Той няма да е следващият президент. Поне не сега. С дългосрочна заявка за друг път. Верен на неподражаемия си стил, миналата седмица в рамките на ден Бойко Борисов изпрати два противоположни сигнала в общественото пространство. Първото - президентският пост изобщо не е нужен на партия ГЕРБ и ни идва в повече. И преди слънцето да успее да отиде към заник изстреля второто - президентският пост за ГЕРБ е важен и ние ще положим всички усилия да излъчим достоен кандидат...

Това непостоянство, наред с дошлото по-подир още по абсурдно заявление, че партията му има кандидат за президент, който „няма да е Стоичков и няма да е професор", но ще си го крият в килера до септември, е откровено неглижиране на демократичния процес на избора. Откровено и опасно подценяване на умствените възможности и себеуважение на потенциалните гласоподаватели на ГЕРБ. И всичко това - на фона на общокабинетната стилистика - днес едно, утре друго: „вдигаме заплати, не вдигаме", „вдигаме пенсии, ама не всички"... Грешки, които не се прощават на политическите елити, независимо дали техният лидер се изживява като Краля-слънце. Особено по избори...

Насред отпочналата вече предизборна кампания, която по хаос може да се мери само с туристическия сезон по родното Черноморие, Борисов все по-често показва нарастваща нервност и дезориентираност. Вероятността да спечели президентския вот, ако - за кой ли път - смени позицията и реши да се кандидатира, е все още голяма. За участието му на балотаж - може спокойно да се хващаме на бас.

Но ако това до голяма степен би бил един предизвестен избор, осигурен от поомачканата из коридорите на властта, но още работеща лична харизма на Борисов, то включването в президентската надпревара на кандидата Х до голяма степен ще превърне последния в заложник на политиката на ГЕРБ. На полицейщината на Цветанов и неговите имоти, и СРС-тата му, и кадруването му в съдебната система. На надениците на Найденов. На реформите на Игнатов. На културата на Рашидов. На онколекарствата на д-р Константинов. На социалната загриженост на Младенов. На Дянков - за изключителен принос...

Това са подводни камъни, които биха потопили и атомен ледоразбивач, камо ли анонимен претендент-марионетка, който на всичкото отгоре ще бъде пуснат на пистата в последния момент. Разчита да засияе с отразената светлина на лидера? Така може да мисли само повърхностен и политически неграмотен човек. Особено след като основния (единствено реален днес) играч, който е в състояние да прекъсне златната серия изборни победи на герберите - Меглена Кунева - вече даде своята ясна политическа заявка и е една дължина пред останалите. И получи убедителната подкрепа на хора, които оценяват магистралите, но им липсва духовността. Които трудно ще се поддадат на внушението, че държавата сега - две години след като си закичихме герберите - е на този хал заради онази тройна коалиция...

Искат или не, наесен българите ще гласуват за Бойко Борисов - както и да се нарича подставеното лице не-Стоичков и не-професор. Или против. Вотът ще бъде оценка на управлението на премиера и неговия екип. Екип, който бе заявен като отбор с дълга резерва скамейка, която се оказа късичка като последния чин в училище, където по правило седят двойкаджиите.

Когото и да пусне Борисов в надпреварата, той не бива да разчита на битка със смехотворни опоненти като вечният кандидат Волен Сидеров или забравените муцуни на Синята коалиция (коалиция на кучето и котката). Разбира се на сцената тепърва ще излязат и други герои, но те могат да минат в разреда дежурен миманс. Не бива да се изключва и БСП, която все още не рискува да извади своя коз от ръкава, макар че потенциалът на столетницата никак не е за подценяване, независимо от негативите, с които неизменно ще я облъчват нейните изборни опоненти. Залогът е голям, защото президентският вот може да е катализатора, който да доведе до толкова обговаряното решение за предсрочни парламентарни избори. Независимо откъде ще дойде то...

Като изключим, че не е играл в Барселона и не е от академичните среди, кандидатът Х на Борисов се сдоби тези дни с още един отличителен белег: надпартиен. Което навява на мисълта, че лидерът на ГЕРБ няма да заложи на вече спряганите за поста върховен главнокомандващ министерски (кметски) имена. Може би именно заради дългата резервна скамейка: ако някой си отиде, кой ще го смени. Но надпартиен показва още, че Борисов май започва да разбира, че в този си вид ГЕРБ все повече губи политическото доверие, независимо от сравнително устойчивите електорални нагласи (заявени/поръчани пред социологията).

Противоречивото говорене и още по-противоречивите действия не могат да останат незабелязани. Не могат да не дразнят. А сега и номерът колко висока оценка ни дава Европа не минава - Шенген отново леко се отмести от българските граница с боядисани тоалетни и се скри зад хоризонта...

Тук съм, за да свикам мнозинството на промяната, заяви Меглена Кунева. И допълни: в България има дефицит на смелост, на реформаторство, на гледане напред, на самочувствие и свобода. Срещу такива силни и очаквани послания Борисов изкарва хипотетичен надпартиен кандидат, като гарнира обвитата му в тайнственост персона с мъгла от бодряшки популистки празнодумства при поредната първа копка или пред поредния манастир. Така че, вероятността до края на лятото да станем свидетели на скучна надпревара на един кон става все по-голяма. Но и шансовете за успех на Борисовия човек закономерно намяляват с всяка измината обиколка. Особено ако не е Стоичков и още по-малко професор...

С шах щели да изненадат любимия ръководител съпартийците на Борисов за рождения му ден, умиляват се вестникари. Дали случайно или не - в навечерието на тази светла за целокупния български народ дата и либийският лидер Муамар Кадафи разигра една партийка с президента на ФИДЕ Илюмжинов. Дали пък харизматичните лидери нямат вродена слабост да местят пешки. И на дъската, и в живота. Или просто в предчувствие на края на кариерата, започват да се увличат от по-умозрителни игри...