"Ваксинираните деца реално застрашават ли по някакъв начин здравето на изцяло неваксинираните или с незавършени имунизации деца при непосредствен контакт или игра? От няколко дни си задавам този въпрос..."

Въпросът си задава на млада майка ефективно "облъчена" с информация от "компетентни колежки". Общото между тях са неваксинираните им деца, които съществуват здрави сред нашите само защото ние сме били така "неразумни" да ги ваксинираме и да подпомогнем изграждането на колективен имунитет. И както се казва, подобен въпрос щеше да е смешен, ако не беше трагичен.

Няма нищо кампанийно в "лансирането" на случаите на морбили в страната, колкото и антиваксърските общества да се опитват да ни убедят в противното. Всеки педиатър ще потвърди, че пролетта е сезонът на шарките, тъй като тогава имунитетът на децата е най-слаб, а шарките са остро заразни заболявания. Така че можем да подминем теориите за световна конспирация със снизхождение.

Тези настроения обаче не могат да бъдат пренебрегнати, защото създават съвсем реална опасност от епидемия и това не е опит за сплашване и кампания по набирането на привърженици на ваксините.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) епидемии от дребна шарка се наблюдават на всеки 2-3 години, предимно в райони, където няма ефективни програми за ваксинация срещу болестта. Не са застраховани обаче и развитите европейски страни и САЩ, въпреки че имат добре работещи имунизационни програми. Подобни "взривове" обикновено са сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или сред неимунизирани възрастни в определени популации. Ясно е, че става дума за малцинствени групи, които по традиция са с ниска здравна култура, и във всяка държава съществуват мерки, чиято цел е да се обхване този рисков контингент, колкото и "доброволно" да е ваксинирането там. Там има рестрикции, които те принуждават да направиш този "информиран избор".

Нещата обаче стават много по-сериозни, когато източник на подобни проблеми са общества от образовани хора, чийто отказ да ваксинират децата си не е резултат от ниска здравна култура, а точно обратното. И понеже всички разбират от медицина, тези родители, прочели няколко "шокиращи" публикации за "шокиращата" вреда от ваксините, се усещат достатъчно компетентни и длъжни да предупредят всички колебаещите се майки и бащи какво зло са имунизациите.

Това зловещо говорене срещу ваксините е факт в световен мащаб, а ние, българите, винаги се стремим да сме в крак с тенденциите. Затова имаме кураж да оспорваме дори публикации на специалисти. Децата на тези родители обаче са неваксинирани. Те са не само застрашени, но и потенциална заплаха за другите, които са имунизирани. Те "клатят" стабилността на колективния имунитет в ясли и градини. Друг въпрос е как са попаднали там, след като едно от условията за прием на детето в тези заведения е попълнен картон с всички необходими ваксини до съответната възраст. Можем да се запитаме кой и как е осигурил въпросния документ. В антиваксърските общества се споменава, че има лекари, които го правят, но това е толкова недопустимо като възможност, че бихме могли да го приемем по-скоро за клевета. Макар, че знае ли човек...

Затова за опасността от подобна епидемия трябва да се говори сериозно или както биха казали антиваксърите - "да се наплашим".

През миналия век от едра шарка са починали близо 500 милиона души. Статистиката е на СЗО. Смъртността при морбили е 1 на 1000. Критичната стойност на имунизационно покритие за морбили у нас е 90-95 %. Това означава, че за да не избухне епидемия, въпросните проценти трябва да са покрити с ваксина. Ако това покритие е осигурено, може да се гарантира, че повечето членове на общността са защитени срещу заболяването, тъй като възможността за възникване на огнище е малка. Защитени са дори тези, за които някои ваксини да противопоказани - бебета, деца със специфични заболявания, бременни жени, защото разпространението на заразни болести се ограничава. Това е колективен имунитет.

Последната епидемия в от морбили в България е от периода 2009-2011 година. Засегнати са основно малки деца и хора от ромските малцинства. Сред експертите тази епидемия се коментира като една от най-големите в Европа за отминалото десетилетие. Тогава са били регистрирани 24 364 случая на заболели от дребна шарка или 326 на 100 000 жители на страната за целия период. Най-голяма е групата на децата на възраст между 0-4 години (9749) с общо 16 смъртни случая. Инфектираните на възраст над 25 години са 2023 (от над 24 000 случая). В голяма част от смъртните случаи тогава причина са настъпилите усложнения - остра пневмония или енцефалит. Макар смъртните случаи да са сравнително малко, почти 1/3 от заболелите са развили тежки усложнения.

В какво се опитват да ни убедят специалистите на база научни факти и статистики през годините: морбили е инфекциозно заболяване, което подлежи на превенция; опитът показва, че епидемиите в България са сред най-масовите в Европа и за да има превенция поне 95 % от населението трябва да е имунизирано с две дози от препарата. Това са изводи, които не могат да бъдат пренебрегнати и опитите да бъдат оспорени са опасни.

Всичко, което искали антиваксърите, било право на избор. В такъв случай какъв избор имат останалите?