"Малката Спарта" е на всички фронтове. Катар, Либия, Судан, Йемен ... Обединените арабски емирства стратегически поставиха пешките си, като се включиха в най-горещите регионални конфликти. Визия, ръководена от конкретни цели: да се противодейства на експанзията на иранското влияние в региона от една страна, и на "ал- Кайда" и "Мюсюлмански братя" от друга. Политика, водена от Мохамед бин Зайед ан-Нахаян, принцът на Абу Даби, срещу ислямистката идеология, с подкрепата на този, когото смята за свой брат - саудитския принц Мохамед бин Салман. Наричани накратко "МБЗ" и "МБС", двамата де факто лидери на своите страни се стремят да наложат темпото си, за да защитят по-добре интересите си, а приливната вълна, провокирана от Арабската пролет през 2011 г., показа границите на регионалните автокрации, пише в анализ ливанското издание L'Orient-Le Jour.

"Възприятията на ОАЕ за тяхната собствена сигурност са се развили значително през последното десетилетие", обяснява Елизабет Дикинсън, консултант по проблемите на Арабския полуостров в европейския център за анализи "Интернешънъл крайсис груп". "В материален план, това се превърна в много по-агресивна външна политика на ОАЕ, която изглежда запазва вътрешната сигурност, като играе по-активна роля в префасонирането на региона," отбелязва тя. ОАЕ са убедени в тежестта на баланса на силите извън техните граници и "са твърдо решени да станат военна сила в Близкия изток, която има значително влияние върху баланса на регионалните сили", казва Джорджо Кафиеро, главен изпълнителен директор на Gulf State Analytics, консултантска компания за геополитически риск, базирана във Вашингтон. Инициативите на Абу Даби обаче са противоречиви, тъй като неговите действия, които съчетават военни, политически и финансови средства, далеч не дават убедителни резултати. Много наблюдатели посочват техните негативни ефекти върху конфликтите, в които ОАЕ вече са затънали. "Противниците на ОАЕ, разбира се, дадоха отпор, а произтичащите от това идеологически и политически съперничества провокират и изострят конфликтите в Близкия изток, Северна Африка и Африканския рог", казва Елизабет Дикинсън.

Трафик на оръжие

В Либия, потънала в хаос след падането от власт на "лидера" Муамар Кадафи през 2011 г., Абу Даби, подобно на Кайро, решително подкрепя маршал Халифа Хафтар от 2014 г. насам срещу правителството на националното единство (GNA), признато от международната общност и подкрепено от Турция и Катар. ОАЕ вярват, че GNA се подкрепя вътрешно от "ислямистките и джихадистките" групи, заявява министърът на външните работи на ОАЕ Ануар Гаргаш в статия във френския вестник Journal du Dimanche през май. Емирствата са заподозрени, че са трафикирали американски ракети към либийските въстанически сили. В писмо до държавния секретар на САЩ Майк Помпео, сенатор от Демократическата партия във вторник призова да бъде започнато разследване, тъй като този трансфер противоречи както на американския закон, така и на ембаргото на ООН относно продажбата на оръжие на Либия.

Изказването му беше опровергано във вторник в изявление на външното министерство на ОАЕ, в което се казва, че "ОАЕ призовават всички страни да детонират напрежението и да се включат отново в политическия процес на ООН." В същия дух през последните месеци се надигнаха много гласове, които осъдиха действията на коалицията, водена от Рияд и Абу Даби в Йемен. Създадена през 2015 г. в подкрепа на йеменското правителство срещу подкрепяните от Техеран бунтовници от групировката "Ансар Аллах", коалицията използва западни оръжия, някои от които са в ръцете на бунтовници или членове на" ал- Кайда" в Арабския полуостров (AQPA). Дневният ред на Абу Даби донякъде се различава от този на саудитския му съюзник: в стремежа си да ограничи иранското влияние, ОАЕ се опитват да разширят влиянието си в Йемен, като подкрепят сепаратистката група "Преходен южен съвет" и местните елити чрез финансова и военна помощ.

Западни дипломати обаче съобщиха за Ройтерс миналата седмица, че ОАЕ намаляват броя на войниците, като евакуират пристанището на Аден и западното крайбрежие на страната, след като ситуацията в Ходейда се подобри. Движение, което някои тълкуват като начин ОАЕ да прегрупират хората си в контекста на острото напрежение между Персийския залив и Иран, докато местните сили, водени от Абу Даби, остават на място. Специалният пратеник на ООН за Йемен Мартин Грифитс бе в Абу Даби вчера, където се срещна с държавния министър Ануар Гаргаш и с министъра на международното сътрудничество на ОАЕ Рим ал- Хашими за да обсъдят темата за мирния процес в Йемен и стъпките, които трябва да се предприемат за изпълнение на споразумението от Стокхолм през декември.

Фиаското на блокадата

Съвсем наскоро, Абу Даби, Кайро и Рияд се наложиха по суданския проблем. Хартум се разкъсва между Преходния военен съвет и цивилните, откакто президента Омар ал- Башир беше отстранен през април, след масови протести, започнали през декември. Страхувайки се движението на суданската революция да не се разпростре прекалено и да не дестабилизира региона, ОАЕ подкрепят заместник-председателя на преходния съвет лейтенант Мохамед Хамдан Дагло. Надявайки се да успокоят напрежението, уахабитското кралство и ОАЕ вече обявиха през април съвместна финансова подкрепа в размер на 3 милиарда долара за Судан - 500 милиона са за Суданската централна банка и 2,5 милиарда за финансиране на хранителни, медицински и петролни продукти, съобщава Саудитската информационна агенция (SPA). В допълнение към поддържането на един военен режим, двамата съюзници също се стремят да поддържат между 8 000 и 14 000 судански войници в тяхната коалиция в Йемен.

Най-впечатляващият пример за политиката на ОАЕ обаче остава блокадата, започната през юни 2017 г. срещу Катар, съвместно със Саудитска Арабия, Бахрейн и Египет. От тогава емирствата прекъснаха дипломатическите връзки с Доха, обвинявайки я, че има връзки с Иран и Мюсюлмански братя и че финансира "тероризма". Блокада, която се провали, тъй като ситуацията излезе извън контрол и Катар диверсифицира партньорствата си извън Персийския залив, за да остане на повърхността. Според Джорджо Кафиеро последствията се усещат още в ОАЕ. "Въпреки че е тясно свързано с външната политика на Рияд, неотдавнашното поведение на Абу Даби е подкопало жизнените интереси на Дубай," казва експертът, твърдейки, че "икономиката на Дубай е страдала значително от решението на ОАЕ да скъсат връзките си с Доха ".