Опитите на ГЕРБ да потърсят широка подкрепа за създаване на парламентарно мнозинство ясно очертаха рамката, в която това би било възможно. През двата дни за провеждане на разговори на поканите на формацията на Борисов откликнаха само ДПС през първия ден и ИТН - през втория. От комуникацията по време на двата дни излязоха няколко новини, на които следва да се обърне внимание.

От ГЕРБ предложиха евентуалният нов редовен кабинет да бъде наречен - правителство на споделената отговорност. Така те заявяват, че независимо дали кабинетът ще бъде експертен, надпартиен и пр., всяка една формация, която го подкрепи в парламента ще трябва да носи и своята отговорност за него. Другото очевидно е, че както и да се брандира новата изпълнителна власт, единствената възможна формула за парламентарно мнозинство е свързана с ГЕРБ, ДПС и ИТН. Също така Борисов и хората му ще държат да изглежда, че те полагат всички усилия за създаване на правителство, тъй като, ако се стигне до нови бързи предсрочни избори, те не биха искали да носят отговорността за това.

Така след като вече политическата ситуация след изборите е първоначално очертана, може да се разсъждава какво е най-вероятното или поне по-вероятното развитие на обстановката през следващите дни и седмици. Може да се каже, че шансове за появата на нов редовен кабинет има и те съвсем не са малки. Всичко ще зависи от следващите преговорни кръгове, в които дискусиите вече ще бъдат по-задълбочени и по-конкретни.

За да има правителство е много важно всяка от формациите в евентуалното парламентарно мнозинство да може да разказва новата изпълнителна власт на избирателите от своята гледна точка. И да има достатъчно основания, така че разказът да изглежда легитимен и убедителен. Това е първият ребус, на който ГЕРБ, ДПС и ИТН трябва да намерят отговор и да структурират визия на кабинета, която да изключва съществуващи или потенциални противоречия между формациите. Визия, която да е приемлива както за твърдите електорални ядра на трите политически партии, така и за обществото като цяло. Де факто това означава, че евентуалният кабинет трябва да е устойчив на критиката от страна на опозиционните формации и трябва да е способен той да води политическия дебат, а не да позволява на опозицията да прави това и да му се налага да влиза в обяснителен режим.

Към новините, които произтекоха от времето на първоначалните разговори, би следвало да прибавим и заявките на ГЕРБ и ДПС за пълен мандат от 4 години за правителството, ако такова се създаде през следващите седмици и получи необходимата подкрепа в парламента. На това обстоятелство следва да се обърне внимание поне в две насоки. Едната от тях е съвсем конкретна и се отнася до ИТН. Ако Трифонов и компания решат да дадат подкрепата си за правителство, то очакването към тях ще е тази подкрепа да е трайна и през цялото време да е съобразена с условията, при които е договорена.

ГЕРБ и ДПС няма да погледнат положително на евентуален опит на ИТН да променят условията в момент, в който те пожелаят да го направят. Все още правителството на Кирил Петков не е забравено, а в него участие имаше и партията на Слави Трифонов. Кабинетът се разпадна, след като беше напуснат от ИТН и разбира се това няма как да не бъде взето предвид при сегашните преговори, особено след като те навлязат в решаващата си фаза.

Другата насока на заявките за пълен мандат на евентуалното ново правителство е свързана със самата политическа обстановка у нас и най-вече с ниската избирателна активност и кризата на легитимността, която все повече се задълбочава в страната ни. Ако сега се формира кабинет, той трябва да е достатъчно стабилен, за да има шанса да преодолее тези проблеми. За това е необходимо не само качествено управление, но и време, защото дотук стигнахме в продължение на няколко последователни години и сега няма как да се оттласнем от дъното с магическа пръчка или с едно щракване на пръсти.

Независимо, че хипотетичното правителство ще има опозиция както в парламента, така и в обществото, то трябва чрез политиките си да се стреми да обхване колкото се може по-големи групи от хора. Това може да се осигури чрез включване в управленската програма на идеи на партии, които ще останат в опозиция, например ПП/ДБ.

За Борисов управлението би било далеч по-комфортно, ако в него се включат Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков и Атанас Атанасов. Каквито и разногласия да е имал председателят на ГЕРБ с тях по време на предходния мандат, то ситуацията, очертала се след 9 юни, говори за критична необходимост от устойчив кабинет, а участието на ПП/ДБ в най-голяма степен би гарантирало това. Те обаче твърдо са решили да останат в опозиция и дори заявяват, че няма да подкрепят Рая Назарян - кандидатурата на ГЕРБ за председател на Народното събрание. Това ще рече, че поне в началото на 50-то НС, ПП/ДБ биха искали да стоят изцяло настрана от активностите на най-голямата по численост парламентарна група. Разбира се, те си имат своите основания за това. Никой обаче не може да има монопол върху определени политики.

При наличието на воля и компетентност политиките могат да се реализират и от субект, различен от този, който ги е извел в публичното пространство. ПП/ДБ нямат монопол върху съдебната реформа, необходимостта от промени в регулаторите и т.н. Ако едно хипотетично правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН се насочи към тези политики, то спокойно те могат да бъдат задвижени. В случай, че все пак такова развитие се получи, ще бъде интересно да се наблюдава поведението на ПП/ДБ и начинът, по който те биха посрещнали такава инициатива от страна на основаните си опоненти, поне в това Народно събрание.

Твърдението на Борисов, че за момента не се вижда как ще се състави правителство, може да бъде разчетено по различни начини. Един от тях обаче със сигурност е свързан точно с коалицията ПП/ДБ. Целта на председателя на ГЕРБ най-вероятно е поне малко да поразхлаби намерението на ПП/ДБ да бъдат твърда и последователна опозиция в 50-то НС. Ако поне по определени теми Петков, Василев, Денков и Атанасов решат да работят с правителство, доминирано от ГЕРБ, това определено би повишило легитимността на изпълнителната власт. По време на предишния редовен кабинет ПП/ДБ, с парламентарната подкрепа на ГЕРБ и ДПС, работиха за българското членство в Шенген и за влизането в еврозоната. Поне по тези теми Борисов със сигурност би желал да има и сега взаимодействие с партньорите си от времето на правителството "Денков - Габриел".

Постигането на тези цели в пълнота не е никак лесно и е логично от ГЕРБ да се стремят към подкрепата на всяка формация, която може да е полезна при тяхното преследване. Ако ПП/ДБ решат да гледат отстрани по тези теми и да не участват активно в тях, то това би било една силно некомфортна ситуация за ГЕРБ. ПП/ДБ ще могат да кажат, че когато те са били активни в преследването на тези цели, нещата са се движили, а сега, когато отговорността е на ГЕРБ, всичко е влязло във фризера.

Въпреки твърденията, че избирането или неизбирането на Рая Назарян за председател на НС е решаващо за продължаването на преговорите за правителство, това съвсем не е така. Този избор може да стане, но може и да не стане, в първия ден от работата на парламента. Той показва единствено отношение към парламентарните процедури и парламентарните традиции. Добре е да има мнозинство в тяхна полза, защото това е своеобразна гаранция за парламентарната република. Що се отнася до продължаването на преговорите за кабинет, те със сигурност ще продължат и след тържественото откриване на 50-то НС. Особено активни ще бъдат около деня на връчването на първия мандат, а едноседмичният срок след това ще послужи най-вече за изчистване на детайлите.