Местан изби рибата, Радан заигра „Момчето си отива”

След като публикува снимки с три отстреляни лично вълка, лидерът на ДПС Местан показа, че не само знае кога да вдигне пушката, кога да натисне спусъка, но – най-важното – как да подбере мишената.

С доста рязко движение Движението първо не припозна, а после подкрепи предложението на реформаторите в основния закон да се запише, че главният прокурор се отчита пред Народното събрание. Не задължително, но все пак. Така ДПС затвърди мнението, че винаги са готови да се притекат на помощ на всеки управляващ в нужда. Без оглед каква. И – безспорно – срещу определени дивиденти.

Оставяме на страна, че в Конституцията влиза текст, който преди години бе отхвърлен от КС като противоконституционен. Подминаваме, че той де факто слага дебела точка на разделението на властите. Не коментираме твърдението, че подобно „отчитане” на обвинител №1 щяло допринесе за прозрачността на работата на прокуратурата. То е смехотворно след като парламентаристите пак (както и при обсъждането на бюджет ‘2016) си осигуриха медийна тишина и дебатираха едни толкова важни за обществото законодателни промени „на тъмно”. Това е отделен разговор.

Хората на Местан от тук нататък очевидно ще бъдат патерицата на управлението. Много гъвкава и повратлива патерица. За разлика от някогашния редовен, законен и справедлив Янев, ДПС няма да е натрапчива подпорка, която подтичва след стопанина си, дори когато той отдавна е престанал да куца. Няма да повтори грешката на реформатора Радан и всеки път да заплашва, че може да изостави ползвателя си насред стръмен път.

Играта на опозиционност на Местан свърши.

Въпросът е – как ще реагира Борисов. Ще се направи, че не си спомня, че е анатемосвал Движението, настоящия и почетния му лидер - и от парламентарния амвон, и в медийни изяви, че на последните избори негови съпартийци в определени региони го определяха като най-големия враг. И ще останат само думите му, че ДПС е най-отговорната партия в НС, че правителството съществува благодарение на тях. И спомена за турското кафе в Кърджали и Момчилград…

Онова, което започна като „исторически компромис”, е на път да се обърне в обикновен политически пазарлък. И мястото на Реформаторския блок в него е доста на кантар. Защото едва ли Борисов се чувства комфортно с непрестанните сръдни на Радан и любимата му тактика „иди ми – дойди ми”. Все пак е добре да знаеш, че насреща имаш партньор, на когото може да разчиташ. Само да си склонен да приемеш неговата цена.

А наследникът на почетния председател Доган много добре знае своята. И не е склонен да отстъпва от нея.

ДПС отново е незаобиколим фактор. Дали ще поиска да скъси разстоянието до реалната власт или ще предпочете ролята на сив кардинал – предстои да видим. Едно може да се каже отсега – вече не кучето ще върти опашката, а опашката – кучето.

И още нещо. Движението няма никакъв проблем със своите избиратели – образно казано: знае си ги едва ли не поименно.

Но с кои очи след вчерашното гласуване, ведно с ДПС, ще погледнат своите гласоподаватели т. нар. патриоти? Как ще се оправдае пред симпатизантите си най-кресливият националист Сидеров? Как ще обяснят на десните хора, че са натиснали едно и също копче с ДПС демократите за силна България и онези за България на гражданите – всичките заклети борци със статуквото?

Следващата година по китайския календар е на Червената огнена маймуна. Източни майстори на хороскопите твърдят, че от нея може да се очаква всичко.

Дали е вярно, не знаем. Но че политическата 2016 ще е годината на ДПС – съмнение не остана. И може наистина да се очаква всичко…

Всичко щеше да приключи дотук, ако по-подир новозглобеното мнозинство не се постара да сведе до „кота 0” независимостта на съдебната власт, като намести състава на ВСС така, че политическата обвързаност на магистратите с политиците вече няма да е най-лошо пазената тайна, а просто законно регламентиран факт.

И за да е пълна картинката, надари главния прокурор с практически неограничена власт. Втори след Бога, бихме казали, ако премиер не беше Борисов.

Задкулисната игра в парламентарните кулоари доведе очаквано до хвърлената и приета оставка на правосъдния министър. И до ефекта на доминото. От заплахи Радан Кънев премина към действие – „Момчето си отива”. Е, не съвсем. От топло място трудно си тръгваш. Стана обаче опозиционер. И за да е вярна приказката „двама българи - чета”, съратникът му Гроздан Караджов го последва по трънливия път. Като обеща, че ще има още. Ама друг път.

Актът им не срещна единодушен възторг в дясната конфигурация „орел-рак-щука”. Нещо повече – парламентарната група ги обвини в „спекулативни твърдения”, а постъпката им – за лична и солова акция. Което много вероятно ще доведе до познатата в десните среди процедура на „отлюспване”, следвана неизбежно от разцепление и минаване в политическото небитие.

Не става дума за Кунева – тя ще се спасява индивидуално.

И така в резултат на само един парламентарен, лишен и от капка парламентаризъм, ден имаме няколко новини.

Народните представители убиха в зародиш идеята, че съдебната реформа е възможна. Или по-скоро – възможна е. Към по-лошо.

Кукловодите (банално, но вярно) с 26-годишна практика демонстрираха, че да манипулираш е като да караш колело – не се забравя.

Борисов няма да почувства угризения да изхвърли като мръсно куче всеки, в който до вчера се е клел, ако той по някакъв начин се окаже пречка пред властта му.

Големият печеливш отново е ДПС.

И за да е пълна картинката – по тъмна доба на жълтите павета изпълзяха грантовите борци за демокрация от „Протестна мрежа”, които един по един тук-таме се бяха покрили под топлото крилце на управлението.

Като че ли китайското проклятие да живеем в интересни времена няма да ни пусне лесно…