Няма място за безцелни промени между двете четения на бюджета, смята вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров.

"Квалификациите за това какъв точно е бюджетът приключиха в деня, в който той влезе в Народното събрание. Оттук нататък това е общият бюджет на мнозинството и той трябва да бъде защитаван и подкрепян. Дали е ляв, дали е десен - това е възможният бюджет", заяви той в ефира на БНР. Според Зафиров бюджетът със сигурност е социален и социалните придобивки в него чувствително се увеличават. Той се аргументира с повишаването на парите за майчинството през втората година и на социални плащания за най-уязвимите членове на обществото, запазването на швейцарско правило за пенсиите и с продължаващото повишаване на доходите.

"Нека да спрат тези критици, които от сутрин до вечер запълват медийния ефир със заплахи, които обясняват за разни гръцки сценарии, разни румънски сценарии, защото в това няма нищо вярно", призова вицепремиерът. Той отбеляза, че дългът на Гърция още е 155%от БВП, а с новия бюджет българският ще остане в размер от около 30% от брутния вътрешен продукт. Сравненията с Румъния също са неправилни, защото там е 55% разликата", допълни Атанас Зафиров.

По думите му се внушават неверни твърденията, че този бюджет е проинфлационен и удря по доходите на хората, като те всяват паника в обществото и плашат хората точно в момента, в който България е на прага на влизането си в еврозоната.

Според Зафиров генезисът на тези внушения е в това, че на работодатели и на част от обществото не им харесва, че се увеличават данък "дивидент" и максималния осигурителен доход. Вицепремиерът заяви, че тези мерки засягат основно богатата част от българското общество и носят справедливост, а България влиза в еврозоната като държавата с най-ниски данъци. "Няма нищо драматично. Наистина трябва да спрем да всяваме страх", подчерта той.

"Този наратив, който се налага най-вече от либералните и десните среди, че

Зафиров беше категоричен, че не е верен наративът, налаган най-вече от либералните и десните среди, че повишените пенсионни осигуровки и бюджетът като цяло бъркат в джоба на работещите хора. Той посочи, че поради демографския състав в страната пенсионно-осигурителната система не може да издържи сама и трябва да се съфинансира от държавния бюджет. "Не е вярно, че се бърка в джоба на хората, защото по-голямата част от тези осигуровки отиват към работодателите, а това, което самите работници ще плащат, това не е данък, това е инвестиция в самите тях. Парите не потъват в нечии джобове, те се заделят за самите тях, за да могат да ги ползват при нужда на старини", обясни лидерът на БСП.

Той каза още, че данъци не се вдигат, а се оптимизират по начин, който да удовлетвори очакванията на всички слоеве на обществото в рамките на възможностите на държавата. Зафиров призна, че това не е мечтаният бюджет, но го определи като добра основа за бъдещи реформи в различните сектори. "Не смятам, че в едно съвместно управление трябва да има извиване на ръце. Ултиматумите не са работещ механизъм в един толкова сложен формат на управление. Нашите червени линии са заложени в този бюджет. Той е консенсусен. Имахме трудни разговори. Може би най-труден беше разговорът по отношение на пенсиите и на размера на минималната работна заплата. Аз съм удовлетворен от решенията, които бяха взети", отчете лидерът на БСП.

По думите му партията е последователна в политиката си за промяна на данъчния модел."Досега нито едно предишно ръководство на БСП не посмя да постави категорично този въпрос пред обществото като една истинска лява политика и като промяна на съществуващия модел", каза Зафиров. 

"Това не е дебат между лявото и дясното. Това е един прагматичен въпрос дали ще се присъединим към всички останали държави в ЕС, или ще останем с този данъчен модел, който на този етап на развитие на обществото повече прилича на модел на островна държава. Не съм убеден, че нашите партньори в еврозоната ще ни оставят да функционираме по този начин", изтъкна той.

Зафиров посочи също, че не става дума за увеличаване на данъците, а за промяна на тежестта от най-бедните към по-богатите. Той смята, че огромна част от обществото споделя идеята за подход за по-балансирано разпределение на данъчната тежест и по-голяма солидарност.