За поредна година хиляди български деца ще останат без място в ясла и детска градина. Традиционно, проблемът е най-голям в София, и въпреки уверенията на столична община, че се върви към неговото решаване, последните резултати за неприетите малчугани сочат точно обратното. На този фон омбудсманът Мая Манолова стартира кампания "Без такса в детските градина", в която въпреки че се посочват някои от основните пречки пред включването на децата в образователната система, прозира сериозна доза популизъм. Именно с него обаче най-вероятно ще бъде ангажирано вниманието на община, министерства и всички останали институции наместо решаването на далеч по-важни и наболели проблеми, свързани с яслите и градините.

В края на миналата седмица информационна система за обслужване на детските заведения в столицата обяви предпоследният си прием, а резултатите отново доказват, че приемането на дете в ясла в София е борба, започваща с много мечти, но с неясен край. Цифрите след класирането на 8-ми юни сочат, че некласираните за ясла са около 4200, съобщи за news.bg Мария Минчева, директор на дирекция "Образование" в столична община. По думите й след класирането остава проблемът с децата в яслените групи, защото там местата са по-малко. При родени около 16 000 деца на територията на София през 2017 година, простите сметки показват, че на практика всяко четвърто дете би било лишено от място в държавна ясла тази година.

Проблемът с яслите в столицата съществува от години и като че ли няма изглед скоро да бъде решен, поради една основна причина - темпът на нарастването на население в София не бива посрещнат с адекватни държавни и общински мерки. Наместо това националният омбудсман Мая Манолова поде кампания за отпадането на таксите в детските градини с цел "осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно образование на децата в България". Според цитирани от обществения защитник данни на Министерството на образованието и науката обхватът на децата в предучилищните форми на обучение е 80%, а неправителственият сектор го свежда до малко над 78%. При старта на инициативата си Манолова бе категорична, че големите общини имат необходимост от изграждане на нови детски заведения, защото в София 4 200 деца са останали извън обхвата на яслите и детските градини. Наместо да вложи усилия чрез срещи с общинари и държавници за разговори в тази насока, омбудсманът обаче реши да подеме кампания за отпадането на таксите за детските заведения, ефектът от която дори да е успешен, ще е доста спорен. При размер на таксата средно за столицата от около 60-70 лева месечно за държавна ясла и почти десетократно по-големия такъв в частните структури, чиито брой не спира да расте, е пределно ясно какъв е основният проблем на родителите с малки деца, които имат желание да се върнат на работа. Той се концентрира в липсата на достатъчно места за отглеждането им, липсата на достъпни алтернативни форми в това отношение и липсата на каквито и да е било гъвкави държавни механизми в подкрепа на семейства, чиито деца са останали извън поредната класация за градина или ясла. Пълните частни детски заведения доказват и че проблемът на семействата не е таксата в държавните, а липсата на избор. Друг е въпросът каква е цената на този "лукс" за семейния бюджет.

През годините държавата направи няколко нелепи и плахи опити за улеснения в тази насока, но нито едно от тях не бе реализирано докрай. Така например през 2009 година в Закона за семейните помощи бе разписан текст, според който неприетите в градина деца имаха право на100 лв. месечна компенсация. На практика обезщетението не бе изплатено никога поради неразписана наредба и непредвидени средства в бюджета, а впоследствие въпросната разпоредба бе отменена. Няколко години след това вече бившият социален министър Ивайло Калфин лансира идеята за предоставяне на ваучери на семейства в подобна ситуация, с които те да могат да потърсят помощта на бавачка, наета от държавата. Тази мярка също не видя бял свят и остана едно добро пожелание.

Наместо това държавата, респективно столична община, където и проблемът е най-наболял, създават повече от прекрасни условия за развитие на бизнес, към който хиляди семейства са принудени да се обърнат, но и който най-често "изяжда" огромна част от доходите им. Всичко това - в ситуация на повече от мрачна демографска перспектива и повтарящи се управленски вопли за предприети мерки за нейното подобряване.

Мерки действително са нужни, но те би трябвало да се изразяват в ясен и стриктен план в подкрепа на семействата с малки с деца, особено на онези, които са икономически активни и с чиито данъци се крепят на една и две държавни системи, а не с популистки идеи със съмнителен резултат.