В праисторически времена (доста преди Б.Б.) в центъра на София имаше култово заведение - „Хавана". Та веднъж, сигурно е било в някакви дни на българо-кубинската дружба, там демонстрираха как се правят на ръка прочутите хавански пури.

Въпреки легендите, че най-добрите се навиват върху бедрото на красиви мулатки, пред столичната публика уменията си демонстрираше дребничка сбръчкана мургава кубинка на доста неопределима възраст. С тънките си пръсти тя ловко навиваше кафявите листа...

Сетих се за нея, когато наскоро минах покрай черквата „Св. Св. Кирил и Методий" на Женския пазар в напекъл петъчен следобед. Край оградата чинно клечаха също толкова сбръчкани достолепни и мургави дами. Около тях се навъртаха младички със също тъй биещ на очи тен дами. Естествено и двете групички нямаха нищо общо с Острова на свободата. Но виж - с тютюневата индустрия да.

Около старите циганки с гузен вид обикаляха няколко мъже и жени, прехвърлили възрастта, наричана средна. Облечени елегантно, но овехтяло, с торбички в ръце. Хора, свикнали да са спретнати дори когато отиват на пазар. И неспособни да се откажат от може би последния си порок.

Погледите им ту очаквателно-умолително спираха върху отегчената събеседничка, окичена с кило злато по врата и ръцете, ту виновно шареха наоколо. След това бавно, влачейки крака, те се отдалечаваха, за да се върнат по-късно.

В часа „Хикс".

Тогава дъртите с вид на главнокомандващи, оглавили генерално настъпление, насочваха сръчните момичета във всички посоки. Предимно към съседните улички или успоредната пазарска пътека. „Имаш торбичка?", „Мъжки или женски?", „Колко?", на уше събираха нужната информация младите. Прибираха найлоновите пликчета, които малко по-късно се връщаха при притежателите си със съкровената стока. Срещу съответната сума.

Тръгнах си разочарован, след като една от дистрибуторките ме увери, че „женски" ще има чак след шест и половина. След, след. Женски, не женски - slims-а по-стават. От т.нар. мъжки съм пушил и такава отврат, че чак ти се иска да ги откажеш.

Борисов знае за контрабандата с цигари. И Дянков знае. И Цветанов - също. Тя съществуваше далеч преди поредната правителствена простотия с новите акцизи. И папиросите не бяха проблем за джоба, а само за здравето на ползувателите. Но нелегалната търговия цъфтеше и връзваше. Дянковото безумство само я поля, за да даде обилен плод.

Досега не се е родил министър, полицай, митничар, данъчен, който да затвори кранчето. На мястото на всеки уж разбит канал се появяват два нови. На мястото на всеки прокуден от пазара дилър - десет.

Докато има търсене, ще има предлагане.

А търсене ще има, докато цената на вредния навик е далеч от стандарта на обикновения българин. Дянков, ако някой измисли черен пазар на хляба, сиренето и киселото мляко - и там ще ви ударят. И вместо в хазната, едни парички ще отиват в едни джобове.

Вместо да се замисли, че ако цигарите са евтини, всеки ще предпочете да си ги купи легално, вместо да се крие като партизанин преди Девети, Борисов се радва, че потреблението на тютюневи изделия било намаляло. Да, ама на бандеролни! Независимо от премиерските обяснения, че липсата на бандерол прави цигарата по-вредна, народът здраво дими. Но желаните от финансовия министър постъпления отиват наляво.

Визуално проучване в слънчев следобед в заведение на открито пред столичен хипермаркет показва, че до халбите с бира и чашите с кафе може да се видят всякакви безподобни шарени кутии с имена, екзотични като на Цветанова спецакция. И „мъжки", и „женски". И почти не се мяркат най-популярните доскоро марки родни и вносни цигари.

А наопаки на прозрението на гениалния Дянков, че „правителството е против алкохола и цигарите, даже и пиенето на кафе трябва да се намали", наглият електорат продължава яко да дими, по лятному набляга на биричка, някои сръбват по глътка нещо по-твърдо, а най-наглите дори кафето си пият със сметана и захар. И псуват.

Защото, ако за девет месеца кабинетът „Борисов", респективно финансовият му гуру, успя да направи нещо, е да вгорчи живота на обикновения българин.

И докато на разните там октоподи, нагли, медузи и прочие влечуги отдавна им беше време за „бой по канчето", то нас - защо? Може би заради двайсетте години търпеж.