Едва ли има година в историята на МОН, в която да са проведени матури или НВО и всички да са доволни. В 90% от случаите виновно е министерството, респективно системата. Не са измислили качествени учебни програми, учебното съдържание е неадекватно.

Тази година страстите се развихриха около външното оценяване в 4 клас. И не медиите създадоха интригата, а изводите в анализа на МОН:

"По български език се забелязва обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата "пожарникар", немалко ученици не разпознават значението на думи като "високомерен", "надменен", "стеснителен" "срамежлив", "горделив"."

Такива са фактите и да, пожарникар е човек, чиято професия е да гаси пожари. В каквито и словесни еквилибристики да се упражняваме по фейсбук групите, верният отговор е този.

За тези резултати невинни няма.

Хайде да помислим колко родители използват думите "високомерен", "надменен", "стеснителен", "срамежлив" или "горделив" в ежедневието си. Едва ли са много. Лексикалното разнообразие отдавна изчезна от речта ни и разговорите ни често се свеждат само до "ОК" и "супер". Хайде да кажат и тези, които киснат във фейсбук непрекъснато да обсъждат образователната система, колко пъти са седнали да четат книга с детето си или пък колко книги те са прочели в последно време.

Ама по наше време образованието било много по-ефективно... ами по наше не бяхме всички в социалните мрежи да бистрим образованието, а залягахме над учебници и книжки, а родителите ни общуваха с нас на живо, не през чат. Пак по наше време всеки си гледаше работата и никой не даваше акъл как да се преподава.

Сега родителите станахме много компетентни по всякакви образователни въпроси и дори добихме право на глас за решенията в системата, което някъде помогна, другаде - не. Роптаем, че учебната програма е много натоварена и имаме претенции върху методите на преподаване. В същото време в частни училища "скъсват" децата ни от учене, но не ни минава през ум да коментираме програма и методи, а плащаме и мълчим.

От друга страна, сигурно имаме основание за претенции над системата, след като я дотираме през частните уроци и имаме принос в резултатите, които отчита.

Не че МОН са цвете за мирисане. За толкова години експерименти в системата позитивните резултати са по-скоро изключение. Сменят се учебни програми, критерии за оценяване, изисквания към преподавателите, а резултатите са все по-обезкуражаващи. И НВО-тата и матурите го доказват ежегодно. И това няма да се промени, ако вместо на 15-ти, учениците тръгнат на училище на 1-ви септември. Защото в това министерство, подобно на всички други, издиша експертността, а решенията вземат хора, които са склонни да слугуват на издателства. Както констатира една майка преди време - помагалата и учебниците стават все повече, а резултатите все по-ниски.

На този фон позитивизмът в анализите на МОН е повече от странен. Значи децата не могат да обяснят какво е "пожарникар", затрудняват се със значението на думи като "свенлив" и "надменен", резултатите спрямо миналата година за НВО 4 клас са по-ниски - 70,46 за 2022 срещу 74,5 за 2021, но според изводите им "общият резултат е сравнително висок" и потвърждава наблюденията от международните изследвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се справят над средното равнище в сравнение със своите връстници в други страни".

Освен това, добро впечатление им е направило, че вече има тенденция повече ученици да имат пълен брой точки на отворените въпроси, отколкото на затворените. Това според министерството показва напредък при най-важните умения - да мислят, да решават задачи, да четат и създават текст.

Според тях всяка следваща година тестовете "изискват все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст".

Но въпреки "добрите постижения", сега предстоят анализи на всички равнища и ще набелязват "конкретни стъпки за преодоляване на пропуските, установени на изпитите". Защото на фона на бодряшкия анализ, 6% от всички четвъртокласници не са достигнали минимума от 30 точки за "среден 3" и на двата изпита. Но все пак нивото е "над средното в други страни".

Какво се случва с последното звено в системата - учителите?

Според проучване на Европейската комисия от 2020 г. почти половината ( 48%) от учителите в начален курс у нас са на възраст над 50 г. Едва 12% са младите педагози в сектора. Според прогнозите в следващите 15 години между 40 и 50% от учителите ще се пенсионират.

Вярно е, че през последните години у нас има усилие за преодоляване на дефицита на учители, дори има резултати в опитите секторът да стане атрактивен за млади специалисти - по-високи заплати, покриване на транспортни разходи и разходи за наем на жилище.

В същото време проучването показва, че почти половината от учителите се оплакват от високи нива на стрес - заради прекомерна отговорност за постиженията на учениците и непрекъснато променящите се изисквания към тях. Европейската комисия препоръча да бъде намалено натоварването с административна дейност, но у нас това все още не е факт.

Встрани от тези изводи е капацитетът на учителите, които са "произвели" университетите през последните години. В момента реформата в системата на висшето образование е гореща тема, която отваря дебата за качеството на преподаване във вузовете. Трябва да признаем, че педагогическите специалности често са последна възможност за влизане в университет, а това подсказва, че бъдещите учители не са най-мотивираните да упражняват професията. Не помагат и учебните програми на висшите училища, които са далеч от нуждите на съвременното обучение.

Затова няма защо да се чудим, както стана видно тия дни, че учителка по музика е дала тест с въпрос: Коя певица има две деца от футболиста Жерар Пике - Риана, Шакира ли Бийонсе?

Нивото на учителите са движи надолу в синхрон с нивото на учениците.

И е добре да се знае, че не всеки, който гаси пожари, е пожарникар, тъй както не всеки, който учи дете на нещо, е учител.