Нестабилността и управлението на служебните правителства поставят страната ни в твърде специфична ситуация както във вътрешен, така и във външнополитически план. И, за съжаление, това е една подчертано негативна констатация.

Във вътрешен план продължителната липса на редовно управление води към постепенно разрушаване на конституционно установените институции и закърняване на механизмите за вземане на решения. При тези обстоятелства комуникацията между основните политически формации може да стане още по-трудна, а пространствата, които съществуват за развихряне на популизъм - все по-широки.

Във външнополитически план пък сигналите, които страната ни излъчва стават все по-противоречиви. България хем заявява, че продължава да се стреми към влизане в Еврозоната на 01.01.2024 г., хем необходимото законодателство за тази цел изостава и не е ясно кога точно ще бъде придвижено. Думите, за да имат стойност, трябва да бъдат подкрепени с дела и точно тук може да се окаже, че се намира разковничето във взаимодействието между страната ни и отговорните европейски институции - Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).

В такта на тангото едно напред две назад се разви и процесът по изготвянето на нашия план за Възстановяване и устойчивост (ПВУ). Опитът за предоговаряне, в частта за въглищните централи, макар и смятан за обективно необходим, също е знак за неувереност към съюзниците и институциите на ЕС. Сега този, който се ангажира с предоговарянето (служебният вицепремиер Атанас Пеканов) ще има нелеката задача да убеди ЕК, че страната ни продължава да се стреми към предвидимост. Отказът от предварително поетите ангажименти се дължи на вътрешната нестабилност, която България скоро ще преодолее, може да добави Пеканов, за да изглежда по-убедителен пред европейците.

Проблемите относно институционалната среда и механизмите за вземане на решения у нас проличаха и преди няколко дни на европейската среща в Брюксел с участието на украинския президент Володимир Зеленски. От името на България там беше Румен Радев. Освен че заплаши с вето върху евентуални европейски санкции срещу Кремъл в сферата на ядрената енергетика, Радев коментира и предоставянето на въоръжение на Украйна, на което е голям противник. По-интересно би било обаче ако поставим думите на президента в институционален контекст, за да видим какво би се получило. Първо да припомним - Радев каза, че служебното правителство е изпълнило решението на парламента за предоставяне на оръжия, но той се надява това повече да не се случва. Ако това означава, че при нова подобна ситуация служебен кабинет би трябвало да не се съобрази с решение на Народното събрание, и би се стигнало до директно противопоставяне между президент и парламент в парламентарна република.

Все пак, що се отнася до институционалния контекст, Радев не изясни докрай какво точно е имал предвид. Остава да се надяваме, че не е била точно горната хипотеза, тъй като, поне на думи, държавният глава не оспорва парламентарната форма на държавно управление, а отричането на правомощията на Народното събрание би било точно това. Нека имаме предвид и обстоятелството, че вероятността тази ситуация да се повтори никак не е малка (парламентът да задължи следващо служебно правителство да предостави оръжия на Украйна).

Следващото Народно събрание няма да се различава съществено от предходното, а гаранция за съставянето на редовен кабинет отново няма да има. Само да отбележим, че в 48-то Народно събрание 175 народни представители гласуваха в подкрепа на Украйна и за нейното противодействие срещу агресора. Сред тях имаше бивши ключови служебни министри, назначени от настоящия президент и част от парламентарна група, ръководена от бивш служебен премиер, също назначен от Радев и то два пъти.

Съвсем очевидно е, че руската агресия в Украйна вече става определяща за производството на военни и военноотбранителни продукти, интересът на държавите към тях и тяхното разпределяне. Вече може да се каже, че желанието за закупуване на такива надхвърля и то значително производствените възможности, които са налични в Европа и САЩ. Полша, например, страната която най-активно укрепва отбранителните си способности, вече купува такива продукти и от други дестинации (Южна Корея), само и само да може да бъде максимално защитена. А Полша много активно помага и на Украйна. И дори може да се каже, че заедно с Великобритания, двете страни започнаха да лидират политиката за подкрепа на нападнатата страна. Те първи заговориха за необходимостта от предоставяне на съвременни бойни танкове на украинската армия. Те първи заговориха и за модерни изтребители, за каквито съюзниците решение все още не са взели.

Философията на съвременните военни концепции и доктрини е отбранителна. Това се отнася за всички страни в НАТО, за кандидатите за него и като цяло за Алианса. Следователно въоръженията, с които разполагат тези страни следва да се използват за отбрана. А най-разумно е отбраната да се организира и осъществява своевременно и на мястото, където е възникнала необходимостта на нея. Забавянето и отлагането само усложняват ситуацията, правят я по-опасна и точно тогава възниква риск от ескалация.

За съжаление България в момента изостава по отношение на всички процеси, свързани със задълбочаването на европейската си интеграция. Началото на следващата година започна да изглежда като химера що се отнася до влизането в Еврозоната, а и вчера официално се отказахме от 1 януари 2024 г. А преди това трябва да ни приемат и в Шенген, макар и това да не е формално изискване, е установена практика. В енергийната сфера поведението на страната ни също изглежда двусмислено. Липсата на активност от българска страна в предоставянето на военнотехническа подкрепа на Украйна отново следва да се разглежда като част от проблема във връзка със задълбочаването на европейската интеграция. Защитата на суверенитета и международното право е част от националния интерес на всяка държава от евроатлантическата зона. Повече от ясно е, че без суверенитет и уважавани международни правила траен мир не може да има. Формулата на мира се изразява точно в тези две понятия. Без тях тя просто не може да съществува. Именно тяхното съблюдаване може да осигури конструктивно разбиране и отношение към военната ситуация в Украйна.

Колкото до задържането на България в европейската периферия, нека е ясно, че това влияе върху доходи, жизнен стандарт, качество на живот и това влияние определено не е позитивно. У нас има такива политически формации, които хем са против задълбочаване на евроинтеграцията, хем заявяват, че ще се борят срещу бедността и други явления с отрицателен знак. Е ... няма как да си в периферията и да живееш както в ядрото. Колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-скоро ще имаме обществото, към което се стремим и държавата, която желаем.