Едно име прави разликата между това да си милионер и милиардер. Това име е Екатерина Тихонова. За връзката между нея и благосъстоянието показания може да даде Кирил Шамалов.

Зависимостта е следната. Преди Кирил Шамалов да се ожени за Екатерина Тихонова през 2013-та година, той е бил един обикновен милионер. След като се венчае за дамата обаче той внезапно става милиардер. А когато двамата впоследствие се разделят, Кирил Шамалов се връща по обратния път - разделя се с поста и акциите си в "Сибур" Холдинг, които така или иначе е получил покрай любовта си към г-жа Тихонова, и отново се редуцира до само милионер.

Екатерина Тихонова е по-младата дъщеря на руския президент Владимир Путин, а Кирил Шамалов, доскорошният й съпруг, е имал неблагоразумието да смени в движение обекта на емоционалните си ангажименти.

Това въведение е потребно не поради нездрав интерес към хорските работи, а понеже открива един базов модел. Това е моделът, според който руският президент Владимир Путин награждава или санкционира. И двете имат парични измерения: с тяхното даване или с тяхното отнемане.

В такъв случай, с оглед на създалата се ситуация в Солсбъри, където бившият двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени с нервнопаралитичното вещество "Новичок", изглежда, че Обединеното кралство не схвана основното. Особено имайки предвид, че то има катастрофиралия опит на ЕС пред себе си. Това, което Великобритания не разбра, е, че единственият път, по който може да санкционира Москва, е като го направи по типично руски начин. Т.е с пари. В случая, с отнемането им.

Редица банки на Обединеното кралство са една от междинните или крайните дестинации на изпраните пари на елита в Москва. Тава показва аферата Russian Laundromat, според която, в периода между 2010 и 2014-та година между 20 и 80 милиарда долара са изнесени извън Русия. От тях поне 740 милиона долара са минали през британските HSBC, Royal Bank of Scotland, NatWest, Lloyds, Barclays и Coutts.

Самото Обединено кралство, в лицето на отвъдморските му територии, е удобно място за руски пари, поради хлабавите регулации и потайността. Територии като Вирджинските, Бермудските и Бахамските острови - всичките под юрисдикцията на Британия - са и един от основните източници на директни чуждестранни инвестиции в Русия.

А макар от любопитно и вестникарско измерение, според класация от миналата година на Sunday Times, състоянието на първите седем най-богати руснаци, които живеят в Кралството, е на обща стойност над 17 милиарда паунда. Никой от списъка, в който са Алишер Усманов (имащ около 30% от дяловете на Арсенал) и собственикът на лондонския Челси Роман Абрамович, не е дисидент спрямо Москва.

Руските милионери, които живеят в Британия, са по груби оценки около 500 човека. 10% от най-скъпите имоти в Лондон са закупени от руски олигарси. Само в Уестминстър има над 10 000 имота, които са собственост на компании с поставени или неясни лица, не малка част от които се посочват от британските служби за руснаци.

Това не означава, че всеки неприлично богат руснак, който пребивава в Лондон, е свързан с руския политически елит. Но пък предполага, че Москва и свързаните с режима на руския президент кадри имат какво да губят в Обединеното Кралство.

На този фон, обявените от Лондон санкции имат по-скоро символичен характер. И тяхната цел е да успокоят британската общност, отколкото да ядосат руският президент Путин.

От една страна, изгонването на 23-мата руски дипломата (40% от дипломатическия състав) на руската мисия в британската столица изглежда респектиращо. От друга обаче, практиката в такива случаи предвещава принудителното напускане на същия брой британски дипломати на посолството им в Москва. Т.е ресурсът на руското разузнаване на Острова ще бъде компрометиран, но същото ще важи и за британското такова в Русия. Тъй като и в двата случая списъците с напускащите съответната страна ще се оглавят от агенти под прикритие.

Преустановяването на планираната среща между Борис Джонсън и Сергей Лавров е знак, но отново по-скоро символен. Още повече, че това ще е вторият случай, в който британският външен министър ще отмени среща с руския си хомолог за последната една година.

Замразяването на руски държавни активи, за които евентуално се докаже, че биват ползвани срещу британците, е мярка, която също цели по-скоро публичен ефект, отколкото да има практически такъв. Тъй като Москва е достатъчно опитна да не компрометира държавните си активи.

А имайки предвид това, че и понастоящем британското законодателство има възможността да санкционира, "замразява" и направо отнема активи, които се използват за криминални прояви, то обещанието, че законът ще бъде разширен, не значи на практика много. Ако един "тесен" закон не се прилага, още по-трудно би било да се задейства "широк" такъв.

Другите санкции - от проверките на частните самолети до неприсъствието на представители на кралското семейство и британското правителство на Световното първенство в Русия - изобщо не се нуждаят от коментар.

Вместо тези палиативни мерки, консервативното правителство на Тереза Мей имаше като опция сериозни такива. Например, да приложи съществуващите си закони и да "замрази" активите на близките до руския президент олигарси в Лондон (това са частни, а не свързани с руската държава активи). Да оттегли британското гражданство или визи на оперативно интересни лица. Или да постави въпроса пред ЕС и САЩ за изключването на руските банки от платежната система SWIFT. А ако съдим по контролираното изпускане на подобна информация в медиите, то британското разузнаване и приятелските му служби вече са натрупали материали по отношение на мястото и наличността на изнесените извън Русия парични средства на Владимир Путин и неговите приближени.

Но след като Мей настояваше за символични мерки, то забраната за излъчването на британска територия на руската Ал Джазира - Russia Today, заедно с закриването на офиса на телевизията в Лондон, щеше да по-смислено от това, че последното попълнение на кралското семейство - Меган Маркъл, няма да е на трибуните на Световното в Русия.

Тереза Мей обаче предпочете да каже "хоп", но не и да скочи. Нито една от предприетите санкции няма да имат особен ефект, нито пък ще впечатлят руския президент Владимир Путин. Напротив, те ще са му от полза, тъй като ще обслужат пропагандната му композиция, че Русия е жертва на европейския заговор.

Единственото причинено неудобство за руския президент е това, че покушението в Солсбъри допринесе за обединението на Великобритания и ЕС, на фона на тежките разминавания между тях покрай преговорите за Брекзит.

А защо Тереза Мей, въпреки че имаше инструментите, не прояви желанието реално да санкционира Москва? Възможни са две обяснения.

Първото е, че британската страна не е абсолютно наясно с това каква е ролята на руснаците в покушението над Сергей Скрипал и дъщеря му. Неслучайно Териза Мей даде 24-часов срок на руската държава, в рамките на който министър-председателят дори подсказа на Москва удобния изход и за двете страни. А именно, че макар и да е произвеждала в миналото вещество "Новичок", то Русия е загубила контрол върху разпространението му. Ако британците бяха сигурни в това къде започва и къде свършва участието на Русия в Солсбъри, то те щяха да докажат вината на Москва, а не да предоставят инициативата на последната да доказва невинността си.

Втората причина обаче е много по-определяща. И тя е, че Обединеното Кралство просто не иска да загуби руските пари - било налети в банковия й сектор, било инвестирани в недвижимо имущество. Особено имайки предвид това, че Британия ще напусне митническия съюз и единния пазар на ЕС.

Приликата между Тереза Мей и Кирил Шамалов е това, че никой от двамата не иска да ядоса руския президент. Но бившият зет на Путин, за разлика от британския министър-председател, все пак го направи.