Не свикна с бон тона на политическата коректност президентът Радев. Ако във военното училище не са му обяснили, че за първия милион не се пита, то би трябвало да е чувал, че в дома на обесения за въже и пред Борисов за Пеевски не се говори. На всичкото отгоре държавният глава отправи въпроси към премиера не за първия милион, който се губи в дълбините на смутните времена, а за далеч по-скорошни случки. Невъзпитано.

И първият министър се обиди. Реакцията му бе - "Бият Паниковски!" На въпросите отговори с контравъпроси. Все едно че става дума не за законно (до къде ли?) избран народен представител от легитимна политическа сила, а за зелено чудовище, което яде деца на закуска. Което автоматично навежда на мисълта, че срещите Борисов - Пеевски, за които доста хора знаят, но още повече си траят, не ще да са обикновена раздумка на турско кафе. "Абсолютно ми е чиста съвестта!", избухна премиерът, макар че за съвестта му въобще не ставаше дума. Тя поначало не е категория, с която борави юриспруденцията.

Всъщност президентът също се бе ядосал на свързването на името на човек от неговия екип с въпросното едро лице. И напомни за коледния подарък на Човека от сараите за Борисов и неговата партия в навечерието на вота на недоверие. И за колаборационното гласуване на управляващите и ДПС по закона за КТБ. Това не бе много разумно, защото като по-опитен играч лидерът на ГЕРБ не пропусна веднага да контрира, че и БСП не е била подминавана от "подаръци", давани или разпореждани от същата щедра ръка.

Няма да се спираме върху репликите, отнасящите до външната политика. Борисов напоследък се изживява по-скоро като генерален секретар на ООН, отколкото като премиер и се опитва да огрее отвсякъде международното положение. Но ако Радев не бе реагирал на принципното нарушаване на протокола и поканата на Ердоган през главата му - нямаше да стои добре.

Препоръката към Борисов да прочете т.нар. Истанбулска конвенция на английски или френски си бе просто нетактична заядица. Като знае, че работата с езиците е малко нещо "конграчулейшънс", можеше да прояви деликатност. И без това министър-председателят вече изтанцува обичайното "една - напред, две - назад".

Всъщност Б.Б. вместо да се сърди, можеше благодарно да стисне ръката на съседа си през бул. Дондуков". Президентът изигра своята политическа карта сравнително добре. Сатанизираният Пеевски и ДПС са изключително необходими в определени моменти. Като чадър - докато не завали пороен дъжд ги забравяме в ъгъла, но при първите капки се сещаме. Дали ще сочим с пръст опонента, че има някакви по-особени сношения с невидимия в парламента депутат, дали ще разчитаме на гласовете на Движението за прокарването на едно-друго в пленарна зала, дали ще въртим пазарлък с тях преди избори или ще ги търсим после - все стават. Какви са дългосрочните виждания на Радев за развитието на този псевдоскандал - трудно е да се каже.

Но за Борисов това е добре дошло. Ще се говори за "генералски дуел" президент-премиер, а не за безобразното поведение на вицето Симеонов, за "войната между институциите", а на за все по-отчетливо скърцащите колела на коалиционната каруца, за това кой с кого къде и защо се среща по тъмна доба, а не за безобразията, които се легитимират от Неговите депутати. А пък колко назад в новинарския поток (а оттук - в общественото внимание) ще отидат проблемите в здравеопазването, образованието, екологията, увеличените депутатски възнаграждения. А нулевия ход по разкриването на знакови престъпления. И когато над всичко това се възправи снажната фигура на Пеевски - конспирацията ще е по-харчена и от турски сериал.

Всъщност в цялата история той пак се оказа целия в бяло. В станалия напоследък типичен за него епистоларен жанр се обърна към първите мъже в държавата да се държат като големи момчета и да се разбират за самолетчетата и танковете си без да го намесват. Нито Иво Христов бил виждал, нито с Борисов си бил имал работа. Е, не стигна до наглостта на премиера да отсече - "Абсолютно ми е чиста съвестта!", но смисълът се отгатва.

И е прав. Всички обвинения към едрия бизнесмен-депутат досега са от категорията "носи се слух, че се говори". Единственото безспорно е, че Пеевски е недосегаем. Не защото притежава кой знае какъв интелект. Просто никой не му изнася да се разрови в неговия бизнес, в политическите обвързаности на представители на разнолики партийни формации с него, в произхода на капиталите му. Това, естествено, не става с хвърляне на остри, но безответни въпроси през медиите (защото и той си има медии със силни метателни способности), а чрез събиране на годни доказателства, които да залегнат в обвинителен акт. Колкото до това, че Пеевски си има малко вестници и телевизори - не това е болката на държавата. Това, че си има прокуратура е по-неприятното. Защото докато той държи контрола над държавното обвинение, шансовете да бъде хванат в крачка за каквото и да било - дори за пресичане на червено - са нищожни. А управляващото мнозинство му осигурява друг тип комфорт, където милионите стават толкова, че чак ти е съвестно да питаш за първия.

В своето надзаконие Пеевски надмина дори своя политически кръстник, почетния хидроинженер на философските науки. Някога, в битността му на избраник на народа, на Доган му режеха от надницата заради системно неявяване на работа. Голямото момче на ДПС днес редовно си получава депутатското възнаграждение и на никой през ум не му минава да му напомни, че който не работи - няма да яде. Не че от заплата зависи черния му къшей хляб.

Пеевски отдавна вече не е човек, конкретно лице, одушевен предмет. Той е олицетворение на онова, което менторът му нарича "обръчи от фирми" и "разпределяне на порции". И на пръв поглед всеки се опитва да се дистанцира от него. Но не толкова, че да не може да стисне пухкавата му ръчичка. Особено когато тя поднася порция.

Борисов се ядоса, но това, че му се посочват с пръст някои негови забежки "у лèво", едва ли го е огорчило много. През годините ту от американските служби, ту от архивите на родните изскачаха доклади, досиета, информации за тъмното му минало. "А вие да не сте по-чисти?" при него се превърна в рефлекс като при кучето на Павлов. Той никога не отговаря конкретно на обвиненията - нито "да", нито "не". Атаката е най-добрата отбрана. Така ще се случи и сега. В по-съкратен вариант: след като построи магистралите в България, сега присъединителят на Западните Балкани е забързан да гради аутобаните из близки и далечни покрайнини. Въпросът е - колко дълготърпелив и този ще се окаже плебсът?