Няма и капка съмнение - премиерът незабавно трябва да „разжалва" министъра на отбраната. Ако иска да направи един разумен държавнически акт във втория си мандат. Защото от Ненчев не можем да очакваме сам да си тръгне. Достойната за честта на български офицер постъпка на командващия ВВС генерал-майор Румен Радев (независимо от оттеглянето й) едва ли ще е заразителен пример за земеделецът-реформатор, вкопчил се здраво в облегалките на министерското кресло.

Всъщност Борисов можеше да се освободи от това недоразумение на ключов пост в системата на националната сигурност още при скандала с разполагането на военна техника на САЩ, за което обществото, а и самият той научи от висш американски представител. Тогава министър-председателят призна, че е мъмрил двамата реформатори в кабинета си Митов и Ненчев. Но дотам.

Би трябвало да разкара министъра - отявлен русофоб, когато той артикулира „полската следа" в поддръжката на българските МиГ-ове. Въпреки споразуменията с руската страна и липсата на лиценз и капацитет на Варшава да извършва подобни „услуги". Но не го направи. Да не дърпа за опашката малкия коалиционен партньор, вероятно.

А прословутия трилър за подкупа, който уж някой предлагал на Ненчев изобщо не си заслужава да се дискутира...

Сега обаче, след като ведомството на Ненчев инициира промени в ЗОВС, с които дава българското въздушно пространство под аренда на чужди - макар и съюзнически - самолети, премиерът трябва да вземе мерки да преориентира министъра към по-безопасна за държавната сигурност сфера на дейност.

Актът на генерал-майор Радев е очевиден сигнал, че професионалистите в Българската армия не одобряват ръководството на МО.

Но одобряват ли изобщо политиката в сферата на безопасността? Съгласни ли са с мизерните пари за отбрана, които депутатите са отпуснали. И които накараха съюзниците от НАТО да ни поставят в доклад сред консуматорите, а не сред източниците на сигурност, защото поради намаляването на разходите качеството на армията ни непрекъснато спада.

Как се чувстват като бедните роднини в богатото северно-атлантическо семейство, което толкова горещо люби Ненчев. И не само по лично материално благосъстояние, но и като техника, въоръжение и подготовка.

Че вече не могат да са убедени какво означава ВВС, но е сигурно, че нито са военни (въоръжени), нито са сили, а с благословията на пишман специалисти вече няма да са и въздушни.

Харесва ли им, че върховният главнокомандващ на фона на критичното положение с бежанската вълна, на непрестанните заплахи от влошаване на ситуацията в Украйна и Сирия свенливо не свиква Консултативния съвет по национална сигурност. Последният - през април тази година - бе безочливо бламиран именно от Ненчев. А КСНС е безполезен, но все пак политически орган, който трябва да се произнесе по неотложните проблеми, които засягат преди всичко България и нейните граждани.

Допада ли им, че след като през 1989 логично прекъснахме „червения телефон" с Кремъл, днес външната политика и политиката по отбрана и сигурност отново се диктува по „петолъчка", но от Вашингтон...

Едва ли. Но дали само отстраняването на най-неуспешния военен министър ще излекува болната система. Или терапията трябва да се приложи върху цялостната концепция за конструиране, финансиране, законодателно и ресурсно гарантиране на националната сигурност. Да се промени държавническата политика към армията - не като към сираче, на което се подхвърля коматче, а като към надежден, сигурен и - съвсем не на последно място - единствен гарант на суверенитета и териториалната цялост на републиката.

И това, че Борисов отново овладя ситуацията във ВВС по характерния си начин - Аз ще ви дам пари! - не означава, че проблемите са решени. Или командващите Сухопътни войски и ВМФ трябва да последват примера на летящия си колега, за да се сети премиерът, че съществуват. И служат на родината.

А докато отбраната и важните решения за нейната съдба са в ръцете на Ненчевци, чужди самолети ще браздят българското небе. „Охранявайки го". А българските военнослужещи ще „бранят земята си" я в Афганистан, я в Ирак или там, където ги запокити наведената ни коалиционна лоялност...