Решим ли да си припомняме откога у нас липсват лекарства за масова употреба, ще се върнем най-много две-три години назад, когато заради пандемията страните износителки на активни съставки Китай и Индия се затвориха, производството беше нарушено, веригите на доставки прекъснати и недостигът на лекарства в аптеките стана факт. Както вече знаем в тези две страни се произвеждат над 90% от въпросните активни съставки - евтина работна ръка и изнесено производство.

Ако обаче се поинтересуваме за снабдяването с лекарства от хронично болните, ще установим, че проблемът далеч не е в пандемията, тя по-скоро катализира допълнително процеси, които у нас са факт отдавна. Тези хора от години преживяват благодарение на аптечния туризъм.

При последния си засега брифинг служебният здравен министър призна, че има недостиг на антибиотици, на хапчета и сиропи за понижаване на температурата, дори на лекарства за сваляне на кръвното. Към това можем спокойно да добавим и често споменаваните пулмикорт и вентолин (въпреки извънредния внос), някои лекарства за диабет, противосъсирващи лекарствени средства, лекарства за онкоболни и т.н. списъкът е твърде дълъг.

След солиден медиен вой в последните месеци на миналата година служебният екип на здравното министерство реагира шаблонно - създаде работна група за решаване на проблема с дефицита на лекарства. Тази група доказа клишето, проверено в годините - ако искаш нещо да не се свърши, създай работна група.

След три брифинга пред сградата на здравното ведомство стана известно, че членовете на групата са били поканени да дадат своите предложения за преодоляване на лекарствения дефицит. Какви са конкретните предложения не стана съвсем ясно, както не е ясно и какво свърши по предложенията им министерството. Новината, която излезе след няколкото заседания бе, че е създаден Специализиран съвет по контрол на лекарствоснабдяването, който ще следи цените и наличностите на медикаментите. Очевидно съветът не си върши работата.

Другото излишно решение бе на лекарствата по лекарско предписание да бъде поставян специален код върху опаковката. Напълно безсмислено движение при положение, че има общоевропейска система за верификация и тя има такава функция. И по българското въвеждане на въпросната система може много да се говори, като се почне оттам, че тя е в ръцете на частни организации и Министерството на здравеопазването и ИАЛ са само партньори, и стигнем до въпроса, след като тази система проследява влезлите в страната лекарства, защо не дава официална информация за това колко от тях са излезли.

От няколко дни упорито ни залъгват, че проблемът може да се реши с въвеждането на мобилно приложение, чрез което лекари и пациенти ще се информират дали и къде може да бъде закупено съответното лекарство. Интересно какъв е смисълът от проследяването на нещо, което липсва.

Дотук имаме имитация на мерки, които няма да решат проблема с дефицита, защото причините са комплексни, някои от тях са заложени още със създаването на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина през 2007 г., в който беше постановено за цена на медикамент, който ще бъде регистриран у нас, да се приема най-ниската в Европа. Това автоматично ориентира производителите и вносителите на лекарства към износ. И сега сме сред държавите, които генерират най-висок износ на лекарствени продукти в Европа.

Може ли все пак да бъде решен проблемът и регулацията в цените на лекарства у нас да бъде естествена и да не накърнява нито пациентския, нито търговския интерес? Възможно е, ако бяха създадени добри условия за паралелна търговия. Европейската комисия създаде такъв механизъм по линия на свободното придвижване на стоки. Тя дава право на търговци, които не са притежатели на разрешения за употреба, да внасят лекарства или техни генерици (заместители на оригиналните продукти със същите лечебни свойства).

Само че у нас и с паралелната търговия има проблем. За да могат лекарите да назначават и аптеките да продават, лекарствата трябва да се изписват не с търговското си наименование, а с международни непатентни наименования (INN) (на база активната съставка). Но софтуерните системи на всички участници в лекарствоснабдяването не са пригодени за това.

Така една възможност за естествено регулиране на цените на лекарствата и компенсиране на недостига на някои медикаменти (според търговската марка) е отнета.

В същото време у нас доплащането за лекарства е най-високото в Европейския съюз - 42%. А и цените на препаратите без рецепта растат, защото компенсират ниските цени, на които НЗОК заплаща медикаментите от Позитивния списък. Не без значение е фактъг, че у нас ДДС върху лекарствата е сред най-високите. В същото време Касата плаща стотици хиляди лева за скъпи терапии, за чиято ефективност няма сериозна оценка.

Но да се върнем на "по-сериозните" мерки, които бяха предприети за спиране на износа на медикаменти.

През 2021 година започна да действа системата СЕСПА - един механизъм, който трябваше да позволи на държавата да спира износа на лекарствени продукти, за които има опасност от недостиг. Според формулата, по която работи тази система, недостиг има, когато количествата от дадено лекарство са по-малко от 65% от необходимите за задоволяване на потребностите на населението за период от един месец, а за база се ползва средномесечното потребление на препарата през предходните 6 месеца.

В тази система данни подават всички по веригата на лекарствоснабдяването. Когато наличностите спаднат под въпросните 65%, износът се преустановява, а увеличат ли се над определената граница, отново могат да бъдат изнасяни.

Само че и на тази система й беше намерено слабото място и това стана причина за нестихващи спорове и обвинения между търговците на едро и аптеките. От Асоциацията на собствениците на аптеки обявиха, че в складовете на едро умишлено се задържат медикаменти - така системата отчита достатъчни наличности и позволява износ. В същото време лекарствата от складовете не стигат до аптеките или стигат само до тези аптеки, които са свързани с търговците на едро.

От аптечния бранш поискаха системата да им дава възможност да проследяват наличностите в складовете. Търговците на едро се противопоставиха рязко и сега лекари звънят в аптеките, за да питат какво да изписват, а от аптеките им отговарят, че каквото и да изпишат при тях го няма. Всъщност Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция имат възможност да осъществяват този контрол и разполагат с необходимите механизми, но кой знае защо не го използват. По данни на СЕСПА у нас в момента лекарствата с недостиг са 63, а според аптекари над 300.

След проверка в складовете на едро в края на миналата година здравният министър Меджидиев обяви, че нарушенията на търговците са толкова незначителни, че не биха могли да бъдат причина за лекарствения дефицит. Само преди дни същият министър обяви нова проверка и се закани, че ако в складовете на едро бъдат установени количества от лекарства, които липсват в аптеките, ще има много строги мерки, дори отнемане на лиценз. Малко късно и изненадващо предвид скорошното му изявление, че нарушения няма.

Другата нова мярка, която ни беше съобщена, е, че ще се активират вносители и производители на лекарства у нас, за да бъдат осигурени липсващите лекарствени продукти. Защо чак сега, бихме могли да запитаме с основание? Още в края на миналата година стана ясно, че споменатият като основен производител на активни съставки - Китай - вдига противоепидемичните мерки. Като хора, обръгнали на "отваряне и затваряне", можем да допуснем до какво ще доведе това. Както и стана - заболеваемостта в страната със стратегията "нулев ковид", с непреболедувало и неваксинирано в голямата си част население, има безконтролен ръст на заболелите от коронавирус. Вероятно няма човек, който би допуснал, че това няма да се отрази на производството на лекарства. Напротив, проблемът в световен мащаб ще се задълбочава пред идните месеци и това не е никаква изненада.

Вярно е, че липса на лекарства има и в САЩ, и в Европа, но това не решава проблема на пациентите у нас. Още повече, че ние си влачим недъзи в лекарствоснабдяването от десетилетия.