Брилянтното определение на провелия се в неделя учителски събор е на Националната мрежа на родителите. Техни представители протестираха срещу скъпата безсмислица пред зала „Арена Армеец”, докато от служебните автобуси се изсипваха 12-те хиляди делегата на мащабното събитие.

За да угоди на вкуса си към имиджови мероприятия, министър Меглена Кунева възроди педагогически форум отпреди два века. Първият събор, както вече стана широко известно, датира от 1868 година – събитието е по-скоро регионално, тъй като основните участници са даскали от Стара Загора и околните села. За няколко дни, около коледните празници, те решили началното образование да стане четири години и да се уеднакви учебното съдържание. Вероятно ви прави впечатление, че проблемът с учебното съдържание у нас датира още от 19-и век.

Разбира се, сега след силния тласък даден от Националния събор, учителите ще бъдат много по-мотивирани и надъхани в превръщането на новите образователни стандарти в дела. Програмата на събитието беше ориентирана точно в тази посока – като се почне от гайдите, множеството приветствия, видеообръщения и други визуални и вербални еквилибристики и се стигне до достойната точка, поставена от „Легендите”, които пееха, докато педагозите се оттегляха, защото ги чака дълъг път, а командировъчните са само за ден.

За да сме обективни, трябва да признаем, че в програмата беше предвидена и сериозна част - от 11.45 до 13.20 часа. Това бе времето за „обмяна на добри практики и разяснения по реформата”, така пише и в специално създадения за събитието сайт - sabor.mon.bg. Защо само час и 35 минути? Вероятно защото няма чак толкова много добри практики за обмяна и защото всичко по образователната реформа е ясно.

Ако погледнем обаче по-внимателно във вече споменатия сайт, който отсега нататък ще е платформа за комуникация между ведомство и педагози, ще видим, че възраженията и неяснотите по реформата никак не са малко. Разделът „Въпроси и предложения”, създава много по-вярна представа за това какво мислят учителите за реформата в образованието от PR мероприятието – „Национален учителски събор”.

Обективността изисква да признаем, че на по-голяма част от въпросите, които са стотици, е даден отговор и точно от отговорите става ясно как работи за българската образователната система едноименното министерство.

Да вземем въпрос, който масово интересува училищните ръководства и самите учители: „Може ли да се промени начинът за формиране на бюджета - да не е на база брой деца (печално известните делегирани бюджети)?”
Отговорът е: ”Формирането на бюджета на училищата и детските градини и в бъдеще ще зависи от броя на децата в съответната институция.”

Друга много актуална, предвид последните, матури тема:
”Как ще се преборим с неграмотността, когато ученици от I-IV клас могат да преминават в прогимназиален етап, без да са овладели минимума от знания и умения според ДОИ (държавния образователен стандарт)?”
Какво казва експертът: „Новата роля на учителя акцентира върху прилагането на техники за диференциране на работа с учениците, които са с различни образователни възможности, а не на диференциране на учениците от различни възрастови групи. Такава диференциация предполага своевременна и целенасочена допълнителна работа в часа и извън него.”

Така че повтарячи няма да има, учителите ще работят с изоставащите допълнително „в часа и извън него”.

Нещо и за учебниците, чиито варианти са толкова, колкото и издателствата на книжния пазар: „Не е ли възможно да се лимитира броят на издателствата при избора на учебници и учебни помагала?” – питат наивно педагозите.
Експертите отговарят: „Нормативно не е възможно да се ограничи броят на издателствата, тъй като те са вносители на проекти на учебници. Законът за предучилищното и училищното образование не въвежда ограничения по отношение на броя на учебниците за учебен предмет и клас.”

И накрая нещо по дебата за липсата на специалисти:

”По какъв начин министерството ще мотивира младите учители да останат в сферата на образованието?”
Отговорът на въпроса, който интересува всички ни, е малко по-обширен. Започва с информацията, че с постъпването си в училище младите учители попадат в ръцете на „наставници”, които ги „мотивират да се усъвършенстват в кариерното развитие”. (Това обикновено са педагози, които вече са забравили защо са избрали тази професия). После се предвижда младият учител „да се включи ефективно в образователния процес”, „да изпълнява функциите на класен ръководител”, за които вече ще получава с 5 лева повече, след това ще може да се занимава с „допълнителни форми на педагогически взаимодействия”, ще работи с „родители и други участници в образователния процес”, ще се адаптира към образователната среда и ще има възможност за „ускорено кариерно развитие”.

Така в общи линии е отговорил на въпроса някакъв служител от МОН. Подобен е стилът и на множеството други експертни мнения. Можем само да предположим, че, за да задоволят интереса на питащите, изтощени експерти са се трудили денонощно в работни и почивни дни, затова и няма да се шокираме, ако случайно ни попаднат фишовете от заплатите им. Не, не разполагаме с нови доказателства, само се упражняваме.

А относно финансовите новини от събора - за увеличаването на възнагражденията и достойното пенсиониране – те можеше да бъдат оповестени на най-обикновена пресконференция. Щеше да излезе много по-евтино.