Карстен Фрийс: Ако Путин постигне своето, Европа ще бъде пометена от ефекта на доминото

С рязкото спадане на европейската военна помощ за Киев и трудностите при компенсиране на американското оттегляне, 27-те държави-членки на ЕС, заедно с Обединеното кралство, трябва да се опитат да променят ситуацията с подкрепата за Украйна.

Всичко това се случва под зоркия поглед на Доналд Тръмп, който става все по-настоятелен Украйна да приеме неговия "мирен" план, докато Владимир Путин потрива ръце от радост. Ако европейците не се ангажират повече сега, цената ще бъде много по-висока в случай на руска победа.

Това е заключението, до което са стигнали авторите на доклад, публикуван преди няколко седмици от Corisk, компания за оценка на геополитическия риск, и водещи норвежки експерти. Според техните оценки, "Продължаващата настояща подкрепа за Украйна постепенно ще проправи пътя за руска победа, която ще струва на Европа два пъти повече, отколкото ако позволим на Украйна да постигне военно превъзходство и принудим Русия да сключи траен мир." Възход на популизма, политическа поляризация, бюджетен натиск, приток на бежанци, колапс на украинската власт...

В интервю за френския вестник L'Express Карстен Фрийс, съавтор на доклада и професор в Норвежкия институт по международни отношения, разглежда катастрофалните последици от потенциална руска победа в Украйна, при липса на структуриран европейски отговор. Макар че не крие песимизма си - "Намираме се в исторически повратен момент" - той въпреки това предлага стратегическа пътна карта, за да се избегне най-лошия сценарий.

L'EXPRESS: Вашият доклад сочи, че ако Русия постигне военна победа или принуди Украйна да приеме мирни условия, които гарантират ключовите интереси на Русия, това ще струва на Европа два пъти повече, отколкото успех на Украйна. Тоест, между 1,205 трилиона евро и 1,633 трилиона евро за период от четири години. Как стигнахте до това заключение?

КАРСТЕН ФРИЙС: Това е подход "отдолу нагоре", базиран на точни данни. Това не означава, че смятаме, че нещата ще се развият точно по този начин, но тези прогнози се основават на редица предположения. Например, руска победа би довела до значителни военни успехи и завладяване на повече територии, което непременно би довело до по-голям приток на бежанци в цяла Европа. Именно тук биха били концентрирани по-голямата част от разходите, като се очаква да има между 6 и 10 милиона бежанци.

Друга хипотеза: ако Русия успее да окупира голяма част от украинската територия, това би представлявало повишен риск за балтийските държави поради тяхното съветско минало и стратегическа уязвимост. От военна гледна точка обикновено се счита за необходимо да се мобилизират поне 50% от силите на противника, за да им се противодейства, заедно с достатъчен запас от резервно оборудване. Един комплект танкове или артилерийски оръдия е недостатъчен; трябва да има резервни системи, за да се компенсират загубите в първите седмици на конфликта.

Това е класическа "щабна" оценка, базирана на конвенционални военни критерии. Следователно нашият анализ се основава на два ключови елемента: вероятният брой бежанци и спешната необходимост от засилване на капацитета за възпиране в Европа.

L'EXPRESS: Ако Русия спечели войната "се очаква миграционна вълна от 6 до 11 милиона украински бежанци, което би довело до разходи между 524 милиарда и 952 милиарда евро за четири години", се казва в доклада. Според Вас "икономическите, социалните и политическите разходи при подобен сценарий биха били огромни".

Гари Каспаров: Западът се страхува от Трета световна война, но Путин вече води Четвърта!

Руският президент цели реванш за загубата в Студената война и демонтаж на НАТО и ЕС, смята бившият световен шампион по шах

КАРСТЕН ФРИЙС: Да. Самият бежански въпрос вече представлява тежко икономическо бреме, независимо от политическите съображения, като например факта, че той очевидно би могъл да подхрани популизма. В момента в Европа има приблизително 5 милиона украински бежанци. Смятаме, че може да има до 11 милиона нови бежанци, ако конфликтът ескалира. Това са само приблизителни оценки, но те ни позволяват да моделираме възможни сценарии. В Европа очакваните разходи възлизат на приблизително 25 000 евро на бежанец годишно. Разбира се, тези разходи намаляват леко, тъй като бежанците намират работа, но не значително, защото интеграцията на пазара на труда отнема време. Европейците са се ангажирали да отделят 3,5% от БВП за отбрана.

На теория тези ресурси вече са включени в националните бюджетни планове, но вероятно ще трябва да бъдат мобилизирани по-рано от очакваното. Приемането на милиони нови бежанци следователно ще бъде много трудна задача.

На по-политическо ниво, една победоносна и подсилена Русия би представлявала риск за Европа, с потенциал да дестабилизира държавите- членки, което би имало и отрицателни икономически последици. Това би бил последният пирон в ковчега на либералната демокрация, притисната между натиска върху сигурността, идващ от Съединените щати чрез тяхната Стратегия за национална сигурност, и натиска от Русия. Според мен това е решаващ момент за Европа. Може да е клише, но аз искрено вярвам, че сме в исторически повратен момент.

L'EXPRESS: Не трябва ли Стратегията за национална сигурност, представена на 5 декември от Белия дом, да служи като зов за събуждане за европейците?

КАРСТЕН ФРИЙС: Истинският скандал е, че Европа е подложена на многобройни критики, особено по отношение на свободата на словото, без да се каже нито дума за заплахата, която Русия представлява. Това е едновременно срамно и абсурдно.

Докладът разкрива и фрапантни емпирични грешки и прибързани обобщения относно европейската ситуация. Много от тези оценки изглеждат странни, особено в рамките на стратегия за национална сигурност; това е необичайно. Тонът е много подобен на този на Дж. Д. Ванс в Мюнхен, с двусмислена реторика.

Ще трябва да видим какво означава това в конкретни термини, тъй като този тип документи не винаги се превръщат в ефективни действия. Но това е още една причина Европа да се събуди, да действа по-обединено и да постигне конкретни стратегически резултати.

L'EXPRESS: Ако Русия спечели в Украйна, предупреждава докладът, тя ще може да отправи заплахи срещу Молдова, балтийските държави или скандинавския регион. Какво точно означава това?

КАРСТЕН ФРИЙС: Изглежда малко вероятно Русия да успее да демобилизира всичките си въоръжени сили за една нощ. Ще трябва да се поддържа определено ниво на военно присъствие. Но ако Украйна не се превърне в театър на военните действия, тези сили биха могли да бъдат преразпределени другаде.

Освен това, Русия не се ограничава само до военна позиция: тя също така развива идеологически дискурс, който представя Европа едновременно като заплаха и като слаба единица, почти шизофренично противоречие. Видяхме еволюцията на руската реторика по отношение на украинците с течение на времето. Нищо не пречи на този наратив да се развие до степен, в която да започне да твърди, че рускоезичното население на Естония или балтийските държави е застрашено.

Ако Русия вярва, че има ясно военно превъзходство над съседите си, защо да не продължи експанзионистичната си стратегия, особено в контекст, в който НАТО изглежда отслабен или неорганизиран? Ролята на Съединените щати очевидно е определящ фактор при тази оценка. И колкото по-слаб е НАТО, толкова по-голямо е изкушението Русия да прибегне до военна сила.

2026 г. може да се окаже най-опасната година за света от 1945 г. насам

Броят на въоръжените конфликти е на най-високото си ниво от Втората световна война насам

L'EXPRESS: Политическите последици - един вид ефект на доминото - биха могли да бъдат опустошителни за настоящия баланс на силите в Европа.

КАРСТЕН ФРИЙС: Знаем, че те вече се намесиха сериозно в изборите в Молдова, така че защо да не го направят военно, като се има предвид, че вече имат войски в Приднестровието? Но всичко зависи от военния сценарий в Украйна. Ако Русия успее да превземе Южна Украйна, като по този начин установи директен сухопътен коридор, тогава да, очевидно, това би променило всичко.

Но не мисля, че това е много реалистично. По-вероятно е да се опитат да настъпят към централна Украйна. Така че, политически Молдова е уязвима, но от оперативно-военна гледна точка, ситуацията ми се струва по-неясна. От друга страна, балтийските държави са по-уязвими: руските войски могат да бъдат разположени там бързо през Беларус.

L'EXPRESS: Ще остане ли руската заплаха ограничена до ограничен брой европейски държави?

КАРСТЕН ФРИЙС: Тази заплаха ще засегне Европа като цяло. Ние развиваме интегрирана икономика и всяка европейска държава, по свой начин, се сблъсква с трудности и взаимозависимости. Тази война е от стратегическо значение за всички и затова е трудно да се направи ясно разграничение между основните държави.

Въпреки това, някои ще усетят последиците по-пряко от други. Например Полша, която вече е приела около два милиона бежанци, е изправена пред сериозни политически и икономически последици. Германия я следва по петите и там има политически партии, готови да използват тази ситуация за електорална печалба.

Страните, които са най-близо до конфликта, очевидно ще усетят по-остро последиците му. Други страни, като Португалия, вероятно ще бъдат по-малко засегнати. Но ако икономическата ситуация в Европа се влоши, те също ще пострадат.

L'EXPRESS: Една от възможните последици от войната, започната от Русия, съчетана с пристигането на милиони нови бежанци, според Вас, ще бъде политическо преструктуриране в Европа.

КАРСТЕН ФРИЙС: Да. Както казах, при такъв сценарий страни като Полша несъмнено биха понесли значителни политически последици. В Германия има "Алтернатива за Германия" (AfD). Във Франция - Национален съюз. В Обединеното кралство Найджъл Фараж продължава да упражнява влияние. И разбира се, Австрия, Унгария, Сърбия и други страни, вече са въвлечени в тази динамика.

Политическите последици - един вид ефект на доминото - биха могли да бъдат опустошителни за настоящия баланс в Европа. Това не би означавало непременно края на Европа и че не всички доминота могат да паднат, но получената в резултата на това Европа би била много различна от тази, която познаваме днес. Освен това политическите събития са тясно свързани с международните отношения.

Ако победа на Русия насърчи възраждането на крайната десница в Европа, вицепрезидентът на САЩ Джей Д. Ванс ще аплодира. Тези движения биха могли да получат подкрепа от Съединените щати, а традиционната либерална и центристка политика в Европа би била подложена на двоен натиск: вътрешен, с възхода на популистките сили, и външен, с политическа подкрепа отвъд Атлантика. Това е правдоподобен сценарий.

L'EXPRESS: Това е особено вярно, като се имат предвид очевидните разделения в Европа относно това как да се подкрепи Украйна. Предложението за "възстановителен заем" от 137 милиарда евро за Киев, гарантиран от замразени руски активи, срещна силна съпротива от Белгия (Euroclear, белгийската компания, която притежава по-голямата част от тези средства).

КАРСТЕН ФРИЙС: Едно от опасенията на Белгия е страхът от бъдещи съдебни дела и това е разбираемо. Но тези замразени активи представляват единствения значителен лост, който все още притежаваме. Ако Европа се провали по този въпрос, тя ще загуби най-важното си стратегическо средство за влияние.

Тогава ще бъдем сведени до ролята на зрители, свидетели на форма на дипломатическа капитулация, при която Украйна на практика ще бъде предадена на Русия по настояване на Съединените щати. Това е сурово твърдение, но е реалността. Тези замразени активи са най-належащият стратегически въпрос.

Трябва да се намери решение. И бих искал Норвегия да играе активна роля в този процес. Честно казано, притеснява ме, че нашият финансов министър Йенс Столтенберг (бел. ред.: бивш генерален секретар на НАТО) не е по-заинтересован и проактивен по този въпрос.

Андрю Качинс: Студената война продължава... и е по-опасна от всякога

Геополитическите линии на конфронтация са се изместили, но ядрената заплаха остава

L'EXPRESS: Вашият доклад предупреждава за риска от разпадане на украинската държава, ако войната продължи безкрайно.

КАРСТЕН ФРИЙС: Да. Ако Русия продължи действията си с настоящите темпове, украинската държава няма да може да оцелее при тези условия. Когато електричеството и инфраструктурата се унищожават ежедневно, животът просто става невъзможен за населението и хората са принудени да напускат домовете си.

При тези условия провеждането на избори става невъзможно и вече наблюдаваме нарастващо политическо напрежение. Представете си как би изглеждала Украйна след десет години: без избори, без редовен демократичен дебат - това неизбежно би довело до форма на авторитарно управление.

Никоя демокрация, особено толкова млада като украинската, не може да оцелее 10-15 години без избори или функциониращо демократично пространство. Дори в случай на победа, Русия ще се сблъска с изключително нестабилен период през следващите десет години.

Бих сравнил тази перспектива със ситуацията в Босна, но в много по-голям мащаб. Босна остава държава, парализирана от сенките на миналото си, неспособна да продължи напред. И това е вярно дори без активен въоръжен конфликт: БВП ѝ остава по-нисък, отколкото преди войната, младите хора масово напускат страната, а политическата система е фрагментирана.

Украйна може да преживее подобна, но по-лоша еволюция. Отслабена, нестабилна страна, където Русия би продължила да упражнява дестабилизиращо влияние чрез кампании за намеса, разузнавателни операции и корупция. Накратко, мафиотска държава под руско влияние. Това е напълно реалистичен сценарий, ако войната се проточи за неопределено време без ясно стратегическо решение.

L'EXPRESS: Кой от двата предложени сценария - украинска победа или руски успех - Ви се струва по-вероятен днес?

КАРСТЕН ФРИЙС: При липсата на истинско европейско лидерство и мобилизиране на финансови ресурси, съобразени с предизвикателствата, съм доста песимистичен. Наблюдавам известна умора. Искрено се надявам да греша, защото последиците от европейски провал, според мен, биха били огромни. И не оставам с впечатлението, че нашите лидери oсъзнават това в пълна степен.

L'EXPRESS: Как си обяснявате това бездействие?

КАРСТЕН ФРИЙС: Тази липса на действия е пряко свързана с факта, че нямаме съгласувана рамка за сигурност в Европа. Това е основният проблем: липсата на стратегическо лидерство. Всяко важно решение изисква консенсус, което прави действията бавни, трудни и понякога парализирани.

Това води до спонтанното създаване на "коалиции на желаещите", към които могат да се присъединят страни като Норвегия. Но на тези коалиции им липсва стабилност; те се променят според обстоятелствата и интересите на всяка страна. И в този контекст нашето изследване ясно показва драматичните последици, които би имала руска победа при липсата на структуриран и съгласуван европейски отговор.

Но от друга страна, има и положителни аспекти. Европейският съюз успява да поддържа и разширява санкциите срещу Русия, въпреки враждебността на Виктор Орбан. Така че, не е невъзможно. Трудно е, но аз продължавам да се надявам, че ще настъпи промяна в осъзнаването, че хората ще разберат решаващата важност на момента, в който живеем. В известен смисъл се надявам, че Стратегията за национална сигурност и други скорошни развития ще подтикнат политиците да предприемат повече действия.

В нашия доклад сравнихме необходимата подкрепа за Украйна с усилията, предприети за подпомагане на Гърция по време на финансовата криза или за справяне с пандемията от Ковид. В действителност необходимите суми са по-малки. Това ясно показва, че Европа разполага с ресурсите да действа.

И ако се ангажира с това, тя дори би могла да превърне тази мобилизация в истински политически и исторически успех. Така че, това не е нито невъзможно, нито недостижимо. Правили сме го и преди. Просто изисква малко политическа воля, смелост и стратегическа компетентност.

Експерт по Русия предупреждава: Европа преживява последната си година на мир

Андрей Козовой е песимист за войната в Украйна и смята, че Путин страда от комплекс за малоценност

L'EXPRESS: В "Ню Йорк Таймс" бившият украински външен министър Дмитро Кулеба призовава Европа да "спре да третира производството на оръжие като административна процедура и да започне да го третира като континентална извънредна ситуация". Съгласен ли сте?

КАРСТЕН ФРИЙС: Смятам това за напълно правдоподобно. Отново, не става въпрос само за търговска логика, но и за неотложност. Тази ситуация не трябва да се третира като чисто икономически въпрос. Отбранителната индустрия е доста уникална по своята същност.

Тя функционира едновременно като търговско предприятие и е тясно свързана с държавата, дори полунационализирана в някои случаи. Със сигурност оперира на пазара, но трябва да отговаря и на стратегическите нужди на държавите. Следователно, трябва да се поддържа постоянен баланс, но е напълно възможно да се приоритизира според националните нужди, особено по време на криза.

L'EXPRESS: В доклада се твърди, че европейската отбранителна индустрия трябва да бъде стимулирана да произвежда стоки, които да отговарят на нуждите на Украйна, замествайки годишния й износ за Близкия изток от 15 милиарда евро. Но не би ли означавало това и отказ от огромни потоци от приходи?

КАРСТЕН ФРИЙС: Първо, важно е да се помни, че въпросните данни идват от SIPRI (Стокхолмски международен институт за изследване на мира), водеща шведска организация. Десетте най-големи европейски отбранителни компании представляват приблизително 30% от световния износ на оръжие.

Въпреки това, по-малко от 10% от този износ в момента отива за Украйна. Следователно, когато се твърди, че Европа няма индустриален капацитет да предостави военна подкрепа на Украйна, трябва да се направи важно разграничение: този капацитет наистина съществува, но се използва за обслужване на други приоритети.

Усилията на европейската отбранителна промишленост в момента са насочени към международните пазари, особено тези в Близкия изток. Ако европейските лидери твърдят, че Украйна е спешен стратегически приоритет, тези декларации трябва да бъдат придружени от конкретни действия.

Например, те биха могли да кажат на определени партньори, като Обединените арабски емирства: "Ще трябва да чакате две години за доставката на вашите танкове, тъй като нашият настоящ приоритет е да подкрепим Украйна." Това, разбира се, ще доведе до финансови разходи: краткосрочна загуба на приходи, договорни санкции в случай на отлагане или анулиране и въздействие върху търговската конкурентоспособност.

Но ако вярваме, че войната в Украйна представлява най-сериозната заплаха за сигурността на Европа и определя нейното бъдеще, тогава трябва да приемем нейните последствия. Става въпрос за осигуряване на съгласуваност между политическата реторика и конкретните решения С други думи, не е достатъчно да се заявят принципи или да се отправи твърдо послание; необходими са и действия.

Напълно е възможно част от оборудването, изнасяно от Европа, да не е от значение за украинския контекст. Това изисква внимателно проучване. Но ако по-малко от 10% от европейския износ на оръжие отива за Украйна, това показва, че индустриалният капацитет наистина е налице и че той теоретично би могъл да бъде пренасочен.

Това може да включва или директно доставяне на специфично оборудване на Украйна, или адаптиране на производствени линии за доставка на оборудването, което е наистина необходимо.

L'EXPRESS: Във втория Ви сценарий Украйна успява да спре руското настъпление и да засили противовъздушната си отбрана. Военните ѝ успехи карат Русия да обмисли прекратяване на военните действия. Но след близо четири години война, все още ли подценяваме устойчивостта на руснаците и техния президент?

КАРСТЕН ФРИЙС: Не мисля. Путин значително отслаби Русия. Стратегически Русия губи тази война, дори без да се взмеат предвид изолираните военни успехи. Самият факт, че Швеция и Финландия се присъединиха към НАТО, вече представлява голямо стратегическо поражение.

Освен това страната е на практика в банкрут. Макар и да не е налице пълен колапс, руската икономика е дълбоко отслабена. Страната е изцяло милитаризирана и самата цел на държавата изглежда е продължаването на тази война. Вече няма автономно политическо или гражданско пространство: всички ресурси, целият държавен апарат, са мобилизирани, за да поддържат военните усилия и да осигурят подобие на социално сближаване по време на този конфликт.

Според някои показатели, представени в нашия доклад, съставен от нашите икономически експерти, Русия е в тежко положение. Тя черпи от последните си резерви. Ако например приходите ѝ от петрол намалеят още повече, икономическите последици ще бъдат много тежки. Това не означава непременно, че ще има незабавна революция или масова мобилизация по улиците.

Но едно е сигурно: Русия е по-слаба, отколкото е била от десетилетия насам. Дори в случай на военна победа ще бъде изключително трудно да се ремобилизира обществото и да се върне към някакво подобие на нормалност.

От НАТО до Азия: защо колективната сигурност буксува

Да разчитаме на идеята за колективна сигурност днес звучи като утопична идея

И накрая, трябва да се помни, че Путин е на 73 години и смъртта му е неизбежна в рамките на едно десетилетие. Руската политическа система е изцяло зависима от него, липсва ѝ структурирана партия или каквито и да било реални институции, които да я подкрепят. Следователно е сигурно, че след смъртта му ще избухне ожесточена борба за власт между различните фракции на режима.

Накратко, независимо от военния сценарий, Русия ще премине през изключително нестабилен период през следващите десет години. Дори ако Русия спечели, ще бъде невъзможно да се възползва от това и да се превърне в просперираща страна. Разбира се, може да се предвиди сценарий, в който Доналд Тръмп ще отмени санкциите и ще се стреми да насърчи инвестициите. Но силно се съмнявам, че западният частен сектор е готов да поеме такъв риск.

Малко вероятно е да видим завръщането на компании като McDonald's или други големи мултинационални корпорации в Русия в краткосрочен план. Страната остава изключително нестабилно и рисково общество, където правната и политическата нестабилност обезкуражава инвеститорите.