Беше време, когато Франция и Германия бяха достатъчно силни в Европа, за да налагат своите решения на други страни. Нищо не би могло да покаже по по-жесток начин колко са се променили времената от унизителния отпор на предложението на Ангела Меркел, към което се присъедини и Еманюел Макрон, за откриване на европейски диалог с Русия на Владимир Путин. Предложението беше отхвърлено с презрение и гняв в Европейския съвет от Холандия, Полша и Швеция, пише в анализ френският всекидневник Le Figaro.

Дълго време двете големи държави от ЕС вярваха, че ще бъде лесно и естествено да наложат своите ценности и визия за Европа на новодошлите, освободени от комунизма, чиито стремежи могат да съвпадат само с техните. Тази илюзия беше разбита на парчета. "Погрешно се смяташе по време на разпадането на СССР, че сме спечелили. Всъщност, дълбоко в Съюза има недомлъвки", обобщава Жан-Луи Бурланж, председател на Комисията по външни работи към френското Национално събрание. По същия начин, по който Западът, който вярваше, че може да наложи своя демократичен модел, считан за превъзхождащ останалия свят, бива изгонен от сцената на военните действия и заменен от автократи без срам или други принципи освен ефективността, така Европа на основателите вече не привлича подкрепата на всички.

Ангела Меркел коментира унижението на Брюксел с обичайната си трезвост: "Държавите-членки не си вярват достатъчно." Меко казано, реалността изглежда толкова сериозна. Европа от 2021 г. няма нищо общо с Европа в началото, изпълнена с оптимизъм и пацифистки мечти след Студената война. Русия е само един от въпросите, които разделят бившите комунистически страни със страните-основателки. Вторият е имиграцията. Усилията на Франция и Германия да наложат политика на квоти или споделяне на тежестта не доведе до нищо. Половин Европа разглежда мултикултурализма, който се опитват да й наложат, като контрамодел. Третата разделителна линия е моралът. На Запад искат да бъдат прогресивни с еднополови бракове или отстояване на трансджендър права, а на изток искат да останат по-консервативни с припомнянето на християнските традиции.

Виктор Орбан, унгарският министър-председател, е знаменосецът на онези, които отхвърлят избора, направен от Берлин и Париж.Но той далеч не е единственият, който иска да даде на Европа нова посока.Матео Салвини и Марин Льо Пен създадоха с него алианс от националисти в Европейския парламент.Словения, която ще председателства Европа през следващите 6 месеца, се управлява от нелибералния премиер Янез Янша.Причините за разделението са свързани с географията, но също така и с паметта за историческите трагедии, преживени от страните от Централна и Източна Европа.20-ти век не е преживяван по един и същи начин, в зависимост от това дали сте от едната или от другата страна на старата желязна завеса.

"ЕС може да функционира само въз основа на общ консенсус", припомня Жан-Луи Бурланж. Отношението на Франция и Германия обаче към тези, които мислят по различен начин, понякога е контрапродуктивно. Сближаването с Путин, инициирано от Макрон, удари страните, пострадали от руското иго. Възникна опозицията между "националисти" и "прогресивни". Защитавайки против волята на своите партньори газопровода "Северен поток 2", който трябва да свърже Русия с Германия, и след като лансира идеята си за европейска среща на върха с Москва, без да ги предупреди, Меркел загуби част от доверието им. Що се отнася до европейските институции, на тях им е трудно да разделят сериозните предизвикателства от основните ценности на ЕС, като зачитането на върховенството на закона и свободите или независимостта на съдебната власт и обществения избор, направен от различните държави . "Изумително е, че Орбан е критикуван повече заради отхвърлянето на ЛГБТ културата или имиграцията, отколкото заради отклоненията си по институционални въпроси", каза бивш евродепутат. На изток бунтът назрява. За да бъде заглушен, ще е необходимо повече от квалифицирано мнозинство.

"Европа не трябва да бъде като слънцето и смъртта и да не може да се погледне в лицето", предупреждава Жан-Луи Бурланж.