Говоренето за касиране на парламентарните избори от 27 октомври набира скорост. В центъра на София се проведоха демонстрации както от неправителствени организации, така и от партия "Величие", която остана на една хилядна от заветните 4% и се очертава поне по времето на 51-то НС да е извънпарламентарна формация.

Както се казва обаче за касиране на изборите е лесно да се говори, но е трудно да се направи. Процедурата е сложна и са необходими доказателства и то убедителни доказателства, че има съществени разминавания между самия вот и обявения резултат. Така стои въпросът, ако говорим за касиране изцяло на изборите. Иначе касирането на резултати от отделни избирателни секции е възможно и по-вероятно. То се е случвало назад във времето, но преценката никога не е била, че резултатите в такива секции са били решаващи от гледна точка на крайния резултат. Така и самите избори са били обявявани за легитимни.

Важно е да се подчертае, че тук става дума за парламентарни избори. По отношение на местни, например, процедурата е различна и там тази тема стои по различен начин. Така изборите за общински съвет в община Хасково от миналата есен бяха касирани и се проведоха отново този юни. Т.е. за местни избори имаме съвсем пресен пример, за парламентарните обаче компетентната институция, когато става дума за касиране, е Конституционният съд (КС).

А както е добре известно КС има специфичен механизъм на функциониране. Той може да бъде сезиран единствено по институционален път, т.е. от други институции, които са изчерпателно описани в Конституцията на Р. България. В този смисъл ако става дума за сериозно отношение към темата за касирането, то това не би следвало да е свързано с демонстрации, а с набавянето на доказателства и работа с компетентните институции.

И така, касирането на парламентарни избори е в хипотезата на чл. 149, ал. 1 от Конституцията, където са описани правомощията на Конституционния съд (КС). В следващия чл. 150, ал. 1 пък е описан начинът на действие на Конституционния съд. Той действа по инициатива на 1/5 от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Част от тези институции все още не са конституирани, защото това се случва именно въз основа на произведените парламентарни избори. Най-гласовит обаче, сред посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, е президентът. Както обаче вече стана дума, за касиране на парламентарни избори е лесно да се говори и трудно да се предприемат действия. Най-вероятно няма да се стигне до сезиране на КС от страна на президента във връзка с честността на изборите от 27 октомври. Румен Радев говори, отправя думите си към служебното правителство, по-конкретно към МВР, твърди, че има напрежение в обществото, но поне засега не дава никакъв знак, че би предприел конкретни институционални действия, свързани с изясняването определени порочни практики, ако смята, че такива е имало по време на изборите.

Ако става дума за напрежение и усещания, това не е нещо ново за нашето общество. Темата за купен и корпоративен вот от много дълго време съпътства изборния процес в страната ни. Сега обаче тя навлиза в по-активен оборот в публичната комуникация на политическите формации и на президента. Причините за това могат да се търсят в няколко посоки. Вече в продължение на три години и половина България се намира в перманентна предизборна кампания. Всички теми за комуникация между политическите формации и гражданите са изчерпани и всеки един въпрос, който все още може да се използва в публичната комуникация е добре дошъл.

Водещите формации - ГЕРБ и ПП/ДБ - почти нямат програмни различния, но въпреки това са политически конкуренти. Всяка една се опитва да привлече повече електорат, но поради липсата на програмни различния на преден план излизат въпроси от етичен и морален характер. Особено активни в този подход са от страна на ПП/ДБ. Това до голяма степен е нормално, особено що се отнася до ПП - сравнително нова формация, която влезе в политиката с висок старт и продължава да търси утвърждаването си чрез средствата и начините, които са възможни и достъпни за нея.

Политическата ситуация към ден днешен у нас е особена и поради разцеплението в ДПС и появата на тази партия на политическия и парламентарния терен като две отделни формации, силно антагонистични една към друга и напълно готови да се обвиняват помежду си във всички смъртни грехове. Този сюжет най-вероятно ще се развие в цялата си "прелест", след като бъде свикано 51-то НС и по-точно, след като започне да работи.

До достигането на този момент може да е необходимо повече време, защото това се случва след избирането на председател на Народното събрание и закриването на тържественото заседание. При някои от последните парламенти това отне доста дни, не стана никак лесно и в крайна сметка имаше своето влияние върху цялостната работа на тези парламенти, макар и в много от случаите тя да беше кратка по времетраене и спорна по съдържание. Всъщност като изключим 49-то НС тези определения, в една или друга степен, могат да бъдат отнесени към всеки парламент след пролетта на 2021 г.

На този етап изглежда, че формациите, които не са съгласни с изборния резултат, по-скоро очакват свикването на 51-то Народно събрание, за да пренесат темата на парламентарния терен, отколкото да се възползват от възможностите, които чл. 305 от Изборния кодекс дава за оспорване на изборните резултати. Този член е обвързан с чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Ясно е описано как желаещите да оспорят изборния резултат могат да използват институциите, имащи право да сезират Конституционния съд (чл. 150, ал. 1). Нормативният текст обаче предвижда срокове, които, ако бъдат пропуснати, това би означавало, че възможността за оспорване е пропиляна.

Формация, която желае да оспорва, трябва в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от ЦИК да се обърне към една от институциите с право за сезиране на Конституционния съд. Този срок вече тече. Всяка една институция с такова право може да действа и по своя инициатива като срокът за това е 15-дневен, също от обявяването на резултатите от ЦИК. Така че и този срок тече. И тук следва отново да отбележим, че една от институциите, които могат да сезират КС е президентът. Ако той желае може много бързо да премине от думи към дела. Има всички необходими правомощия и пълната свобода да го направи. Засега обаче той остава във фазата на думите и сякаш повече се задълбочава в нея, отколкото да възнамерява да прескочи напред.

Президентът има и още един ход. Той не би бил така ефективен като сезирането на Конституционния съд, но все пак би имал институционална стойност. Ако купеният и корпоративният вот е толкова много, то това вече би имало пряко отношение към темата за националната сигурност. В този смисъл свикването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) би било логично и полезно действие.

В този формат могат да се начертаят мерки, за които да се потърси парламентарно мнозинство и те да бъдат включени в законодателството, така че то да стане по-строго и по-безкомпромисно срещу потенциални изборни злоупотреби. Разбира се, законодателството може да се развие и по посока на правомощията и отговорностите на органите, свързани със сигурността на изборите. Могат също така да се разширят и възможностите за граждански контрол и т.н. Ако обаче Румен Радев търси ефективност и бърз резултат, то би следвало да избере възможността за сезиране на Конституционния съд (КС). Там няма никакво място за пожелателно говорене и публично формулирани въпроси, съдържащи определени намеци. В Конституционния съд думата имат единствено фактите и доказателствата.

Най-вероятно обаче темата за купения и корпоративния вот ще навлезе в 51-то НС още в началото на неговата работа. Т.е. тя ще представлява най-вече политическо говорене с ефект близък до нулата. Тогава вече сроковете за сезиране на КС ще са изтекли и действията, които могат да се предприемат сега, няма да бъдат възможни. Така вместо да се търси решение на проблема, ако такъв наистина има, темата за купения и корпоративния вот ще служи основно за предизвикване на политическо напрежение в парламента и за противодействие на политическия опонент.

В случай, че се стигне до подобно развитие, ни предстои да станем свидетели на още едно народно събрание с ниска ефективност и ограничена вероятност за излъчване на изпълнителна власт. Проблемът е, че ако отидем на нови бързи предсрочни избори, това ще стене при същите обстоятелства като сегашните и следизборният дебат ще изглежда по същия начин.

Възможните полезни ходове в тази ситуация са два. Или се използва изцяло институционалната структура на държавата за пълно изясняване на всички проблеми, свързани с изборите, каквито се твърди, че има (това задължително означава сезиране на КС), или се създава редовно правителство, което наред с останалите си задължения и дейности, търси и начини да укрепи и стабилизира изборния процес. Разбира се, има и други варианти, но те трудно могат да се определят като полезни ходове, тъй като са далеч от доверието и легитимността.