Докато кризата, която раздира петролните монархии от края на май тази година, рискува да остлаби трайно Съвета за сътрудничество в Персийския залив /ССПЗ/, Израел вижда в поставянето на Катар на колене историческата възможност да се сближи с Рияд и Абу Даби и по този начин да интегрира анти-иранската и анти-"Мюсюлмански братя" ос, подкрепяна от американския президент. Това коментира излизащият на френски език ливански вестник L'orient-Le jour.

Отношенията между Израел и някои държави от Персийския залив отбелязаха безпрецедентен напредък през последното десетилетие, до степен, че по време на първата си официална визита във Вашингтон през февруари Бенямин Нетянаху заяви: "Арабските страни в региона не гледат вече на Израел като на враг, а все повече като на съюзник."

Отвъд тази демонстрация на намерение, пътят към нормализиране на арабо-израелските отношения все още остава дълъг и би трябвало да зависи от едно проницателно , но малко вероятно уравновесяване на интересите на Израел, страните от Персийския залив и Съединените щати.

Криза насред Залива е априори от полза за Израел

Скъсването на дипломатическите отношения между Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет на 5 юни беше приветствано от израелския министър на отбраната Авигдор Либерман, който отбеляза, че това отваря "възможности за сътрудничество в борбата с тероризма".

Анти-"Мюсюлмански братя" манията на Абу Даби / и на Кайро/ и анти-иранската на Рияд /и на Манама/, чиито корени могар да бъдат открити в задушаващата политика на Доха, са пословично и публично споделяни от Тел Авив.

Изявленията на американския президент по време на обиколката му в Рияд и Йерусалим през май също потвърдиха, че в близкоизточната си политика Тръмп ще разчита изключително на своите сунитски съюзници и на Израел, за да се противопоставя безконтролно на Иран, политическия ислям и джихадизма.

Мнозина пожелаха да видят в кризата в Съвета за сътрудничество в Персийския залив неочакван картбланш за нов "регионален алианс", докато други бяха възмутени от саудитския равнис по Вашингтон или Тел Авив.

И все пак би било погрешно да се мисли, че Израел е източникът на тези напрежения, тъй като те се основават на стари спорове, които само са чакали да бъдат раздухани. Въпреки подклаждащите изявления на Доналд Тръмп по отношение на Иран и на съвета , отправен към страните от Залива да експулсират терористите от дома си, Вашингтон не е в по-голяма степен подбудител. Саудитско-емирският тандем изглежда се е възползвал от обрата в американската пост-Обама дипломация, за да уреди категорично сметките си в Съвета за сътрудничество в Залива. 

Ускоряване на сближаването между Тел Авив, Абу Даби и Рияд

Понеже възприятията играят централна роля в Близкия изток, Тел Авив вече трупа капитал от една криза, която идва сляд няколко години на примирие между Израел и страните от Залива. В по-малка или в по-голяма степен преднамерено дискретни, тези отношения са от икономически и геостратегически порядък. Това засяга, между другото, израелските компании за високи технологии и киберсигурност, обмяната на анализи и разузнавателни данни /особено по отношение на Иран, но в наши дни в по-голяма степен по отношение на региона/ или дискретни срещи в кръговете на неформалната дипломация, както е видно от хакнатите имейли на емирския посланик във Вашингтон.

ОАЕ разрешиха да бъде отворено израелско представителство в Абу Даби през 2015 г. /акредитирано към Международната агенция за възобновяема енергия/ и участват в съвместни военни учения, както в Гърция през март.

От саудитска страна бяха дадени много признаци на сближаване. Бяха пуснати пробни топки, за да се тества общественото мнение или да се дадат залози за откритост : срещите между Дор Голд /бивш генерален директор на израелското министерство на външните работи и радетел за сближаване на Израел със Залива/ и бившия саудитски генерал Ануар Ешки /директор на изследователски център в Джеда/ през юни 2015 г. в Съвета за международни отношения във Вашингтон и по време на визита на саудитска делегация в Йерусалим през юли 2016 г. ; разговорите между принц Турки ал-Фейсал /бивш шеф на саудитското разузнаване/ и Яков Амидрор /бивш главен съветник по националната сигурност на Бенямин Нетаняху/ във Вашингтонския институт за близкоизточна политика през май 2016 г.

Нормализаране - скок, който Рияд не е готов да направи

Мечтаейки за интегрирането на една стратегическа ос от Кайро до Рияд, която да минава през Тел Авив, Аман и Абу Даби, някои израелски лидери се размечтаха и за нормализиране на отношенията с т.нар. от тях "умерени сунитски държави". В действителност само историческите, но отслабени партньори /Йордания и Египет/ и ОАЕ и Бахрейн, които не са чужди на промяната в саудитската позиция по темата, подкрепят този "малко вероятен съюз".

Израел обаче успя да превърне американския президент в своя най-добър говорител. Това, което Барак Обама отказваше да направи, Доналд Тръмп е в състояние да им го предложи: да се противодейства на иранската заплаха чрез договоряне със ССПЗ на американска подкрепа за създаването на "арабска НАТО", в замяна на значително сближаване с Тел Авив, /който ще бъде част от тази коалиция/. В триъгълника Тел Авив - Рияд - Вашингтон кой от кого има най-голяма нужда? Кой държи лоста за маневриране?

Отговорът несъменено е Израел, чийто премиер от години няма друга цел освен да нормализира отношенията си с арабските сунитски държави и уцелвайки с един удар два заека, да се опълчи на Иран, залагайки на карта уреждането на палестинския въпрос. Какво по-ефикасно от един арабо-израелски мир, без израело-палестински такъв?

Именно тук палестинският проблем изплува отново, превръщайки се в разменна монета за Рияд, който заедно с Абу Даби, изискват от Израел действия за колонизация и блокада на Газа.

Тези искания са доста под нивото на една независима палестинска държава, такава каквато е заложена в Арабската мирна инициатива от 2002 г. Но Абу Даби и Рияд не губят нищо от разгласяването на един невъзможен за реализиране проект, при което Бенямин Нетаняху би рискувал да бъде изхвърлен от борда от крайната десница, която сам е довел във властта. И те го знаят. Сътрудничеството по интереси между Израел и някои страни от Залива със сигурност ще се развива /анализатори говорят за "мълчалив режим на сигурност" /, но пътят към нормализирането е все още дълъг.

По принцип, Саудитска Арабия няма никакъв интерес да официализира тези отношения, които имат своите предимства, без да броим недостатъците /критики към обществено й мнение, предателство на палестинската кауза, опетняване на имиджа й на лидер на сунитския свят/. Но тя иска засилена военна подкрепа от Съединените щати. Така че, саудитското кралство отнема думата на американския президент, подавайки ръка на Израел и започвайки голямa чистка в Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Рисковете са значителни (особено за Хамас, Газа и Израел), но Рияд потвърждава, че именно той диктува условията на Вашингтон и Тел Авив, а не обратното.