Новите учебни програми за 11-и и 12-и клас вече са утвърдени след вял дебат основно по принципа на структуриране на темите по литература. Малцината учители, които коментираха публично предложенията, се обявиха против обединяването на задължителните текстове в различни теми "Родното и чуждото", "Вярата и надеждата", Любовта" и т. н, защото това според тях щяло да затрудни учениците, тъй като произведенията ще са извадени от контекста на епохата. Макар че авторите на проекта са проявили въображение: в темата "Родното" в 11-и клас, покрай "Железния светилник" са наредени "Бай Ганьо на гости" и "Криворазбраната цивилизация" като най-характерни за родното, а в "Труд и творчество" (неособено оригинално хрумване) е поставен разказът "Ветрената мелница", сигурно защото Лазар Дъбака еднакво чевръсто върти теслата и ръченицата. В края на краищата като ще има теми, трябва и произведенията да се подредят някак в тях.

Чу се и задължителният вой заради отпадането на някои произведения - този път жалихме фейлетоните на Алеко, макар че е силно вероятно голяма част от коментиралите темата изобщо да не са ги чели. То и "Бай Ганьо" не е толкова четен, само действителността ни държи главния герой актуален. Слава Богу академичната ни общност се взе в ръце, написа писмо до министъра на образованието и другият застрашен от отпадане - Емилиян Станев се озова в програмата за 11-и клас с "Крадецът на праскови".

Всъщност в какъв ред точно ще се изучават произведенията и кое от тях ще отпадне няма никакво значение. Единствените заинтересувани от "промените" са авторите на проекта и издателствата. Вероятно учениците от 11-и и 12-и клас дори не са разбрали, че са направени такива. Защото учебното съдържание, въпреки упоритото му актуализиране през последните години, не предизвиква у тях никакво вълнение. Единственият стимул за изучаване на материала е държавният зрелостен изпит, но резултатите и тази година затвърдиха впечатлението, че дори той не е в състояние да предизвика интерес към българските автори. Учениците масово се насочиха към есето, като "по-лесно", а тези които не го направиха, се пробваха в интерпретативно съчинение по стихотворението "Вяра" на Вапцаров. Както се оказа, една сериозна част от тях са го преразказали, макар да е трудно да си представим, как може да стане това със стихотворение. Така или иначе резултатите показаха слаб ръст спрямо 2017-а година - 53,94 срещу 52,57 точки. Статистика, която може да бъде оспорена, защото между оценките по области и националната средна стойност има видимо разминаване, според анализите на Института по пазарна икономика.

Според специалисти, които от години следят резултатите от матурите, слабият ръст се дължи на снижената трудност на задачите, унизително ниската скала на оценяване и натиска върху проверяващите да бъдат приемани за верни отговори, които са спорни.

Колко безпомощно е Министерството на образованието в опитите си да мотивира учениците да се образоват, доказа и намерението, оповестено преди две години да се въведе матура по БЕЛ в 10-ти клас (за учебната 2019/2020 г), на която проверката на грамотността им да става с текст за четене с разбиране.

Какво четат и разбират тийнейджърите днес?

Преди година бяха публикувани резултатите от национална кампания на водещ ежедневник и мобилен оператор "18 книги на 18-годишните". Оказа се, че порасналите деца предпочитат фентъзи романите и българска историческа литература. Начело застана "Хари Потър", "Време разделно" леко изпревари "Властелинът на пръстените", Джон Грийн е сред предпочитаните автори с "Вината в нашите звезди", а "50 нюанса сиво се нареди" между "Пипи Дългото чорапче" и "Мечо Пух".

Сред българските автори в тази класация са Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Людмила Филипова, едва след тях се нарежда Николай Хайтов с "Диви разкази", а по-надолу, след хитовия "писател" Емил Конрад е намерила признание Блага Димитрова с романа си "Лавина".

Нито един от участвалите над 600 ученици в проучването не е посочил автор, от задължителната учебна програма по литература в 11-и и 12-и клас. Както и да редим произведенията в учебниците това няма да се случи. Първо, защото четенето е усилие, което днешните деца все по-рядко се правят, и второ, защото това, което се предлага за четене, им е напълно безинтересно.

Така неграмотността и скучното надвиват любовта и родното.