Никой не хареса новата здравна карта. Освен може би екипът на здравния министър и НЗОК, макар че и за тях не е сигурно. Това е поредният документ, който най-вероятно ще стане в историята на здравеопазването като оспорен по съдебен път и отхвърлен с решение на ВАС.

От Българския лекарски съюз веднага обявиха, че не са съгласни с методиката за разпределяне на леглата в болниците по ниво на компетентност. Те твърдят, че тя ще е новият инструмент за лимитиране и едностранно бюджетиране на системата. Ще направи развитието на иновативната медицина невъзможно в бъдеще, ще предизвика отлив на кадри от болничното здравеопазване и въобще, като цяло, философията й е сбъркана. Според становището на лекарския съюз, в картата не са взети предвид анализите и възраженията на областните комисии, които са изготвили районните здравни карти. Проектът на здравната карта не бил разглеждан по същество в Националната комисия за изработването й. Макар че от здравното министерство твърдят обратното. Има логика и в предложението на съюза да се отложи приемането на този документ, докато не бъде представен "абсолютно новия" модел на здравеопазване, за какъвто споменава министър Ананиев, защото ако такъв модел наистина бъде осъществен новата здравна карта няма да е адекватна.

От Центъра за защита на правата в здравеопазването още в началото на април обявиха, че предложената за обсъждане здравна карта е поредният лимит върху дейността на болниците. Това ограничава не броя на болничните легла, а възможността част от пациентите да бъдат отчетени към НЗОК, което по същество е рестрикция. Силно се ограничава и броят на болничните места от най-високото, трето ниво на компетентност, а това означава, че Касата ще плаща за по-малко пациенти, изискващи скъпоструващо лечение. Иначе казано, министерството въвежда поредния инструмент за намаляване на плащанията за болнично лечение, което води до увеличаване на разходите на гражданите за здравеопазване.

Каква е драмата с леглата и защо медиците и Министерството на здравеопазването са се вкопчили в тях толкова упорито? Всъщност драмата не е с леглата, а с парите, които касата ще плаща, или не, за лечението на пациентите, които ги ползват. Ако да речем сте от Ямбол и, не дай Боже, имате урологичен проблем, който изисква болнично лечение, ще трябва да стискате. Поне докато обмислите алтернативите. Можете да си търсите болница в друг град, защото за местната не е предвидено нито едно легло за пациенти с подобно заболяване. В нея може да ви лекуват, но ако си платите, защото няма клинична пътека, по която да отчетат лечението ви към Касата и да си вземат парите от нея.

Ако сте от Силистра примерно, и сте за ортопедично лечение или с някаква сериозна травма, ще трябва да си хванете патериците, образно казано, и да запъплите към най-близкото здравно заведение, което има право на клинична пътеки за подобно лечение, тъй като на местната болница това право е отказано. Разбира се, възможността да си платите си съществува. От друга страна, щом сте опрели до общинска болница, а не сте се запътили директно към някоя частна или държавна, опцията с плащането явно ви е непосилна.

Какви проблеми с финансирането на болничната помощ решава новата здравна карта в такъв случай? Пациентите ще продължават да плащат или да се тълпят в частните и в големите държавни болници. Общинските болници ще продължават да се обезлюдяват откъм пациенти и специалисти (този процес и без това е почти завършен) или ще поемат риска да лекуват с цената на нови дългове, само за да не изгубят и малкото останал престиж на здравното заведение, което пък би могло да наведе чиновниците в МЗ на мисълта, че то е излишно. Ясно е, че от здравното министерство искат да спрат източването на Касата. Според министър Ананиев усвояемостта на леглата през 2017 година е била 64 %, тоест една трета от съществуващите легла изобщо не са били използвани. Той гарантира, че болен без легло няма да остане, а там, където се появи такава необходимост, министерството веднага ще даде съгласието си да се разкрие, което си е чисто вдъхновение за зараждането на една друга практика.

Ананиев уточни, че с картата нито се закриват, нито се откриват легла за активно лечение, което наистина не съществува като възможност в документа. Само се определя къде какво лечение ще се финансира от бюджета на НЗОК, което по същество е същото. Няма клинична пътека - няма легло. А като няма "легло" не съществува и възможност да бъде поет пациент със съответното заболяване. Е, възможност има, но с кешово плащане или с цената на задлъжняване, в което някои болници вече са специалисти. В такъв случай е несериозно да говорим за справедливо разходване на парите на здравната каса.

Остават актуални притесненията, че с този вид на здравната карта за някои болници ще се наложи преструктуриране на легловата база от активно лечение към долекуване. Но тази опция не е вариант за здравните заведения, защото цените, определени по клинични пътеки за него, са по-ниски от разходите, които според болниците се генерират за този вид медицински услуги. Не съществуват и здравни фондове, които да предоставят пакети за болнично обслужване извън задължителното здравно осигуряване.

Изобщо с леглата в болничната помощ е като с делегираните бюджети в образованието. На всички е ясно, че някаква регулация на плащанията трябва да има, но съществуващата методика за финансиране вместо да решава проблемите ги задълбочава. Да, декларираме, че е справедливо парите да следват пациента, но на практика парите следват парите. Досега съществуващата методика вкара десетки болници в непосилни задължения, обезкости ги откъм квалифицирани кадри и наистина сведе функциите им до социални. А там, където се споменава думата "социални", за пари и качество е безсмислено да се говори.