В нашето общество има една прослойка, чийто представители усилено и систематично противопоставят "Запада" и България (нерядко наричайки я с обидни названия като "територията" или дори "кочината"). Тези хора непрекъснато обясняват колко развити, уредени и цивилизовани са западноевропейските държави и как нашата, ако иска да постигне техния стандарт, трябва да възприеме абсолютно всичко, което се практикува там. За тях всеки, който критикува който и да е аспект на "западните" общества, е проводник на руска хибридна пропаганда, а изтъкването на каквито и да било предимства на България в сравнение със "Запада" за тях е проява на ракиен патриотизъм (те го наричат патрЕотизъм) и съответно, повод за присмех и подигравки.

В своя фанатизъм те стигат дотам с голи гърди да бранят дори откровени безумия, като например норвежката политика по отношение на децата и семейството. За всеки непредубеден наблюдател са ясни две неща: 1) социалната политика в Норвегия отдава първостепенно значение на детето, но в никакъв случай не разглежда семейството (или най-малко биологичното такова) като приоритетна среда за детско развитие; 2) делът на децата, отнети от биологичните им родители, е несравнимо по-висок в сравнение с която и да било друга европейска държава. Но за нашите "западняци" това е без значение. Те са готови да ви извадят от девет кладенеца вода, само и само да оправдаят "норвежкия модел" (може би не защото е добър, а защото е норвежки, т.е. цивилизован, за разлика от нашенските "дивашки балкански практики") - случаите са преувеличени, представят се превратно, това е руска пропаганда (последното наистина има някакво, но не основно влияние върху цялостната картина) и т.н.

Нека да си припомним случая с българката Цветелина Оланд. Норвежката служба за закрила на детето "Барневернет" отнема двете й деца, разделя ги и ги изпраща в различни приемни семейства на 200 километра едно от друго, като дори им забранява да се чуват по телефона, "за да не си влияят". Спира контактите с майка им, с дотогавашната им социална среда и дори ги възпира от тренировки в спортните клубове, в които са ходели с удоволствие. Всичко това "Барневернет" извършва "в интерес на децата".

Когато случаят придоби гласност у нас, мнозина българи изразихме съчувствие и подкрепа към г-жа Оланд. Намериха се обаче и такива, които не само че не се трогнаха от страданието й като майка, а дори се нахвърлиха срещу нея с грозни епитети - твърдяха, че била луда, или оръдие на руската пропаганда (или и двете), обвиняваха и защитниците й, че разпространяват дезинформация и прочие... Наративът беше "ама как така, Норвегия е една от най-високо развитите държави в света, там наистина се грижат за хората (не като тук, естествено), това са спекулации, намесена е дългата ръка на Кремъл"...

По-рано тази година обаче, норвежкият Апелативен съд постанови, че децата са неправомерно отнети от майка си, вследствие на грешки в докладите на "Барневернет". Справедливостта възтържествува и децата бяха върнати на г-жа Оланд. Тогава нашите "по-католици от папата" се скриха от публичното пространство, без дори да й се извинят. И изчакаха следващия удобен момент, в който да храчат по България и да леят дитирамби по "Запада".

Припомням този казус, защото миналата седмица Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди норвежката държава по две дела за неправомерно отнемане на деца от техните майки (полякинята А.С. и сомалийката Абди Ибрахим срещу Норвегия). Съдът констатира, че Норвегия е нарушила правото на уважение към личния и семеен живот на двамата ищци, гарантирано от член 8. от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като "Барневернет" е отнела неправомерно децата им и ги е извадила от семейната им среда (в единия случай детето е дадено за осиновяване, а в другия попада в приемен дом).

Тези две съдебни решения имат не само правна, но и политическа тежест. Една институция, която е създадена да защитава европейските ценности (ЕСПЧ) заявява, че в една западноевропейска държава (Норвегия) правата на човека са заплашени от държавна институция в лицето на социалната служба за децата. Това, което доскоро бе заклеймявано като руска хибридна пропаганда, миналата седмица беше написано в две съдебни решения. А ЕСПЧ не е и не може да бъде инструмент на руската хибридна пропаганда. И сега когнитивният дисонанс за някои хора идва от това, че "Западът" (ЕСПЧ) разобличи "западна" държава (Норвегия), задето върши безобразия спрямо деца и родители.

(В интерес на истината не бива да си затваряме очите относно руската намеса при отразяването на случаи, свързани с отнемане на деца от "Барневернет". Норвежката политика за децата е изключително спорна, има огромни недостатъци и напълно логично е Москва да се възползва всячески. Немалка част от материалите по тази тема са "фейк нюз" с руски произход. Но това не променя факта, че основният проблем е в Осло, а не в Москва.)

Норвегия е най-високо развитата държава в света, според класацията на ООН за Индекс на човешко развитие. За мнозина е привлекателна за заселване и категорично повечето сфери на живота са (много) по-добре уредени, отколкото у нас. Но всичко това не гарантира съвършенство и социалната й политика за децата е най-фрапиращият, но може би не единствен пример. Със сигурност има на какво да се поучим от Норвегия, но практиките на "Барневернет" еднозначно не влизат в този списък.

Двете съдебни решения на ЕСПЧ са добър повод да започнем да гледаме (още) по-критично спрямо света, и конкретно спрямо "Запада". Да приемаш механично всичко "западно", само защото идва от там, е проява на инфантилизъм и комплекси (освен ако не е продиктувано от финансови стимули). А що се отнася до евентуалните мераци за прокарване на "норвежкия модел" у нас (тъй като все още не съм се запознал нито със Стратегията за детето, нито със Закона за социалните услуги, не мога да коментирам дали те съдържат притеснителни текстове или не), бих искал да обърна внимание на следното:

Съществуването на тези практики в Норвегия нямаше да бъде възможно без наличието на някаква обществена подкрепа. Идеите за грижа и възпитание на децата, които на нас ни се струват странни, явно са част от норвежкия национален манталитет. Да не забравяме също, че мнозинството деца, които "Барневернет" откъсва от семейната им среда, са или на чужденци, или от смесени бракове.

В този ред на мисли, страховете относно евентуалното въвеждане на "норвежкия модел" у нас, поне според мен са пресилени и неоснователни. Просто защото българското общество няма как да приеме безпроблемно такава "иновация". Макар да има експерти и НПО-та, които лобират в тази посока (някои вероятно изкушени от Норвежкия инвестиционен фонд, а други индоктринирани от ляворадикалната парадигма за разрушаване на традиционното семейство), дори и те да заблудят парламента и обществеността и да пробутат опасни текстове, още при първите случаи на отнемане на деца с безумни доводи ще настъпи такава врява, че депутатите бързо-бързо ще отменят съответното законодателство.

А на нас остава да запомним, че не всичко, което идва от "Запада", е добро и полезно.