Вътрешният някога министър доживя да срещне очи в очи Темида. Два пъти за един ден. След осем часа от другата страна на бюрото (засега като свидетел) Цветанов демонстрира гранитна твърдокаменност и упоритост, достойна за випускник на висша партийна школа в Пхенян.

Независимо от изконно вражеския и довчерашно приятелския огън, който се изсипа по най-елитните структури на бившето му ведомство, той запази хладнокръвие и продължи да реди заклинания: дискредитират се службите, честните и достойни професионалисти в МВР - това идва отръки сал на изградената благодарение на политическата класа организирана престъпност.

Да сме му признателни, че този път някак нетипично деликатно пропусна да спомене грешните медии сред прислугващите на мафията. Но пък не обели дума и за това, че първото петно върху „честните и достойните" лепна именно той - когато четеше СРС-та от парламентарната трибуна, когато раздаваше телевизионно правосъдие, когато ги постави в ролята на прости изпълнители на политически заявки, когато елитни спецподеления бяха изпращани на мащабни акции за пет кутии цигари или на грешни адреси, когато маскирани пазители на реда бяха снимани като статисти в евтино оne man show на един зам. градски прокурор.

И накрая - когато бурята се разля от чашата вода по покривката, страхливо напусна потъващия кораб, покрит с добре заучените фрази на професионален политик (лъжец - може би), и остави защитата на честните и достойните на главния секретар Георгиев.

Май не можем да дишаме без конспирации. Винаги, когато някой хвърли камък в предизборни води и разплиска тинята, по телевизорите започват да се разхождат дежурни експерти от запаса да дават логикоподобно звучащи отговори за всичко, което иначе се варди в сейфове под гриф „строго секретно" и „за служебно ползване". Или зад употребяваното често „следствена тайна".

Такива поверителности обикновено виждат бял свят току преди електоратите да потеглят към урните, а предизборните обещания на партии и коалиции - новоизлюпени и нафталинясали - за светло бъдеще и изобилие вече не хващат дикиш. Но от листопада на досиета и разработки и от обясненията на спецовете по какво ли не свързано със сигурността мътилката в държавата става гъста като турско кафе.

Няколко неща обаче се разкриха напоследък за лудналия от конспирации нещастен българин покрай всички шумни и затихващи скандали около ведомството, довчера, на Цветанов. Където и без последния явно всичко си тече като по негово време. По-точно - по рецептурника, оставен в наследство от един главсек, изстрелял се като Месия към голямата политика.

Научи българинът, че МВР подслушва. Нерегламентирано - в интерес на лични, политически или бизнес интереси. Чии - тайна. С ползи, за които на простосмъртните не е съдено да разберат. Научи, че извън „частпрома" МВР подслушва още много - напълно законно, с подпис и печат, платено доволно от джоба на данъкоплатеца. За сметка на това с почти нулев коефициент полезно действие. Схвана, че едни висши служители в спецдирекция може да правят едни работи - кой със слушалки, кой с отвертка - за които най-висшият им шеф и Онзи, който го е пратил, могат в определен момент да го играят „ни СРС видял, ни СРС слушàл". И да се окаже, че вълкът е само свидетел, а за агнето - каквото ножът покаже.

Разбра се, че във ведомството може да работят на ръководни постове хора, за които съществуват силно намирисващи „обосновани предположения" за корупция и протекционизъм над организирана престъпност. Да се ползват те от благоволение и закрила на своите началници и дърпащите конците им политици, докато са удобни за вътрешна и вънкашна употреба. И в същото време срещу тях да се трупат папки с компромати в духа „една жена каза", които в подходящ момент да бъдат метнати във вентилатора. Без целофан.

След това да се обяснява на обществото, че въпросните са достойни българи и служители, с които системата се гордее и ще продължи да се гордее. Явно изпитващ известен дискомфорт от факта, че се явява пред разследващи органи не като заклеймяващ бездарието и престъпната им същност, а като свидетел с перспектива за бъдеще на обвиняем, Цв.Цв. се изпусна защо разследваният Флоров е достоен българин и служител:
„Той има съществен принос за работата на ГДБОП през последните четири години." Цветанов не се впусна в подробности каква точно работа и за кого са вършили антимафиотите през недовършеното управление на ГЕРБ, но ако се прегледат старите ленти на MVR-pictures, лъсва каква яка работа е падала през въпросния времеви отрязък.

Долови дори бавно стоплящият българин още, че суперпрофесионалисти 47 дни „разследват" отвличането на дете, без да отмръднат и на йота от обичайната мъртва точка на регистрация на престъпното деяние. А след като похитителите джентълменски стоварят жертвата си пред портите на районното управление, полицаите черпят детето с вода и шоколад, услужливо му осигуряват транспорт до дома и последващи грижи от психолози от ведомствения институт.
Досега МВР играеше само безучастен и невинаги стриктен в броенето статистик на престъпността. Има еволюция на дейностите: предоставяне на кетъринг и таксиметрови услуги на потърпевши, квалифицирана (тук - без сянка на ирония!) психотерапевтична помощ.

Едва ли е пропуснал страничният наблюдател да отбележи, че след изненадалото службите освобождение на Лара в традиционната операция „Лъскане на имидж" вместо вече отдадения на предизборни битки кормчия на вътрешните дела щафетата пое любимият му шуменски прокурор - днес зам. главен такъв - Ася Петрова. Тя дълбокомислено съобщи, че прокуратурата има водеща версия за похищението. Откога и откъде я е подхванала и къде я води, тя не даде вразумителен отговор: следствена тайна. „Да кажем, че имаме очакване да се случи това, да разкрием извършителите" - записа обаче призово място сред бисерите, съпътствали през годините правоохранителното безсилие, Петрова.

Това, че МВР и присъдружната нему прокуратура тръпнат в очакване на нещото, което да им позволи да разкрият престъпление, че и да го доведат до осъдителна присъда, се вижда без микроскоп. На чудо ще да се уповават! Противодействието на добре организираната престъпност - със свои очи и уши в силовите структури, със стабилни политически обвързаности (отбелязва Цветанов, но забравя да погледне зад своя гръб) - не може да се сравнява с изпълнението на политически и бизнес поръчки, обгрижването на определени олигархични кръгове и мачкането на други.

За такова противостоене на МВР, прокуратурата, съда не им трябват автомобили с антени, които слухтят незнайно за кого; камери за видеонаблюдение, слепи в най-нужния момент. Не и униформени, дремещи в патрулките или дебнещи из храстите шофьори с „20 лева над разрешената скорост". Не разследващи полицаи, които мило и драго дават жертвите на т.нар. дребна битова престъпност да оттеглят заявителските си материали: сакън да не оцапат статистиката. Не магистрати, затрупани с десетки дела, бавещи преписки и мотиви с години, радостно джавкащи, когато ръката, която дава кокала, подръпне каишката, не прокурори с манталитета на Торквемада...

Най-малко им трябва „политическа воля". Последните три и половина години се нагледахме на триумф на волята на ГЕРБ. Дошли с клетвата да борят организираната престъпност, докато боричкането се изроди в любовна игра между еднополови. Протягащи днес ръце към следващо, макар и малцинствено, участие във властта. Спасително за онези, които днес са свидетели, а утре - каквото сабя покаже и честта, ако е останала.

Дали очите на отиващите към урните ще са достатъчно отворени на 12 май? Ако не - рискуват пак да си легнат избиратели, а да се събудят потърпевши. Дали от подслушване или от престъпление: право на свободен избор в свободна държава.