Листопадна политическа есен се очертава. Разделителните политически линии се превръщат във фронтови. Една единствена амбиция на главните опоненти - първи да хвърлят камък. Темата е без значение, но става корупция. Особено ако в корупционна практика е засечен кадър от противниковия лагер. Тогава и алтернативните закони за борба с рушвета отиват на заден план. Става и социалната политика. Суджуците още са вървежни. Черно-белите учебници за бедни са оръжие. Облеклото на един министър или на първата дама. Дори човешката трагедия може да се използва...

Това е битка за електорати. Без много реална политика и с прекалено много популизъм. Второстепенните играчи се опитват да печелят популярност. В името на оцеляването. Всъщност оцеляване е ключова дума и при водещите политически сили. И общото за всички - да не се изложим пред чужденците по време на Председателството. Няма съмнение - след него ще кажем сбогом на някои (не)популярни днес лица.

Борисов влиза в политическата есен самотен. Не остана министър, който не доказа своята несъстоятелност на заемания пост. Дори почти непогрешимият Томислав Дончев се омота в кълчищата на поставените му задачи. Екатерина Захариева е външнополитическа брошка на премиерския ревер. До момента европредседателството за Павлова са плочки и вратовръзки. Вицето с разнообразни функции Симеонов търчи по дискотеки с полицейски ескорт и дърпа шалтери. За да не остане по-назад (или да затули врящото гърне МОН) просветният Вълчев и той под охрана хукна из Столипиново да хваща циганчетата за ушите и лично да ги води в клас. Македонецът от Русе Каракачанов показа, че независимо от безобразията в МО преди него, ревизия няма да се случи. И още по-сигурно - реформа и модернизация във войската ще има. Ама друг път. Артилеристът на вътрешните работи Радев успя да настрои цялата професионална общност срещу себе си. А всяко негово изказване е бисер, който се конкурира с шедьоврите на ранния Б.Б. Само една Цецка Цачева не е допускала сериозни гафове. Просто защото никаква я няма.

Това е само част от правителствения самодеен кръжок. Парламентаристите на ГЕРБ не подлежат на коментар - те са производна от премиерската воля, налагана от твърдата му дясна ръка Цветанов. Основното острие в предстоящата битка за оцеляване.

Какво е това - отбор некадърници. Или треньорът реши, че ако направи вратаря център-нападател, десния халф - ляв, и изкара на терена всички контузени ще вдъхне нов живот на политическата си гарнитура. Грешка. Затова той търси утеха между Анкара и Берлин, прегръща се с чужди държавни глави и положението в Габон го вълнува повече от това в Полски Тръмбеж.

Борисов няма дълга резервна скамейка. Няма и къса. Съпартийците му я нацепиха на трески и я изгориха в камината, докато претопляха изстиналата му харизма. Не може да разчита и на актива по места. Не се знае какво ще изтегли от тестето - любител на сухите месни деликатеси или сватбарски пищовджия. Затова борбата ще е безмилостно жестока. Но ако заплашвайки с поредна оставка мисли, че ще докара до четвърти мандат - няма да стане. Без намеса на ретроградния Меркурий.

Макар че социалистическата партия демонстрира по-добра кондиция, амбициозният лидер Нинова също има защо яростно да размахва шпага. Не е лесно да си опозиция с Гергов на шията. Който греши за много, но е прав за едно - не ГЕРБ спечели изборите, а БСП ги загуби. От деликатност ли, от що ли - не артикулира името на загубилия. Но на "Позитано" 20 има достатъчно хора, които са готови при първата грешка на председателя, да ù забият нож в гърба. Бели кахъри - БСП вече е играла този спектакъл. Основният проблем на Нинова е, че все повече си личи, че ръководството на партията и членовете ù са две различни партии.

Курсът към парламентарна опозиционност до дупка е правилен ход. Но недостатъчен. Да водиш битка с политическия опонент, който все повече е нелицеприятен не само на твоите, но и на своите симпатизанти, не може да прикрие лобистките и олигархични зависимости на "Позитано" 20. Това не е партията, която мнозинството червени иска да види. БСП не е лидерска, не е клиентелистка, не е роднинска партия. И ако за ГЕРБ властта е хранителната среда, без която не би оживяла, то за БСП тази естествена среда е идеологията. А тя все повече се отдръпва от идеологическите леви послания, сякаш се бои да размаха червеното си знаме, все повече одеснява, влиза в рамката на политическия шаблон, демагогията. Това не е верният път към оцеляването.

В кадрово отношение 126-годишната партия стои по-симпатично от противника. Но готова ли е да поеме властта? Преодоляла ли е властовите си комплекси? И по-съществено - дали емблематични професионалисти на отминали социалистически парламентарни групи и правителства, "пенсионирани" от Нинова, ще преглътнат обидата и ще пожелаят да се включат? Или и в евентуално управление тя ще заложи на "зелените" червени. С ентусиазъм, но без опит. При тази ситуация да се заиграва с вот на недоверие още е доста рисковано.

В българската политика има две сериозни битки. Да се докопаш до хранилката и да оцелееш край нея. И ако първата е жестока, втората е кървава. Защото отпадналите обикновено окачват ръкавиците на пирона и гледат парламентарния контрол по телевизора. Затова и Борисов, и Нинова ще използват всички позволени и недотам средства, за да повалят противника. И като стана дума за вот - и двамата имат своите яростни подгласници. Волевият Марешки даде заявка, че ще прави и невъзможното да не се превърне в обикновен аптекаро-бензинджия. ДПС имат своите мотиви - за първи път от години не са поканени на софрата дори като сервитьори на порциите. На другия полюс са т.нар. Обединени патриоти. Изпадайки от управленския влак, те вече няма да са обединени. Ще си останат обикновени патриоти. Кръчмарски. Като представителите на трите формации ще патриотарстват в различни кръчми...

Един държавник има шанс да се превърне във водеща фигура на политическа есен "2017. Президентът Радев. Неопитен в политическите игри веднага след изборите той много бързо навлезе в материята. Досега не е инкасирал сериозни грешки, нападките срещу него са обикновени злобливи подмятания, поддържа високо обществено доверие. Ако запази дистанцията от "партията-майка" и коректното, балансирано отношение към управляващите; ако продължи да е не политически, а обективен коректив на погрешните актове на парламента (едноинстанционното обжалване на ОВОС); ако поореже външнополитическите напъни на Борисов и конституционно се заеме с тях; ако се утвърди като балансьор и арбитър в многобройните спорове; ако неговата библия е Конституцията, може да излезе печеливш от предстоящите баталии. Въпреки че вече направи и погрешна стъпка - съгласи се да кадрува поредното безобразно антикорупционно изчадие (във формат БСП). Но за грешка има и прошка. Ако списъка им не се превръща в многотомник.

Интересна есен ни очаква. Трудно е без боб или кристална топка да кажеш кога ще са следващите избори за НС. Но кампанията за тях вече започна. За съжаление смислен политически дебат пак няма да има. Доказателство - парламентарното изслушване на кандидатите за ВСС. Ще има хвърляне на камъни. Обикновено не невинният хвърля пръв. А накрая, както бе забелязал Хемингуей, понякога и победителят нищо не печели.