Свършиха поредните избори, а се задават и следващите. Един пазар обаче вече се разраства и едва ли скоро ще се свие неговият обхват.

Сигурно се досещате, че става въпрос за купуване на гласове. Както казват някой анализатори, това е една от най-опасните болести на демокрацията у нас. Но да оставим клишетата и да извадим калкулаторите.

Търсеният отговор е колко струват избори по български. Или по-скоро колко струва да си купиш национални избори, които да ти осигурят толкова депутатски места, че да имаш пълно мнозинство в Народното събрание, а от там и мандат за съставяне на правителство, възможност да прокарваш закони почти каквито си поискаш (с малки ограничения от Конституцията).

Сметките показаха, че при цена на един глас от около 100 лв. (за някои може да им се струва много, но все пак инфлацията и конкуренцията удря и този пазар) на някоя добре печелеща икономическа структура (няма да уточняваме предмета на дейност) ще се необходими около 240 млн. лв., или около 118 млн. евро, за да си осигури всичките тези неща за които говорихме по-горе.

Това е инвестиция, която е достатъчна за построяването на един луксозен търговско-развлекателен център или на два по-малки.

Като тук искам да подчертая, че цената на един глас е хипотетична, още повече е хипотетичен и потенциалният интерес на дадена (която и да е) групировка към подобна схема.

На какво са базирани изчисленията:

Хората с право на глас у нас са около 6 700 000, ако предположим че избирателната активност е висока - около 70% (това е вариант по-лош за купувачите, защото трябва да дават допълнително средства за нови гласове). Което пък означава, че хората, които ще се явят на изборите, са около 4 700 000.

От тези 4.7 млн. души, за да се гарантира пълно мнозинство, са необходими 50%+1 гласа, за да е сигурна победата. Това са около 2 400 000 души.

Последното изчисление показва, че като умножим тези 2.4 млн. гласа по не много скъпа сума - 100 лв. (както написахме по-горе), се получават 240 млн. лв. Това е пазарната стойност да имаш власт в една държава, разположена в средата на Балканския полуостров и членка на Европейския съюз.
Все пак изчисленията са примерни и не включват много условности от морален характер.

Другата условност е да приемем, че има хора, които са склонни да определят цената на гражданската си позиция. За много българи е под достойнството им да търгуват вота си, защото уважават себе си като личности.

От другата страна обаче са чисто икономическите показатели - безработицата, инфлация, криза и други фактори, които може да оправдаят продаването на гласове.

Според статистиката над 2 млн. българи живеят на прага на бедността. Или както каза един зрител по eдин национален телевизионен канал, той е готов да си продаде гласа, защото е гладен.

Като добавим и факта, че България е обявена за корумпирана държава, може да се предположи, че схемата за покупко-продажбата няма да има проблем да се осъществи.

И така, макар и хипотетична, сметката излиза. 

****
Материалът не е препоръка за купуване или продаване на гласове