След като вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се завърна във Вашингтон миналия уикенд след неуспешни мирни преговори в Пакистан относно кризата в Персийския залив, китайското външно министерство се подготви за голям брой посетители, включително руския външен министър Сергей Лавров и лидерите на Испания, Виетнам и Обединените арабски емирства, пише "Ройтерс".
Докато тази седмица САЩ обявиха собствена военна "блокада" на Ормузкия проток, а Иран продължи да изисква плащания с криптовалута, за да гарантира безопасното преминаване на корабите, Пекин засилва дипломатическите си усилия, за да се представи като по-широк глобален посредник.
Това включва да се представи като глобален глас на здравия разум и стабилност срещу "връщане към закона на джунглата", както се изрази Си Дзинпин на среща с испанския премиер Педро Санчес.
Това обаче включва и твърди военни и дипломатически послания в непосредственото обкръжение на Пекин, където той допълнително ескалира нарастващото напрежение с Япония, като изпрати кораби, за да попречи на Филипините да достигнат отдавна оспорвана плитчина, както и напорист и много публичен контакт с опозиционната партия "Гоминдан" на Тайван преди изборите през 2028 г.
В този процес Пекин деликатно, но бързо предефинира основния си наратив за Тайван и - може би дори по-важното, времевата рамка за потенциални бъдещи действия.
Докато американските представители от години предупреждават, че Пекин изгражда армията си с изричната цел да има готовност за нахлуване до 2027 г., новият наратив на Китай пренасочи вниманието към изборите в Тайван следващата година, налагайки по-силно от всякога концепцията, че победата на "Гоминдан" би предотвратила конфликт и би предложила много по-близки отношения.
Ако действащата Демократическа прогресивна партия отново спечели, Пекин вече задава тона за по-нататъшна конфронтация - от една страна, подтиква бъдещите администрации на САЩ да изоставят острова на произвола на съдбата му; от друга, къса отношенията с Япония заради коментарите ѝ за бъдещето на Тайван.
Причините не са трудни за разбиране. В официални китайски изявления се обвинява новият японски премиер Санае Такаичи, особено за думите ѝ през ноември, че китайското превземане на Тайван може да представлява ситуация, "застрашаваща оцеляването" на Япония.
Освен това китайски официални лица и медии изразяват тревога, че Токио може да се стреми да се сдобие с ядрени оръжия - нещо, което би могло да направи почти невъзможно Китай да рискува атака срещу Тайван или дори срещу самата Япония.
Правителството на Такаичи уверява, че остава ангажирано с неядрения статут на Япония. То обаче е склонно да укрепи международните отношения, където е възможно, като кани над 30 посланици от НАТО и други държави в Токио от сряда, за да засилят сътрудничеството в отбраната и редица други области.
На почти всеки друг фронт обаче Пекин прави дипломатически набези. На силно рекламирана среща в Пекин миналата седмица новият лидер на "Гоминдан" Чен Ли-ун обеща да покани Си в Тайван, ако спечели изборите през 2028 г.
Междувременно правителството на Демократическата партия работи върху отбраната на страната, като нервно наблюдава многократно отлаганата среща на върха между Тръмп и Си за признаци, че китайският лидер може да окаже натиск върху САЩ да намалят подкрепата си за Тайван, може би в замяна на помощ за успокояване на ситуацията в Персийския залив.
Пекин търси "внимателни слушатели"
Какво точно прави Пекин по отношение на Иран, остава неясно; китайските официални лица и медии досега гневно отричат твърденията, че Пекин е дал оръжия на Техеран в настоящата криза. Други анализатори отбелязват, че както когато подкрепя Русия в Украйна, Китай предпочита да доставя граждански компоненти с "двойно предназначение", които могат да бъдат използвани в производството на оръжия, вместо да доставя цели оръжия или системи.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се закани да наложи нови мита на Пекин, ако бъдат доказани доставки на оръжие - ход, който би навредил допълнително на вече намаляващия глобален растеж. Междувременно Китай се вкопчва здраво за перспективата останалият свят да обвинява САЩ за настоящия глобален хаос.
Поведението на САЩ, не само в Близкия изток, но и по отношение на Гренландия, накара голяма част от Европа да преоцени отношенията си с Вашингтон. Върховният представител на Европейския съюз по външна политика Кая Калас определи действията на САЩ в Близкия изток като втори по важност след руската инвазия в Украйна по отношение на вредите им за международната система.
Дали това ще подтикне европейските и други държави да прегърнат Пекин обаче, е открит въпрос. Великобритания критикува Русия и Китай за налагането на вето върху резолюция на Съвета за сигурност на ООН от Бахрейн, осъждаща възпрепятстването от страна на Иран на корабите в Ормузкия проток и изискваща повторно отваряне на пролива.
Решението на Тръмп самият той да наложи блокада тази седмица обаче - с внушението, че американски военни кораби ще се намесят, за да спрат китайски и други кораби, превозващи иранска и друга енергия - изглежда е облагодетелствало Пекин точно както и неговите мита върху вноса, като е позволило на Китай да се наложи като поддръжник на свободната търговия.
Някои китайски експерти вече ентусиазирано прогнозират, че това ще се случи: администрацията на Тръмп ще грабне заглавията, докато зад кулисите се оформя изцяло нова архитектура на международните отношения, в която страните работят около САЩ в опит да осигурят жизненоважните си интереси.
Това е среда, в която много инциденти и конфронтации от съществено значение остават почти незабелязани - от военните сблъсъци между Пакистан и Афганистан до предполагаеми ирански удари с дронове по енергийната инфраструктура в Азербайджан - страна, която става все по-важна за европейските енергийни доставки през последните години.
"Китай все повече се възприема от мнозина като голяма държава, която последователно набляга на мира, развитието, суверенитета и диалога", написа китайският академик по международни отношения Мейбъл Мяо Лу в ръководения от Комунистическата партия вестник "Глобъл Таймс" тази седмица, след завръщането си от глобален форум в Азербайджан. "Това не означава, че всички опасения относно Китай са изчезнали. Означава, че повече хора слушат внимателно, когато Китай говори".
Уроци за Китай и други
Урокът, който Пекин най-много би искал останалата част от света да научи, може би е, че когато или ако китайската армия предприеме действия за поемане на контрол над Тайван - било защото е бил поканен от "Гоминдан", или защото търпението на Си най-накрая се е изчерпало - останалата част от света не трябва да се намесва, каквото може би биха направили Япония или САЩ.
В същото време много страни ще са стигнали до заключението, че действия като тези, предприети от САЩ в Иран или от Русия в Украйна, предизвикват масивни и незабавни глобални размествания - и въпреки че енергийният шок от конфликта в Персийския залив е бил дълбок, шокът за доставките при голяма война в Тихия океан може да бъде много по-лош.
Макар че САЩ може да не са получили това, което искаха от операция "Епична ярост", както при ударите по ядрената програма на Техеран миналия юни, Пентагонът даде урок на други потенциални врагове, че американската армия запазва ниво на експертиза в сложни операции - нещо, което Пекин никога не е опитвал с гняв.
Увереността на Си в собствената му армия може би е смесена, в най-добрия случай, ако се съди по броя на отстранените висши военни командири през последните месеци и години - въпреки че огромният производствен капацитет на Китай все още може да не дава мира на плановиците от Пентагона, а тревогите им се утежняват от скорошното използване на ограничени запаси от прецизни оръжия.
Другият основен проблем на Пекин е, че поне засега винаги сложната политика на Тайван може да не се движи в желаната посока. Далеч не е ясно дали подкрепата на лидера на "Гоминдан" Ченг към Пекин ще спечели избирателите - и дори да го направи, нейният език за сближаване все още е далеч от призив за анексиране от Китай.
Не е ясно и дали Пекин ще се справи по-добре в усилията си да изолира новото правителство в Токио, където засега, изглежда, постига малък или никакъв напредък. Притесненията на европейските и тихоокеанските държави относно бъдещата политика на САЩ, ако не друго, са направили много от тях по-ентусиазирани от преди да работят с Япония или Южна Корея.
Освен това Пекин все още не е намерил собствен път през ситуацията в Персийския залив. Китайски петролни танкери, плаващи под китайски флаг, периодично преминават през Ормузкия проток, но далеч не с темпото отпреди кризата. А глобалните вериги за доставки, от които Китай също зависи, вече изглеждат нестабилни.
Пекин може би все пак ще трябва да постигне някаква сделка с Вашингтон, докато се бори да се измъкне от поредната война в Близкия изток - може би дори чрез досега блокираната система на ООН - за да окаже натиск върху Иран да пропуска повече кораби.
Кризата в Близкия изток без съмнение създаде възможности за Китай, но също така отправи предупреждения за амбициозната бъдеща суперсила.
USD
CHF
GBP
