и да внедряват иновации, които смятат, че трябва да се правят", заяви още Вийк.