След повече от три години незаконна агресивна война на Русия срещу Украйна, темата за мира отново доминира в международните разговори - особено в столиците Вашингтон и Москва. Това се казва в анализ на East Stratcom Task Force към Дипломатическата служба на Европейския съюз за актуалните пропагандни кампании на Кремъл.

Несъмнено именно Киев желае най-силно справедлив и устойчив мир. Но напоследък именно Москва демонстрира показни жестове към мир, като едновременно с това цинично обвинява Украйна и Европа за собствената си агресия. Тези опити за манипулация са толкова прозрачни, колкото и лицемерни.

Цинизмът обаче отдавна е запазена марка на кремълската дезинформационна машина, която в момента е в пълна мобилизация по повод предстоящото отбелязване на 80-годишнината от края на Втората световна война. Москва отново използва възможността да прилага исторически ревизионизъм, като се опитва да замъгли паметта за Втората световна и да обвърже нападението срещу Украйна с победата над нацизма преди 80 години.

Изгубени в превода

Руският президент Владимир Путин, все още издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления, изглежда наскоро е открил думата "примирие" в речника. Проблемът е, че очевидно не е проверил какво точно означава тя. Как иначе да се обясни фактът, че руските ракети и дронове продължават да атакуват Украйна дори след обявено едностранно великденско примирие?

Истината е, че Русия всъщност не търси мир, а използва призивите за "примирие" като параван за военни действия. Кремъл иска война, не мир. Или може би става дума за оруелски опит да се преосмисли значението на думата "примирие" - като "бомбардирай цивилни безпощадно и безразборно".

Затова и Русия нарушава собствените си "примирия" хиляди пъти - с удари по Херсон, Николаев и убийства на цивилни в Киев. Така че, за разлика от трайните приноси на Шекспир към английския език, опитите на Путин да придаде нов смисъл на думите са просто блъф и отклонение - опит да се представи като миротворец.

Този път - наистина?

Прозрачният трик с "великденското примирие" явно е вдъхновил Путин за ново представление - този път той обяви едностранно примирие от 8 до 10 май по случай годишнината от края на Втората световна война. Междувременно руските войски "отбелязаха" примирието с дронова атака, при която загина 12-годишно момиче в Днепропетровск.

Пропагандната машина на Кремъл незабавно заработи на пълни обороти - хвалебствия за "благородния стремеж към мир" на Путин, за "бащинската му грижа" към войниците, и за "жестовете на добра воля" към "неблагодарна Украйна". Почти единодушно обаче, цялата пропагандна линия е насочена към очерняне на Украйна - обвинения към президента Зеленски, че пречи на мира, наричане на страната "терористична", подготвяне на извинения за предстоящите нарушения на новото примирие.

Европейците - вечните виновници

Когато липсва друга удобна цел, Кремъл винаги насочва вината към Европа. Последната седмица отново беше изпълнена с фалшиви твърдения, че ЕС саботира мирните усилия, защото "мрази Русия" - при положение, че "Русия не представлява заплаха за сигурността на Европа".

Последното твърдение е особено абсурдно на фона на руската телевизия в праймтайм, където редовно се заплашва Европа с ядрено унищожение и се спекулира кои държави ще бъдат следващите мишени на Кремъл.

Нацисти! Навсякъде нацисти!

С наближаването на 9 май, кремълските говорители стават все по-обсебени от думата "нацисти". От години Кремъл използва темата за нацизма като оръжие за дезинформация - представяйки Русия като единствен победител над Хитлер, като пренебрегва факта, че 6 милиона украинци са се сражавали срещу нацизма, а Украйна е била една от главните бойни сцени на Втората световна.

Сега Кремъл не просто атакува Украйна, но и обвинява Европа, че "възражда нацизма", че фалшифицира историята, осквернява паметта на жертвите на Холокоста и насърчава "нацистки настроения" в Украйна. А отказът на ЕС да подкрепи пропагандния спектакъл на Червения площад на 9 май - според Москва - бил доказателство за "фашисткия манталитет" на Европа.

Всички тези твърдения са откровено неверни. Но показват една основна тактика на информационната война - исторически ревизионизъм. За Кремъл няма страница от историята, която не може да бъде пренаписана - стига това да оправдава днешната агресия на Русия.