Хубаво време беше. В барачката, в дъното на двора в Банкя, малкият Бойко спокойно изпровождаше рециклираната от мощния му организъм филия с мас в дупката, насред дъсчения под. Във въздуха мързеливо прехвърчаха тежки дебели зелени мухи. Из двора успокояващо кудкудякаха кокошки. И никой никого не подслушваше в големите и малките му житейски нужди...

Копрофилията на един бивш премиер с болни амбиции за бъдещ такъв, на един вече екс градски прокурор и първия ветеринар на републиката напълно замъгли и без това мъглявите предизборни словоблудства на знайни и незнайни политически претенденти за народната любов.

Целокупният избирател бе услужливо медийно заинтригуван каква точно нужда е задоволявал Б.Б. в момента, когато спрямо него (не)известен зложелател е приложил (не)законно СРС (специализирано разузнавателно средство).

Човешките права, газени от дългите уши на държавни и частни МВР-та, станаха безполезно допълнение към общата картинка. На отзаден план умишлено се забута фактът, че в дома на гореспоменатия довчера едноличен управник на държавата на крака са отишли обвиняем в умишлено престъпление от общ характер и държавен обвинител, който е натоварен с разследване срещу институцията, ръководена от дясната ръка на същия властелин.

В ъгъла, зад четката за тоалетна, остана свряно, че прокурорът снася информация от текущо разследване, за детайли от което пред камери и микрофони обикновено магистратите се крият зад следствената тайна, а обвиняемият в неформална кенефна атмосфера дири вярно съпартийско рамо за грешната си душа.

Че някогашният борец с престъпността и корупцията от Банкя с лека ръка се разпорежда със съдбините на дела и документи, на хора и институции, съвсем далечни от компетентността му според разделението на властите, заложено в конституцията. Още повече след хвърлена оставка. Потвърди се подозрението, че оттеглянето на Б.Б. от държавното кормило е било само реверанс към наивните плакатоносци и знамеразвевачи от уличните протести.

Че старият комунистически принцип „власта с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем" важи със страшна сила за малолетната партия с име на цвете. Че конците на управлението все още са в техни ръце. И скъсването на тази порочна връзка вече е изцяло в ръцете на избирателите.

Без поредния гейт предизборната кампания щеше да е монотонна и скучна като еврейска събота. За радост на жълтите и хепатитно пожълтяващите напоследък „сериозни" вестници политическите послания бяха заменени от фекално-урологични детайли, от брачни опровержения на екс министерски съпруги, от интериорни подробности от битието на абдикиралите от власт управници. От туптенето на сърцата на подслушвачите, които - оказа се - като змия в пазвата, до партийния билет са кътали микрофон.

Клозетното зловоние на партийния живот се разпръсна и над служителите на Темида, които в конкретния случай (дали само) заеха угодническата поза на ибрикчии на силните на деня. Вероятно чувствителността на прокурорското обоняние не разчита на социологията - едва ли въпросният магистрат се навежда постфактум пред бившия премиер сал от уважение към бляскавото му минало, а по-скоро от страхопочитание към сенчесто властовото му настояще и още повече към възможното му управленско бъдеще.

Вероятно това имаше предвид невинният при всички положения апартаментопритежател Цв.Цв., когато често повтаряше, че съществува добър синхрон между неговото (умишлено е пропусната неуместната в случая думичка „бивше") ведомство и прокуратурата. На това вече му викат синхрон...

За речниковото богатство на подслушаните коментарът е излишен. Хора, които още кътат от вътрешната страна на вратата на тоалетната избелялосинкав календар от 2007-ма със строгия лик на Б.Б., оправдават любимеца си с аргумента, че вкъщи всички така си говорят. Ще допълним - колкото по-отдалечено е месторождението на говорещите от историческите разкопки пред ЦУМ, толкова по-често точно така си говорят не само вкъщи.

Но за съжаление на някои „всички" нямат претенции да яздят целокупния народ още един мандат. А тези, които имат подобни - трябва да си мерят приказките. Чудно защо - иначе свръхчувствителните към накърняването на правата им хомосексуалисти, този път си затраяха за твърде нетолерантното отношение, което демонстрира мàчо № 1 към „умните педераси"?

Дори след разголващия скандал с WС-слухтенето Б.Б. продължава ухилено да обикаля села и паланки, градинки и магистралки, целият в бяло. Среща се с влюбени гласоподаватели и раздава автографи като застаряваща фолкзвезда.

Явно разтърсващите събития не му се отразяват на настроението. Вероятно, когато някога е захвърлил червения партиен билет, той е запазил верността към традицията на онази партия - прави сме дори когато грешим. Но така ли мислят онези, на които им предстои избор? И няма ли благодарността за построените магистрали да отплува в канализацията, когато хората се изправят пред урните.

Покрай клозетната троица из общественото полезрение изпадна някак си основният заподозрян за поредицата ушати гейтове - Цветанов. Напразно - при всички случаи той е виновен, което - странно защо - в късното навечерие на 6-дневните празници, когато потребителите на новини вече пътуваха я към Гърция, я към морето или родните си места, потвърди официално прокуратурата.

Ако неговото МВР е подслушвало - защото го е правило незаконно, използвайки държавен ресурс за лични цели. Ако е подслушвало „чуждо МВР" - защото „неговото" е допуснало подобно безобразие (Наказателният кодекс именува подобни безобразия като престъпления), без да използва държавния ресурс да опази поне клозета на собствения си премиер.

Дали поредната доза предизборна простотия ще отлети без последствия като парче неупотребявана тоалетна хартия, или ще остави поредно кафяво леке върху и без това оцапаната репутация на партията на Б.Б., ще видим само след дванайсет дни.

Ако изводите след този клозетен скандал не доведат до мощен наказателен вот - без значение в полза на кого, но вече откровено ясно срещу кого - думите на големия сатирик Васил Сотиров за България: „хубава страна - жалко, че е обитаема", ще се окажат болезнено пророчески.