Преди една година Армения беше нападната от въоръжен от Турция Азербайджан и загуби Нагорни Карабах след ужасна война. В интервю за френския всекидневник Le Figaro журналистката от арменски произход Валери Торанян подчертава колко е в интерес на Франция да подкрепи Ереван.

LE FIGARO: През есента на 2020 г. Армения загуби историческото си светилище Нагорни Карабах вследствие на въоръжен конфликт. Една година по-късно какво е положението?

Валери ТОРАНЯН: Тази агресия на Азербайджан беше опустошителна за Армения. Подкрепяният от Турция Азербайджан използва фосфорни бомби (забранени от конвенциите) и военни бойни дронове, които разбиха арменските граници. Все едно да сравнявате битката при Вердюн с Междузвездни войни. Няколко хиляди джихадисти се биеха на фронтовата линия като наемници, платени от Турция. Броят на загиналите е 4000, има хиляди тежко ранени от арменска страна. Както Хюман Райтс Уоч посочи, все още има десетки военнопленници в ръцете на азербайджанците, които Баку освобождава на малки порции. Отношението към затворниците по време на конфликта с видеоклипове на изтезания и унижения, осакатяване на трупове, гордо публикувани в социалните мрежи, потапя семействата на изчезналите войници в огромни мъки.

Днес Азербайджан заема три четвърти от териториите, контролирани от арменците от 1993 г., датата на предишната война. Руснаците, които се намесиха в края на агресията на Азербайджан, за да спрат боевете, разположиха 2000 войници в Карабах. През последните месеци азербайджанците извършват нахлувания на територията на самата Армения. Те стрелят по арменските войници, умножават провокациите. Това е постоянна заплаха. Целта е да се изплаши цивилното население и да се отхапе сушата. Президентът Алиев дори обяви Ереван, столицата на Армения, за азербайджанска територия!

Зад този конфликт стои сянката на Турция. Каква е нейната роля?

Това е повече от сянка, това е пряка намеса във войната. С военни кадри, оръжия, дронове. Кавказ е първата зона на турската експанзия на изток. Карабах, но и южната част на Армения, представляват пречка пред турската ислямско-националистическа мечта, която минава през Азербайджан и продължава към турскоговорящите страни от Централна Азия. Азербайджан и Турция: "две държави, един народ", ако използваме израза на Ердоган. Целта на пантюркизма по време на геноцида от 1915 г. беше да създаде хомогенна турска нация, освободена от своите християнски "шлаки". Днешна Турция, която продължава да отрича геноцида, използва Азербайджан, за да "довърши работата".

Експанзионистичните амбиции на Ердоган заплашват ли Европа?

Турция смята, че всички територии, които са били под османска власт, принадлежат на нейната история и че е легитимно да ги завоюва отново. Такъв е случаят в Егейско море - в гръцките териториални води - в Кипър, в Кюрдистан, в Сирия, в Либия, на Балканите... Това експанзионистично високомерие е начин за разпалване на националистическия пламък и за прикриване на икономическите провали. Но никой не го спира! Актовете на агресия срещу Гърция, страна членка на Европейския съюз (ЕС), трябваше да бъдат наказани. Протестите бяха много слаби. Но ако вече не сме в състояние да защитим една от страните-членки на ЕС от незаконните апетити на Ердоган, каква полза от Европа?

Турският президент шантажира с мигрантите и Европа трепери пред него. Ердоган също е заплаха за Франция. Той е ислямист, близък до "Мюсюлмански братя", той контролира по-голямата част от турската общност във Франция, която практикува много консервативен ислям. Ердоган обижда президента Макрон, противопоставя се на закона срещу сепаратизма, нарича Франция "расистка и ислямофобска" страна. Той се обяви против асимилацията, която смята за престъпление.

Но не Ви ли се струва, че Западът вече е забравил за тази война?

Минската група (Русия, САЩ, Франция) получи през 1994 г. мандат от ОССЕ за мирните преговори между Азербайджан и Армения. Тя трябваше да гарантира териториалната цялост, неприлагането на насилие и правото на самоопределение на арменците от Карабах. Най-малкото, което може да се каже е, че тя се провали. Днес Русия е единствената държава от Минската група на терен. Макрон беше единственият, който си позволи да използва силни думи срещу Ердоган. Може ли той да застане в основата на някаква инициатива? Арменците са реалисти. Големите западни сили често са им давали обещания, но тези ангажименти рядко са се материализирали. Това обаче не им пречи да продължат да се надяват. Особено във Франция.

Трудно е да защитиш арменците, защото приличат на нас, казвате Вие. Дали безразличието към Армения отразява ясно изразена западна самоомраза?

Арменците са сред онези източни християни, които скоро ще изчезнат от лицето на земята. В Ирак, Сирия, Ливан, самата Армения. Да защитаваш Армения, християнска страна, в нашето общество, преследвано от страх да не се покаже "ислямофобско", особено в медиите, е смущаващо, срамно. Главните герои са изправени гръб до гръб. Ние "оставаме неутрални". С други думи ставаме съучастник на най-силния. Защитата на източните християни дори се приравнява за някои с "крайно дясната" кауза. Наистина е отвратително. Нашата цивилизация е започнала да запада и за разлика от исляма, който е в пълен подем, ние се срамуваме, че принадлежим към юдео-християнска цивилизация, с гръцки и латински корени, наследник на ренесансовия и просвещенския хуманизъм.

Не сте ли прекален песимист?

Тази война беше обявена на арменците. Наемниците на турска заплата атакуват с викове "Аллах акбар". Арменците са били свръзката между Изтока и Запада. Всичко това е под угрозата да изчезне. Но когато посещавате арменски манастири, винаги сте зашеметени от това колко пъти една сграда е опожарена, разрушена и след това възстановена отново. Арменците притежават изключителна устойчивост, която ги е накарала да оцелеят след нашествениците и няколко планирани изтребления. Но докога?