Разбита ли е непоправимо следвоенната мечта на Европа за велик съюз на демократичните държави, пита се Саймън Тисдал в коментар за CNN по последните събития, разтърсващи еврозоната?

Според него, наблюдателите на САЩ може би имат основание да мислят така, наблюдавайки какво се случва. Необявеният все още фалит на Гърция, например, навежда на такива мисли. Гърция има по-малко от две седмици, за да сключи споразумение за реформите, нужни за разблокирането на последния транш от спасителната програма преди датата, на която трябва да извърши плащане в размер на 1,6 млрд. евро към МВФ, или да обяви фалит.

Споразумение с международните кредитори все още не е постигнато, а вместо това се отправят взаимно остри реплики и обвинения. Управителят на централната банка на страната предупреди, че ако няма сделка, то това ще доведе до фалити, финансов и социален хаос и излизане на Атина от еврозоната. Това, коментира Тисдал, ще има огромни последици не само за нея, за еврозоната, но и за ЕС, тъй като може да доведе до срив на еврото. (Въпреки че не желаят страната да напусне еврозоната, лидерите вече не го изключват като възможност. САЩ също предупредиха, че без споразумение ще пострада не само Европа, но и световната икономика.)

Спорът обаче вече е все по-малко чисто финансов и все повече политически, пише още авторът. Германия, например, смята, че няколко поредни гръцки правителства са управлявали безотговорно и трябва да платят (финансово и морално). Близък съветник на канцлера Ангела Меркел ги определя като "клоуни".

За Меркел оставането на Гърция в еврозоната е важно. Още през 2010 година тя заяви,  че "Ако еврото се провали, се проваля и Европа" и изглежда, че не е променила позицията си по този въпрос. Заради това тя се опитва да постигне споразумение, с което Гърция да бъде накарана да проведе изискваните реформи. Гръцкият премиер Алексис Ципрас обаче с обвиненията си, че страната му е ограбвана и притискана, дава на Германия съвсем друга представа, за твърде властна и агресивна сила, което има силен исторически резонанс в Европа.

Меркел в момента се бори и с друго предизвикателство - имигранския поток, който залива Европа и с който редица държави вече обявиха, че не могат или не желаят да се справят. Въпреки опитите да се вземат общи мерки, страните така и не стигнаха до обща позиция (например, за квотите имигранти, които трябва да приемат). Огромният брой бягащи от военни конфликти хора или икономически имигранти от Близкия Изток и Африка пък популяризира националистическите партии в Европа, които са са и силно евроскептични. Огромният проблем с младежката безработица сред европейците в годините на и след икономическата криза доведе на власт леви и популистки партии като СИРИЗА в Гърция и Подемос в Испания. Те се нахвърлиха на Брюксел с обвинения, че нищо не прави, за да се решат тези проблеми.

Трето голямо предизвикателство пред обединена Европа е заявеното от британския премиер Дейвид Камерън намерение да проведе в страната референдум за членството в ЕС. Той иска да бъдат предоговорени условията за членство и един от ключовите въпроси за него е имиграцията и начините за ограничаване на свободното движение на хора (основен принцип на ЕС е именно свободното им движение).

Европа все още е жива, но е в огромна опасност. Авторът прави паралел между 200-годишнината от битката при Ватерло, отбелязана тази седмица и ролята на Великобритания тогава и днешните събития. Иронично, смята той,  изглежда, че не Камерън, а Меркел ще бъде лидерът, спасил Европа днес.