Сценичните изкуства в България все по-често попадат в публичното пространство не с постиженията си, а с финансовите си проблеми. Недостигът на средства, неефективното им разпределение и задълбочаващите се разделения поставят културните институции в ситуация на "борба за оцеляване".
В интервю за News.bg Севар Иванов, член на управителния съвет на Съюза на българските артисти, коментира реалното състояние на сектора, рисковете пред него и възможните решения.
В последните дни отново се заговори за сериозен недостиг на средства в културния сектор. Каква е реалната ситуация към момента?
Този недостиг не е от последните дни, а за съжаление все по-често сценичните изкуства излизат в публичното пространство с дефицитите си, вместо с културните постижения. Недостатъчният финансов ресурс в сценичния сектор е съчетан и с неефективното му разпределяне между институтите. Това прави още по-трудна "борбата за оцеляване" на българските сцени.
Не знам дали някой има фактическа представа за реалния размер на щетите, нанесени от дългогодишното пренебрегване на негативното влияние на Методиката, с която се разпределя бюджета за сценични изкуства. Но финансовото отражение може да се пресметне, както и могат да се предприемат действия, чиито резултати да дадат отражение. Стига да има воля за това.
По-страшното от финансовото положение на сектора, според мен, е разделението в него. Поляризирането на мненията и представяне на едни гледни точки като правилни, за сметка на други. Ето в това се корени истинското разрушаване на културния сектор. Държавен срещу частен сектор. Частен срещу независим. Театрално срещу музикално изкуства. Столични срещу провинциални (без да се влага някакъв негативен контекст).
Всички тези разделителни линии възпрепятстват изграждането на ядро и създават впечатление, че всяка организация, всеки институт се опитва да се спаси по единично, като вземе малкото, отредено за изкуството. За съжаление, този публичен дебат между артисти и организации прави лоша услуга на целия сектор.
Как този недостиг се отразява конкретно на театрите и сценичните изкуства?
Финансовият недостиг засяга на първо продукционните разходи - разходите, пряко свързани с основната дейност на организациите. Няма как да бъдат избегнати или ограничени постоянните разходи - за трудови възнаграждения, за осигурителни вноски, данъци и други. Режийните разходи, както и други вземания, свързани с издръжката, също трябва да са навременно обезпечавани. Все още не сме стигнали до спиране на електрозахранването на някой театър, но трябва ли и това да се случи, за да стане ясно, че проблемите са пренебрегвани с годни?
След като стана ясно кои са разходите, които институтите не могат да си "спестят", то остават другите, които са пряко свързани с провеждането на основната им дейност, а именно създаване и популяризиране на културни продукти. Намаляването на разходите може да се изразява в реализирането на по-малко нови заглавия, които да бъдат включени в репертоара или ограничаване на разходите за популяризиране на творческата продукция на института, което е свързано и с посещаемостта.
В дългосрочен план лишенията са свързани и с ограничаване на турнета (гостувания) в по-малки населени места в районите на съответните институти, което води до ограничаване на достъпа до култура на жителите на тези места. А разходите, свързани с инфраструктурата, често са мираж. Поддържането на инфраструктурата е пряко свързано и с преживяването, което институтите предлагат на своите зрители. Амортизирането на техническите ресурси и материалната база на институтите ги прави енергонеефективни, но прилагането на зелени практики е свързано с финансови инвестиции.
Има ли риск някои културни институции да ограничат дейността си, или да отменят проекти?
Досегашната практика показва разрешаване (макар и временно) на възникналите проблеми, преди да се стигне до реално преустановяване на дейността на културните институти. Досега се е стигало до едно масово затваряне на сценичните институти, но то беше следствие на пандемията COVID-19. Във всички организации се усетиха последиците от това събитие. Затварянето на театрите отваря дупка между изкуството и публиката, като процеса по нейното запушване изисква много повече време и ресурс, включително финансов.
Поради това не мисля, че театралните организации биха преустановили дейността си. Има и други фактори в подкрепа на хипотезата ми: липсата на доверие между институтите възпрепятства провеждането на координирани последователни дейности с обща кауза; спирането на работата на представители на институционализирания сценичен сектор би оставило като алтернатива за зрителите единствено представленията на частните културни организации, независимо дали са регистрирани според търговския закон или като юридически лица с нестопанска цел. Правя това уточнение, тъй като това е поредната линия на разграничаване на творците в България едни от други.
Имам и още едно усещане за причина, която възпира културните институти от прекратяване на дейността им - страхът да не се окаже, че хората могат и без култура и не забелязват разликата между работещи и неработещи културни институти. Но промените в културната ситуация дават отражение в бъдеще, независимо дали говорим за положителни или отрицателни изменения.
Колко сериозен е проблемът с финансирането на сценичните изкуства в сравнение с предишни години?
Заради работата си имам преки наблюдения и подробно съм анализирал темата с финансирането - както недостатъчния финансов ресурс, така и неефикасното му разпределение. Настоящата ситуация даже е закъсняла, а за това закъснение си има причина. Още преди 2018 година се наблюдава недостиг на финансов ресурс в Министерството на културата през последните месеци на годината. Говоря за финансовия ресурс за субсидии на културните институти, формирани на база единните им разходни стандарти и реализираните приходи от основна дейност. В тези случаи, Министерството на културата има нелеката задача да намери допълнителен финансов ресурс.
През 2018 (по спомен) бюджетът започна да привършва октомври-ноември месец. През 2019 година, още от летните месеци започна да се очертават нови липси и, доколкото помня, се пренасочваха неусвоени средства от други сектори. Предсрочното разпределяне на бюджета на Министерството е свързано с нарастващите интерес и посещаемост на културните институти - колкото повече приходи от билети, толкова по-голям размер на полагаемата се субсидия. Посещаемостта и приходите от билети не могат да се изчислят или предскажат, докато ресурсът на Министерството е фиксиран в рамките на годината.
Това, което забави навлизането в настоящата ситуация, е пандемията, която наложи временни правила - както за дейността на културните институти, така и за разпределение на публичните средства. Извънредното положение направи още по-явни дефектите на действащата Методика. Може би е по-редно да кажа настояща, а не действаща, защото тя действа, но с отрицателни последици.
Вместо червените лампи, светнали по време на извънредното положение да се използват като основа за реформа на модела за разпределение на публичния финансов ресурс, те бяха пренебрегнати за пореден път. И сега, няколко години по-късно се случва това, за което имаше знаци много отдавна.
Разликата сега е, че за тези пет години цените на ресурсите (включително и човешкия ресурс, който е неизменна част от сценичните изкуства) е увеличил стойността си значително и, колкото и да се увеличат цените на билетите, те не могат да наваксат разходната част в бюджетите на институтите. Приликата между двата периода е в липсата на политическа стабилност, което допълнително възпрепятства решаването на проблемните ситуации.
Според вас има ли ясна държавна политика за развитие на културата в България?
Не. Не смятам, че има ясна държавна политика, в която и да е област.
Има ли диалог между Министерството на културата и артистичната общност?
Доколкото оставам с впечатление от медийни изяви, публикации и комуникация с представители на артистичните среди, Министерството води постоянни диалози. Настоящият състав, макар и с временни функции, познава добре сектора, както и голяма част от проблемите, пред които организациите и артистите са изправени. Но тук се връщам на един от по-горните си отговори - няма как да има диалог с артистичната общност, когато общност няма.
Какви конкретни мерки трябва да предприеме държавата, за да стабилизира културния сектор?
В реалността, в която пребиваваме, няма как да очакваме нестабилна държава да стабилизира, каквото и да било. На този етап, държавата следва да изгради някаква стабилност и да се бори за доверието на хората.
Достатъчно ли е финансирането през Национален фонд "Култура"?
Краткият отговор е "не". Те не са достатъчно, нито като общ ресурс на фонда, нито като предоставени към бенефициентите средства. В дейността на Националния фонд "Култура" настъпиха много изменения по време на пандемията, които все още оказват влияние. Фондът се яви като единствен инструмент за разпределяне на допълнителни средства по извънредни програми, които имаха за цел да стабилизират нарушената дейност на сектора по време на извънредното положение.
Изведнъж този второстепенен разпоредител се оказа с много голям финансов ресурс и допълнителна административна тежест за разпределянето му, а числеността на заетите в тази структура остана непроменена. Допълнителните средства доведоха и до изменения в условията на предоставяне на финансовите ресурси, правейки допустими почти всички физически и юридически лица, чиято дейност е пряко, а понякога и не толкова пряко, свързана с културата.
Няколко години по-късно тези допълнителни средства вече не са част от бюджета на фонда, а е трудно ограничаването на бенефициентите по две причини: първо, защото доскоро са могли да се възползват от кандидатстването по програмите и разглеждат изключването си като несправедливост; второ, обвинението на едни артисти и организации, че други артисти и организации нямат място като кандидати по програмите на фонда не е много коректно, тъй като всички те се нуждаят от средствата и никой кандидат не е в цветущо състояние.
По този начин, Националният фонд "Култура" се явява още една проблемна точка и разделителен фактор в сектора, а недостатъчният му ресурс, забавянето в сроковете и липсата на комуникация създават допълнително напрежение.
Има ли прозрачност в разпределението на средствата за културни проекти?
Като член на управителния съвет на фонда смея да твърдя, че за нас прозрачността на процедурите също е приоритет. Нито съм оказвал натиск, нито ми е оказван натиск за проекти или кандидати. Тук трябва да се вземе предвид разликата между прозрачност и субективизъм. Оценявайки творчески проекти, членовете на комисиите имат нелеката задача да преценят дали даден проект има потенциал и дали кандидатът има капацитета да го реализира в пълния му мащаб. Многократно съм бил оценител в различни финансиращи програми и знам какво е да оценяваш проект "на сляпо", защото трябва да се довериш на написаното.
Имало е страхотни идеи, разписани потресаващо, както и обратното. Така че, говорейки за разпределението, трябва да се фокусираме повече върху оценителите, тъй като самите процедури са разписани. Не са много желаещите да са оценители. Обикновено, защото са кандидати, или са заети, или сроковете са кратки, а заплащането неатрактивно.
По този начин се рискува оценките на проектите да са претупани (при по-малко оценители и кратки срокове) или да не отразяват действителността (при неопитност на оценителите или непознаването на направлението, в което оценяват).
Какво е положението на културните институции в по-малките градове?
На всички културни институти положението е затруднено, като в по-малките градове тези трудности се засилват от по-неблагоприятните външни (за организацията) фактори. Намаляването на населението и по-ниските икономически показатели дават своето отражение и върху дейността на институтите.
Град с по-малко хора има по-малка потенциална аудитория. За да достига до нови публики, сценичният институт трябва да пътува, което е свързано с реализирането на нови разходи. Трудно и демотивиращо е, защото в театрите в по-малките градове не работят също толкова талантливи професионалисти, но често работата им остава пренебрегната или недооценена.
Има ли риск някои региони буквално да останат без културен живот?
Някои малки населени места вече са останали без редовен културен живот, въпреки че в повечето градове има изградена инфраструктура в лицето на читалищната мрежа. В голяма част от страната, като изключим областните градове и някои общински центрове, в които има театрални институти, културният живот е събитиен, а не редовен - фестивал или гостуване на спектакли. До голяма степен, отдръпването на културния живот отразява и обезлюдяването на части от страната. Честотата на културните събития зависи от размера на аудиторията, която би ги посетила.
Защо, според Вас, културата често остава на заден план в политическите приоритети?
Основно защото резултатът от културната дейност не може да се види, пипне или измери. Поне не и на пръв поглед. Това прави културата често неразбрана от хора, които не се занимават с нея. Когато не разбираш нещо, е много по-лесно да го замениш с друго, което ти е по-близко и познато. Когато говорим за политика, която разчита на обществено доверие и интерес, често усилията се насочват към "видими резултати" и икономически ползи - инфраструктура, инвестиции и бизнес. В
ъпреки че културната стойност не може да се измери, липсата на културата като приоритет дава своето отражение в начина на мислене и възприятие на обществото, в общуването между хората, в шофирането даже.
Какво губи едно общество, когато културата не се финансира достатъчно?
Загубите са много. Освен очертаните в предходния отговор отражения, липсата на адекватно отношение към културата води до изместването на приоритетите. От гледна точка на финансирането, недостатъчният ресурс води до по-малко и по-зле популяризирана творческа дейност. Това означава и по-малък ефект от нея. Малкото средства в самите организации възпрепятстват адекватното оценяване на труда в сектора, което прави професиите в сектора неатрактивни и запазването на кадри е трудно.
Недостатъчният финансов ресурс не позволява и инфраструктурни промени, което превръща сценичните институти в амортизирани структури, които изискват не по-малко средства за поддръжка. Въвеждането на зелени политики и практики е свързано с финансови инвестиции, които биха имали положителен ефект в дългосрочен план и биха изградили институтите в съвременни центрове за изкуство и култура, актуални за обществото, което е и тяхната публика.
Оптимист ли сте за бъдещето на българската култура?
След всички отговори досега, сигурно би прозвучало странно, но съм оптимист. Не знам дали имам друг избор, ако искам да остана тук и да продължа да се занимавам с изкуство и култура. На фона на всички проблеми и разделения в сектора, се появяват и добри примери, които някак, противно на всички логики, успяват да се случат. Въпреки недостатъчното финансиране, липсата на културата в ценностната система на много, приоритизирането на други сектори, ние разполагаме с нещо много важно - творчески потенциал.
Култура винаги ще имаме. При положение, че при сегашните условия на функциониране на сектора успяваме да държим на високо ниво културните продукти, смятайте какво бихме могли да направим при по-добро управление.
USD
CHF
EUR
GBP
