След продължително прекъсване прекият контакт между САЩ и Русия беше възстановен. Преди броени дни в Рияд (Саудитска Арабия) се срещнаха делегации, водени от Марко Рубио, държавен секретар на САЩ и Сергей Лавров, външен министър на Русия. Важно е да се отбележи, че това все още не са преговори за прекратяване на руската война в Украйна.

Става дума единствено за дипломатически контакт на високо ниво, който имаше за цел да установи възможно ли е въобще да се направи опит за стартиране на преговорен процес между американската и руската страна. Не случайно основната информация, която излезе от срещата в Рияд беше, че ще се потърсят възможности за полагане на усилия за спиране на военните действия в Украйна.

Процесът ще бъде много дълъг, предупреди Марко Рубио. Останалите важни моменти в говоренето на американските представители бяха свързани с това, че територии ще бъдат обсъждани и че гаранции за сигурността на Украйна категорично трябва да има. Тази позиция де факто означава, че Русия няма да може да задържи всичко, което с военни средства е заграбила от Украйна и че САЩ не могат да приемат на доверие, това което от Кремъл решат да обещават.

Ръководителят на руската делегация Сергей Лавров изрази позиции, които са ни известни още от началото на войната, която неговата страна започна в Украйна. Това се случи преди вече точно три години. Влизането на Украйна в НАТО било неприемливо за Кремъл, разполагането на войски от европейски държави в нападнатата страна - също. По отношение на заграбените територии руското разбиране е добре известно, Лавров обаче избегна акцента по тази тема. Най-вероятно не желаеше да влиза в словесен сблъсък с Рубио още при първия контакт между двете страни. От Кремъл обаче настояват, че трябва да получат целите територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Или общо 26 000 кв. км. повече от това, което вече Русия е заграбила в Украйна.

От Рияд Рубио даде и доста ясен и разпознаваем знак към ЕС. Държавният секретар отбеляза, че на определен етап ЕС също трябва да се включи в преговорния процес, защото и той е наложил санкции на Русия. С това Рубио на практика каза, че ако дойде ред да се разглежда санкционния режим срещу Кремъл, то ще става единствено с участието на ЕС.

На практика същински преговори без участието на Европа не са възможни. Старият континент съвсем не е в изолация, както прибързано започнаха да твърдят някои политици и анализатори. Марко Рубио е познавач на международните отношения и добре разбира, че ЕС не може да бъде изолиран, особено когато става дума за търсенето на решение за проблем, разразил се на територията на континента.

Още повече, че когато става дума за санкционния режим върху Русия силната позиция е повече на ЕС, а не токова на САЩ. Преди началото на пълномащабната агресия срещу Украйна основен търговски партньор на Русия беше точно ЕС. За Русия е най-удобно и най-доходно да продава суровините си (най-вече енергоресурси) в Европа. Разходите за тази търговия са най-малки, а цените най-добри. Старият континент е силен икономически, нуждае се от енергия и разполага с необходимата инфраструктура, чрез която да я получава от руската страна.

След февруари 2022 г. обаче ЕС и страните членки бързо прецениха, че не могат да партнират икономически със страна агресор и постепенно прекратиха взаимодействието си с нея. Така Кремъл потърси и намери пазари основно в Китай и Индия, които обаче са несравними с европейския нито в ценово отношение, нито като разходи за доставка. Ето защо смислено обсъждане на санкционния режим срещу Русия може да има само и единствено с активното участие на ЕС.

За момента ЕС е единен що се отнася до необходимостта от поддържането и засилването на санкциите срещу Кремъл. Дори вече е одобрен поредният 16-ти санкционен пакет, който забранява закупуването на алуминий от Русия и ограничава достъпа на още 13 руски банки до системата за международни разплащания - SWIFT.

Това де факто показва, че независимо от дипломатическия контакт в Риад и говоренето на Доналд Тръмп в стил "свободни съчинения", ЕС има своята ясна политика по отношение на Русия (като страна агресор) и я следва без особено да се съобразява със странични фактори.

Отделен е въпросът, че дори и да се стигне до момент, в който ЕС склони на някакви компромиси относно санкциите, руската страна пак трудно би могла да се върне не европейския енергиен пазар. Той е трайно загубен за нея и тя ще трябва да положи големи усилия за евентуално завръщане.

Темата за включването на ЕС в преговорите е далечна, защото самото стартиране на същински преговорен процес все още е далечно. Продължението на осъществения дипломатически контакт в Рияд обаче ще е интересно, защото успоредно с него се развиват и други процеси и ситуации, които е възможно, в една или друга степен, да му повлияят. Самият Тръмп отправя предизвикателства и то към своята делегация и своя държавен секретар - Марко Рубио.

Просто възниква въпросът защо след като е осъществен контакт, който да прерасне в търсене на дипломатическо решение за войната в Украйна, Тръмп по същото време говори по същия проблем?! При това го прави недипломатично, силно хаотично и крайна неинформирано. Това поведение на американския президент поставя под въпрос по-нататъшното развитие на инициативата от Рияд, защото щом Тръмп има "рецептата", тя може да загуби смисъла си.

Държавният департамент е институцията, която професионално се занимава с изработването на американската външна политика. Де факто това, което Тръмп прави е бламиране на държавния департамент, което означава, че в един момент Рубио ще бъде принуден да реагира.

Европейската реакция след Мюнхенската конференция по сигурността (14 и 15 февруари) беше бърза, а поведението на част от страните от ЕС е доста ясно. Идеята на администрацията на Тръмп беше да се постигне сделка за прекратяване на войната, а гаранциите относно спазването на евентуалното споразумение да бъдат поети от европейците. След двете лидерски срещи, организирани и проведени от президента на Франция Емануел Макрон стана ясно, че европейски държави с военен потенциал и икономически възможности са склонни да приемат това предизвикателство от администрацията на Тръмп.

Франция, Великобритания, Швеция и други страни изразяват готовност за разработване на план за разполагане на 30 000 военнослужещи в Украйна, които да гарантират сделката за спиране на военните действия, ако такава бъде постигната. По този начин европейската реакция всъщност връща предизвикателството към Белия дом. Европейското послание е - ние имаме готовност да поемем отговорността за гаранциите, но първо вие трябва да договорите сделката и да убедите руската страна да приеме, като част от нея, европейско военно присъствие в Украйна. От Кремъл и руското външно министерство многократно са заявявали, че не са съгласни с такъв вариант. Направиха го и по време на дипломатическия контакт в Рияд.

Украйна е част от европейската сигурност. Това е съвършено ясно за Макрон, за британския премиер Кийр Стармър, както и за други държавници и политически лидери в Европа. Ето защо те съвсем основателно поставят знак за равенство между сигурността на Украйна и сигурността на континента.

За да е гарантирана глобалната сигурност пък задължително трябва да няма рискове и заплахи в Европа. Проблемите на сигурността в Европа неминуемо означават разклащане на глобалната сигурност и могат да бъдат заплаха за мира в световен мащаб. Точно по силата на тази логика ситуацията в Украйна е важна включително и от глобална гледна точка. Не е сигурно дали тези обстоятелства се разбират от всички членове на сегашната американска администрация, но това не може да заличи логиката, нито да промени нейното значение.

Следващата седмица Макрон и Кийр Стармър ще бъдат във Вашингтон, за да запознаят директно американската страна с европейската позиция. Едва след като видим резултатите от това посещение, ще знаем повече в каква посока върви проблематиката около Украйна, има ли условия за установяване на преговорен процес за търсене на примирие и как в самата Украйна гледат на новата ситуация в международните отношения, която се очерта на конференцията в Мюнхен.

Вече има и реакции от някои републикански сенатори в САЩ, примерно Роджър Уикър, председател на сенатската комисия по Въоръжените сили, който изрази критично отношение към военния министър Пийт Хегсет. Със сигурност през следващите дни и седмици интерес ще представлява цялостното поведение на републиканската група в Сената, най-малко защото тази институция също има отношение към външната политика на САЩ.