"Ако разбера, че синът ми е гей, ще го удуша с тия две ръце". Реплика, която неведнъж съм чувала в различни вариации от мои приятели. Родители в 21 век. В главата ми след подобна изцепка веднага започват да се въртят въпроси от типа: "Какво ти пука кой с кого си ляга? Нали не посягат на теб? И откога нечия сексуалност има нужда от твоето одобрение, без значение дали е на сина ти или не?" В крайна сметка решавам да не се меся. Не съм родител и нямам намерение да се бъркам във възпитателните мерки на приятели и познати. Но някак си всеки път ми остава една горчивина, че в България още не сме дорасли да бъдем свободомислещи, да приключим с темите табу и да бъдем по-толерантни. А ми се струва, че вече е време. И дори сме закъснели.
Гей парадът или София прайд всяка година се превръща в ябълката на раздора. Тази година, в крак с модата, дори тръгнаха фалшиви новини и призиви шествието да се проведе в ромското гето в Пазарджик в подкрепа на Ахмед Муса. Оставям го без коментар, защото не мога да си обясня как се мултиплицират подобни "новини". Всъщност съвсем ясно ми е, че такава информация 100% носи повече "кликове", прочитания и трупа трафик и това за медиите днес е повече от достатъчно.
Иначе, традиционно всяка година заклети пуритани са дълбоко възмутени защо е нужно да се показваш публично с половинката си от същия пол и да демонстрираш сексуалността си публично. Мотивите обикновено са от палитрата - не може да развращават децата, различната сексуалност не е нормална. Стигало се е и до брутални публични прояви като саморазправа с юмруци, ритници и линч. Кървищата в центъра на една европейска столица, изглежда са доста по-приемливи от това да си различен. Остава да закопаем в земята всички "обратни" до кръста и да ги замеряме с камъни като в Близкия изток. Извинявам се за грубите изрази, но подобно отношение ми се струва крайно нецивилизовано и изостанало. Типично за едни други епохи и географски ширини.
От другата страна подкрепящите София прайд са категорични, че трябва да има демонстрация и е крайно време обществото ни да си отвори очите за ЛГБТ хората. Всяка година се настоява за криминализиране на престъпленията по хомофобски подбуди и за повече толерантност. Организаторите искат от държавата да вземе активно участие в борбата с хомофобията и престъпленията от омраза, както и да осигури адекватни здравни, образователни и социални политики, подкрепящи тези членове на обществото. Като че ли не е изненада, че България е на едно от последните места в Европа по толерантност и на едно от първите по дискриминация към ЛГБТ хората.
Важно е да се подчертае дебело, че различната от традиционната сексуалност не е заболяване. И не, не се лекува. Лекуват се предразсъдъците. Проблемът е, че не са много хората, които си задават въпроса какво е да си различен. Да си заключен в едно тяло, което не харесваш и което не отговаря на усещанията и вътрешните ти потребности? Какво е да имаш белези и на двата пола или просто да изпитваш привличане от хора от същия пол? Повечето хетеросексуални хора нямат представа колко тежко е за един тийнейджър например да признае дори пред себе си, че харесва мъже. Защото "нормалните" хора не са се замисляли, но са готови да хвърлят камъни. И защото тази тема още е табу в обществото.
Страх и срам. Две усещания, които бушуват с пълна сила при хомосексуалните, интерсекс хората и транссексуалните. Сигурно защотоса чували неведнъж същите закани, с които започнах в началото. Много често родителите действително отказват подкрепа на собствените си деца - и морална, и финансова. Как да ги подкрепят като ще станат за срам, съседите ще ги обсъждат, целият град ще разбере и ще се подиграва? Когато семейството ти откаже разбиране и подкрепа, какво повече да очакваш от обществото? Стига се и до случаи, в които хомосексуални хора сключват брак и дори имат деца. Цял живот се крият и градят отношенията си в измама и лъжа. И цял живот остават дълбоко неразбрани и нещастни. От страх и срам.
Много хомосексуални и транссексуални хора не само са обект на подигравки, но и са жертва на всякакъв вид насилие, включително сексуално. За тях никой не говори. В докладите на Българския хелзинкски комитет и тези на неправителствените организации, които работят за правата на ЛГБТ хората, се казва, че България и до днес остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол. Гражданският брак в страната остава единствената призната форма на съюз между две лица, изрично упоменат в закона като "доброволен съюз между мъж и жена."
Непризнаването на двойките от еднакъв пол от българското законодателство автоматично ги поставя в неравностойно положение, като ги лишава от гражданските, социалните и икономическите права, предоставени на съпрузите от различен пол - например право на свиждане и информация за болен партньор, право на обща имуществена собственост и наследяване, родителски права спрямо децата, право на осиновяване.
Скоро попаднах на един френски филм, в който момченце чува, че наричат баща му "педераст" и логично пита: "Тате, какво е педераст?". А бащата съвсем спокойно и хладнокръвно му обяснява: "Педераст е грозна дума. Тя означава гей - мъж, който харесва други мъже. Но в това няма нищо лошо и срамно. Защото и това е любов". Цитирам по памет и не си задавам въпроса кога ще ги стигнем французите по отношение и начин на възпитание, защото знам, че няма да го доживея. И защото знам, че в България тази любов разделя.
Арахангел Михаил
на 11.06.2017 в 16:19:56 #2Важно е да се подчертае дебело, че различната от традиционната сексуалност не е заболяване. ... Какво е да имаш белези и на двата пола или просто да изпитваш привличане от хора от същия пол? ---------------------------------------------------------------- НискоЕнтелегентната писачка на парче, подписала се като Христина, е толкова безумна, че си противоречи дори в рамките на няколко изречения. Освен че очевАдно е лишена от всякакви християнски ценности в чутурата си, тя изпуска да поясни бори ли се или да и за още няколко свободнотърсещи свободната любов психоварианта, освен баналните и защитавани от нея "хомосексуални, интерсекс хора и транссексуални". Редно е да я попитаме например какво прави за "свободата" и на някои други човешки психотипове, сигурно също "нормални" и "неболни", според нея. Започвам да ги изброявам без специални пристрастия при подреждането: = Екзибиционисти, жените много им се радват, като попаднат на тях. Може да ги потърси в Борисовата градина, където винаги ги е имало, а и на други места. Очевидно може да предизвикат и в нея неочаквани тръпки, спазми и вълнения. = Анималисти - не ми се обясняват подробно заниманията им, но са очевидни за всеки средноинтелигентен = Некрофили - ако авторката не е наясно с въжделенията им, да си отвори гугълчето или уикито за справка. = Последователите на френския (виж ти, как наистина да ги стигнем френците?) маркиз дьо Сад и на другия благородник граф фон Мазох? Да ме простят, ако са им непълни титлите... = И накрая тези, дето дори и най-закоравелите престъпници по затворите страшно много ги "либят", та им правят затворническия поправителен да е като Дантев ад. Сетихте се, че става дума за педофилите! Ако съм изпуснал или пренебрегнал някое онеправдано движение за свобОда, моля за извинение, аз съм проЗ и с твърде конформистка информираност. Затова, има си Sex Encyclopedia, в нея свигурно списъкът е по-дълъг, информирайте се! Приятно четене!
DDT77
на 10.06.2017 в 12:27:04 #1Понеже тия не могат да се усетят, че никой не им пречи и не е редно да се показват по този начин, то затова все повече популярност ще набира другата крайност дето им скача на бой. И аз се опитвам да съм толерантен с подобни индивиди, но с подобни демонстрации все повече ме карат да си мисля че наистина трябва да се отговори по друг начин. Не ми пука че нещо в съзнанието им се е повредило и искат да живеят така. Но не мога да приема да се рекламират публично и по този начин да искат да повредят и други съзнания втълпявайки им че това е нормално. Да вземем да направим един парад и на дрогата тогава. И тия хора се чустват щастливи с дозата си, и за тях те са си нормални и на никого не пречат а другите просто не ги разбират. И тяхната душа не търпи в тяло без доза. То бива толерантност, бива, ама почва да избива в другата крайност, а хубави крайности няма. Така че ако имате срам си приберете шаренийките и спрете с публичните изяви. С тях няма да постигнете нищо друго освен да объркате психиката на младото поколение.