Оживена онлайн дискусия се разгоря между военното ведомство и различни по своята коректност и обективност медии - е ли е новият парламентарен секретар на МО гримьорка по основен занаят.

И всуе! Никак не би било лошо в редиците на този стълб на националната сигурност да има човек с такива умения. С уговорката, че трябва да притежава божествения талант на покойния Димитър Коклин. За да скрие под слоевете макиаж несъстоятелността на министър Ненчев, нелепостта на кадровите му решения, още по-неадекватните му политически изявление, опитите му да досъсипе и така полуживото ключово звено в системата за безопасност.

Но девойката оказа се била просто европеист. С три езика на съюзнически държави. Жалко! Такива в министерството, което поради стратегическото си местоположение - между Народния и военния театър - активно привлича в редовете си и жрици на Мелпомена, с лопата да ги ринеш. Там, ако не си европеист и евроатлантик - ако не по тапия, то поне по дух - не можеш припари.

Дали обаче поредната „партенка" в едни особени медии няма за цел чрез скандал да донесе малко умиротворение на земеделеца на войната (до 1947 МО се е наричало Министерство на войната), който напоследък или откровено лъже по ключови въпроси, или никога не е в час какво се случва на територията, чиято сигурност ведомството и неговата армия трябва да бранят.

Така Ненчев - чрез своите PR чиновници, няма да обяснява защо американски транспортни самолети прелитат на пределно ниска височина над събора в Рожен, а ще се занимава с кариерното израстване на новия си парламентарен секретар.

Покрай пикантното говорене може и да се забрави, че Ненчев се омота като новобранец при команда „нале-во!" и се въртеше „кръгом" около собствената си некомпетентност, докато уточняваше с американските си ментори имат ли американските танкове почва у нас. И обработена ли е добросъвестно тази почва от подходящия по партийна принадлежност специалист.

Ще потъне в Летата на медийното надшумяване и това, че Ненчев - не без активното съучастие на досегашния парламентарен секретар Даракчиев - успя най-после да пре(про)даде досиетата на Военното разузнаване за публичен прочит. С което автоматично застраши освен сигурността на страната, но и живота на хора, които все още са зад граница, свързани с опазването на независимостта и териториалната цялост на България през годините.

А за да е пълна картинката на разгрома на военното разузнаване - единствената структура в системата на сигурността, която не се поддаде на политически натиск и не обслужи ничии интереси от 1989 насам, министърът съдейства на един свой политически събрат (или както биха казали военните - „цивилна гарга") да оглави СВИ - светая светих на разузнавателните тайни под пагон.

Ще допринесе ли поредното медийно скандалче за забравата на резила, на който държавната охранителна фирма НСО подложи войската на Гергьовския парад, когато почетните роти се явиха в строя с обезвредени автомати?

Или заплеснати около гримьорките и аркашките в министерството и прическата на министъра, ще отминем предстоящото изпращане на 51 български военнослужещи с пълно въоръжение на учение в Украйна. Страна, в която се води гражданска война. И - независимо от ангажиментите ни към НАТО (официално) и САЩ (очевидно не съвсем прозрачно) - тази командировка е откровена намеса във вътрешните работи на суверенна държава, вземане на страната на един режим, който съвсем не се приема еднозначно от международната общност.

И яростното антируско говорене на министъра, на което може да завидят и най-закоравелите четиризвездни генерали „ястреби" от времената на Карибската криза. Което обаче от устата на Ненчев звучи като глухо ехо на позициите на Вашингтон, като папагалско повтаряне на заучените там мантри на върховния му главнокомандващ и президент.

Дали присъствието на една актриса като началник на политическия кабинет в МО или водевилния манталитет на земеделеца-министър все повече започва да придава на авторитетната сграда на „Дякон Игнатий" 3 вид на театър. Не на Военен, не на Народен. На „Сълза и смях".

Но докато дребните безобразия могат да се прикрият с лек грим и да минат в графата безобидни шеги и закачки, типични на някой реформатори, то фриволното заиграване с отбрана и сигурност определено може да доведе и до горчиви сълзи.

Защото некомпетентността на цивилни и военни пишман ръководители вече проля българска кръв в Ирак и Афганистан. Обеззъбеното разузнаване проспа атентата в Сарафово...

Мъдрият  - казват старите хора - се учи от грешките на другите. Умният от своите. Глупакът повтаря многократно своите грешки, та белким се научи...

Но докога другите ще трябва да плащат?