Der Spiegel съобщи миналата седмица, германският канцлер Ангела Меркел ще се бори за четвърти мандат на този пост и дори вече е започнала консултации. Все още няма официално потвърждение, но самата тя намекна, че има такива намерения. Очаква се това да стане през следващата година.

През есента тя отбеляза 10-годишния си юбилей и ако спечели нов 4-годишен мандат през 2017 година, то има шансове да влезе в историята като най-дълго управлявалия лидер в историята на Германия, заедно с Хелмут Кол. Тъй като няма ограничения, то Меркел, която все още е само на 61 години, би могла да управлява до 2022 година.

За онези, които не са й почитатели, това ще е лоша новина. Тук идва въпросът: Как така тя доминира в германската политиката?, размишлява Нийл Кларк в остър "анти-Меркел" коментар за RT.

Нейната умеререност и прагматичност допринасят за популярността й, но действително ли е толкова умерена? Въпреки че политиката й не е толкова радикална като тази на британския премиер Дейвид Камерън, това не я прави автоматично „центрист".

Авторът припомня, че в опозиция тя подкрепяше „очевидно незаконната война в Ирак" и критикуваше позицията на предшественика си Герхард Шрьодер, „която поне държеше Германия далече от този конфликт".  Тя си остана „атлантик", дори и след като гръмна шпионският скандал, в който и германските политици се оказаха подслушвани от съюзници. Подкрепи и санкциите срещу Русия, въпреки че те вредят на германската икономика.

„Умереност" не бе усетена и при преговорите на международните кредитори с Гърция по третата спасителна програма. Гърция опростява 50% от германския дълг след Втората световна война през 1953 година, което гръцкият премиер Алексис Ципрас определи като „най-силната проява на съпричастност в модерната история на Европа". Меркел обаче не отговори със същия жест в преговорите.

Антигерманските настроения в момента са най-силни от 40-те години насам, не само в Гърция, но и в други държави. Канцлерът има голяма вина за това. Авторът цитира и нейния коментар относно Унгария и решението на унгарското правителство за промени в конституцията. „Трябва да вкараме Унгария в правия път, но още няма да пращаме кавалерията", каза тя, сякаш случващото се я засяга, коментира авторът. Припомняйки си историческите събития от 1944-та година обаче, ще разберем защо за унгарците подобни шеги никак не са смешни. „Молбата"на премиера Виктор Орбан в отговор на думите й бе Берлин да не изпраща повече танкове в страната у, защото това не проработва.

Според Кларк, ако руският президент Владимир Путин се беше „пошегувал" по подобен начин с Полша, това би довело до налагане на още санкции срещу Русия. Но при Меркел минава.

При Меркел минават и мнения по други въпроси, при които тя се разминава с позицията на Вашингтон. Например гей браковете. Ако друг политик си позволи публично да се обяви срещу тях, той веднага ще бъде заклеймен заради хомофобията си. Припомнят се законовите мерки, приети в Рисия срещу „демонстрацията"на хомосексуализма. Това доказва, че не е от значение политиката ти, а от чия страна стоиш.

Кларк не пропуска да разгроми и вътрешната политика на Меркел, която разрушила посиженията на предшествениците си в управлението. Социалната политика на настоящите управляващи е довела до това днес повече от 12 млн. германци да са под прага на бедността.

В заключение, според автора колкото по-бързо сънародниците й кажат „Довиждане" на такива посредствени политици, толкова по-добре.