Казват, че общественият транспорт е „кръвоносният съд” на града, който захранва „жизненоважните органи” за нормалното функциониране на населеното място, а градската управа е „сърцето”, което подхранва и движи целия кръговрат.

Предизвикателство е за всеки град да поддържа тази „кръвоносна система” здрава, но без полагане на целенасочени усилия няма как да продължи да се укрепва и развива.

Градският транспорт в София е пример за пълен застой и липса на свежа енергия за подобряване на ситуацията. Да, управляващите веднага ще контрират, че са направили метро (урбанизацията е факт от много години), което е чудесно, но то трябваше да бъде факт може би преди 20-30 години.

Общественият транспорт в столицата отчайващо се нуждае от фундаментални промени, които да изтласкат София от дъното на най-неприветливите градове в целия Европейски съюз.

С готвеното вдигане на хартиените билети на градската транспортна мрежа с 50% (от 1 лев на 1,50 лева) едва ли ще се подобрят нещата, но е сигурно, че ще доведе до още по-голямо негодувание на хората към властимащите, особено след наскоро вдигнатите винетки, въпреки че АМ „Хемус” (някакви си 430 км) се строи повече от 40 г.

Обикновено цената на услуга се увеличава след някакви подобрения, обновления, нововъведения, но явно в България не стоят така нещата. Бих подкрепил с две ръце увеличение на транспортните услуги, ако се оправят настоящите проблеми - а те са много, повярвайте.

Като редовен пътник и клиент на услугите на градския транспорт в София всеки ден е предизвикателство, което от една страна калява, а от друга – разгневява. Понякога е необходима голяма доза дзен/зен търпение или просто в даден момент от ежедневието избиваш негативната енергия към нямащи никаква вина хора заради премеждията с градския транспорт.

Разбира се има и добри зрънца в транспортната система, но като цяло най-много се набиват проблеми, които сякаш са се появили от безхаберие.

Всеки жител на София се е сблъсквал и е блъскан от проблемите (меко казано) на транспортната мрежа: главоблъсканица – ама буквално, "настъпваница" (може би е нова дума, но като явление е ежедневие, притискане и задушаване - и всичко това в резултат на неадекватното разписание в съотношение пикови часове – по-лек трафик, а може би и заради липса на достатъчно автобуси.

И още, вследствие на мелетата вратите се чупят и съответно крият още опасности. Да споменаваме ли липсата на поддържане на нормални температурни стойности (особено в автобуси по основна линия 204) – студ по време на студ и убиваща жега по време на жега (извиненията от сорта, че договорите с концесионерите били такива – не вървят).

И още, системата за гласово оповестяване на спирките в превозните средства е на принципа „тука има - тука нема”, неприветливост и мръсотия, драсканици и липса на важни части от седалки, предимно в автобусите, системата за отчитане на времето на пристигане на автобуса понякога куца и лъже, лоша и неефективна тикетна система и т.н, и т.н.

И изведнъж – за награда – ти вдигат билета с 50 процента. Яко.

Главен приоритет на развитите държави по отношение на обществения транспорт в градовете е да го направят колкото се може финансово привлекателен, удобен, практичен, ефективен и надежден, което неминуемо води до огромен спад на използването на автомобили и съответно на замърсяването. Освен това добрият градски транспорт предразполага и ще даде възможности за развитие използването на велосипеди.

Има редица предложения, които не са непостижими и могат да направят столицата по-цветна: постепенно автобусният, тролейбусният и трамвайният парк трябва да бъде подменен, като се търсят автобуси с биогорива и на ток, а не „пета ръка” от западни държави; повече трамваи и тролейбуси; повече превозни средства на градската мрежа, съобразени с нуждите на инвалидите и майките с малки деца; специални ленти на пътните плътна за градския транспорт, което ще доведе до някакъв ред в движението и ще привлече повече пътници заради задръстванията; специални поставки в предната или задната част на автобусите за разполагане на няколко велосипеда (абсурдно е вкарването на велосипед в автобуса, но в България все още не се използва широко разпространената практика на Запад); подобряване на билетната система, която още повече да насърчава използването на мрежата метро-автобус-тролейбус-трамвай и да предоставя отстъпки (например еднократно пътуване с метро или автобус за 1 лев, но пътникът получава свободен трансфер с метро до автобус или от автобус до автобус в рамките на три часа); повече карти и подробности за маршрута във всеки превоз на градската мрежа; гъвкавост по отношение на спирките, като се разрешава на автобусите да спират и на места, където няма спирка при поискване от пътник със специален сигнал и др.

Ако само половината от изброените горе неща (една много малка част за развитието на транспорта в София) бъдат приложени, бих подкрепил вдигане на цената на билетите и на услугите, въпреки че поскъпване от 1,50 лева ще ни постави на позиции в ЕС, на които реално не сме.

Анализ на Инфограф показва къде се намира София сред столиците на страните членки на ЕС при сегашната цена на билета и при увеличение до 1,50 лева. В анализа са използват последните данни на Евростат за паритетите на покупателната способност (ППС) в държавите от съюза.

ППС се използват за превръщане на номиналните разходи в национална валута (лева, евро, паунд и т.н.) в единна условна валута, наричана „Стандарт на покупателната способност” (СПС). Тази условна валута има еднаква покупателна способност във всички страни от ЕС, което позволява да се използва за база на подобни сравнения.

В номинално изражение билетът (при 1 лев) е най-евтин в София (0,51 евро), следвана от Букурещ (0,55 евро), Братислава (0,70 евро) и Варшава (0,76 евро). Най-скъп в номинално изражение е в Стокхолм (3,84 евро) и Лондон (3,12 евро). Братислава (сравнителна стойност - СПС 1,06) е единствената столица в ЕС, в която цената за един билет за градския транспорт е по-ниска от София (сравнителна стойност - СПС 1,1) базирано на покупателната способност.

При вдигане на цената на билета в София до 1,50 лева, базирано на покупателната способност, данните показват, че стойността му (сравнителна стойност - СПС 1,67) би надминала тази в 10 европейски града – Вилнюс (сравнителна стойност - СПС 1,66), Цюрих, Прага, Талин, Любляна, Рим, Атина, Дъблин, Варшава и Букурещ (сравнителна стойност - СПС 1,1).

Данните намекват, че би било преждевременно да се увеличава цената на билета, на фона на историческия спад на цената на петрола на световните пазари, който се очаква да продължи дълго време, ако „случайно” не възникне някой голям регионален конфликт.

Вероятността за мащабни промени в градския транспорт на София в близко бъдеще е много малка, тъй като някои хора, които са избрани от гласоподавателите, не се съобразяват с причината, извела ги до тези позиции, а с личните си интереси – тоест мръсна и смърдяща корупция.