Един съвсем обикновен конгрес и нищо повече - така по възможно най-краткия начин може да се опише проведеният този уикенд най-висш форум на БСП. Разбра се, че левицата се намира в преходен период. Ако обаче това, което социалистите се опитват за загърбят, е ясно, а именно управлението на Корнелия Нинова, то що се отнася до посоката, в която искат да поемат въобще няма такава яснота.

Продължителният период далеч от властта, с едно минимално изключение (участието в кабинета на Кирил Петков), превърна БСП в критик на всички управления на страната. Социалистите обаче не успяха да култивират в партията си необходимата политическа култура и умения, така че да формулират и да предложат алтернатива за развитието на държавата и нейните институции.

Сега БСП отново е част от управлението и по всяка вероятност този път няма да е за толкова кратко, както беше по времето на правителството на Кирил Петков. Можеше да се очаква, че сред социалистите би могло да се оформи някаква по-ярко изразена мотивация за утвърждаване на определени идеи, които да им осигурят разпознаваем отпечатък върху управлението на кабинета "Желязков", в който тяхната формация е пълноценен участник. Подобен порив обаче не се появи нито по време на предконгресните коментари и дебати, нито по време на самия конгрес. Доколкото въобще имаше нещо, свързано с избора на политическо поведение на БСП, то се ограничи до разсъжденията трябва ли или не трябва социалистите да бъдат част от настоящата редовна изпълнителна власт. Аргументи обаче не бяха откроени в нито едната от двете посоки.

Всъщност политическата технология беше темата, която де факто изчерпа всичко, което се случи на този конгрес. Всички водещи въпроси на форума бяха в рамките на тази тематика. Може би единствено Сергей Станишев, един от кандидатите за председател, който се оттегли, се опита да обясни на съпартийците си, че конгресът е политически форум и че на него се задават насоките за развитието на политическата формация. Освен това на него се вземат аргументирани решения, свързани с участие в управлението или оставане в опозиция. Въобще всичко, което една партия възнамерява да прави на стратегическо ниво, се решава на най-висшия й форум, защото така е легитимно.

Промените в устава са технологични въпроси. Те се правят за подобряване на организационното състояние и за актуализиране на механизмите за вземане на решение вътре в политическата формация. И изборът на нов председател обаче може да остане само на технологично равнище, ако е избор единствено между кандидати, а не между концепции, предлагащи политика и варианти за политическо поведение. Всичко това определено липсваше при управлението на Корнелия Нинова. Сега обаче, макар и без Нинова, тази ситуация в БСП продължава.

Колкото до новия председател Атанас Зафиров, то избирането му говори най-вече за това, че БСП по-скоро ще продължи да съществува в сегашното си състояние, отколкото да търси своята ясна посока на развитие. Или казано с други думи, дори след като вече има избрано ръководство, столетницата ще остане в безтегловност и ще опитва да обяснява себе си пред електората през участието си в изпълнителната власт.

Едно хипотетично разпадане на настоящия кабинет би поставило БСП и по-точно новото й ръководство в много трудно положение. Подобно развитие действително може да изправи социалистите пред дилемата за 4-те процента (прага за влизане в парламента). След този конгрес интересът на ръководството на левите е силно обвързан с правителствената конфигурация, което пък дава допълнителни гаранции за стабилност на кабинета "Желязков".

Просто вече стана съвсем ясно, че в БСП отсъстват всякакви алтернативи на това, което левите правят в момента. Или ако все пак ги има, то те са твърде слаби и неустановени, за да могат да си пробият път, да получат представителство вътре в партията и да участват активно във вътрешнопартийните дебати и въобще във вътрешнопартийния живот.

Атанас Зафиров е социалистът с най-висока позиция в държавата - вицепремиер без портфейл. Освен това до момента изпълняваше ролята на временен председател на БСП. В този смисъл с основание може да се твърди, че той е влязъл в състезанието за избор на редовен председател с по-големи шансове в сравнение с тези на когото и да било от конкурентите му. От тази гледна точка конгресът може да бъде определен като съвсем обикновен. Кандидатът, който олицетворява настоящото състояние на партията и разполага с най-големи апаратни възможности, става председател. "Това е толкоз просто и логично..." би възкликнал поетът, който впрочем принадлежи към същото политическо пространство, макар и далеч назад във времето.

Че БСП няма да се променя и да се развива, е обстоятелство, което се гарантира и от това, че основен конкурент на Зафиров беше Борислав Гуцанов. Той също е част от настоящото правителство (при това си има и министерско кресло в него за разлика от Зафиров) и в този смисъл не може да бъде алтернатива на новия председател нито в личностен, нито в идеен план. Пред него също отсъстват други варианти, освен да обяснява политическата роля на БСП единствено през участието на партията в изпълнителната власт. Т.е. двете най-силни фигури в левицата споделят общ интерес, който е изцяло обвързан с властта и е невъзможно да просъществува извън нея.

Оттук нататък основното предизвикателство пред новото ръководство на БСП ще е да запази някакво свое лице в рамките на управление, което не може да напусне. Това няма да е възможно чрез принципни позиции по базови въпроси. БСП няма да може да промени данъчната система например, макар че сред социалистите се чуваха гласове за прогресивно данъчно облагане. Няма да може да промени и правния статут на здравните заведения, нито пък да реиндустриализира страната (сред социалистите има такива, които смятат, че това е необходимо) и т.н.

Активностите на левицата като част от изпълнителната власт ще бъдат моментни и кампанийни. В един момент ще се говори за високите цени на хранителните стоки и необходимостта от вземането на мерки срещу това. В следващ момент в полезрението на левите министри могат да влязат други високи цени (на тока и водата, да речем) или пък размерът на минималната пенсия.

Управлението на страната ще зависи и ще се осъществява от ГЕРБ, а БСП в най-добрия, за нея, случай ще има ролята на младши партньор с възможност за позиция само по ограничен кръг въпроси, които кабинетът ще трябва да решава. При това БСП ще може да представя позициите си пред останалите партньори в управлението и най-вече пред ГЕРБ само когато те са приемливи за формацията на Бойко Борисов и не излизат от общата рамка, в която кабинетът "Желязков" възнамерява да се движи.

Така политическата ситуация, в която се намира БСП, се очертава като доста ограничена за нея и предлага малки възможности за маневриране и никакви извън мейнстрийма на ГЕРБ. Това най-вероятно ще доведе до разрастване на пропастта между ръководството на социалистите и електората. Оттук идва опасността за БСП, ако се стигне пак до предсрочни избори. Както вече беше отбелязано, новото ръководство ще се стреми те да бъдат колкото се може по-далеч във времето, а ако е възможно дори въобще да няма такива.

На този конгрес Атанас Зафиров успя да превърне взетите по-рано решения в легитимни. Утвърждаването му за редовен председател гарантира подкрепата на най-висшия форум на БСП за участието в изпълнителната власт в този й вид. Де факто вътрешнопартийна опозиция няма, а вероятността да се появи след този конгрес е нулева. Практически цялата партия е съгласна да играе ролята на младши партньор на ГЕРБ. Това е постижение за Зафиров. Сега вече за него, а и за Гуцанов ще бъде лесно да се впишат, в пълния смисъл на дума, в кабинета на Росен Желязков. И така ще бъде докато отново дойде ред да се ходи до урните, където електоратът ще каже тежката си дума, а двете най-силни фигури в БСП ще трябва да правят своята равносметка - за себе си, за партията и за управлението, в което участват.