Оръжието на Путин лесно може да се превърне в много студена война

Трудно е да се види краят на газовата война на Владимир Путин. Вчера, за да спре доставките на газ към Европа по тръбопровода, който минава през Украйна, той превърна решението си в предизвикателство за ЕС, не само за така или иначе сриващото се правителство в Киев.

Руският премиер не се поколеба открито да използва монопола на газ като свое оръжие. Нелепи са всякакви твърдения, че това е търговски спор, пише британският „Таймс" в свой коментар озаглавен „Оръжието на Путин лесно може да се превърне в много студена война".

Както може да се предполага, целта на Путин е не само да накаже правителството на Украйна заради надеждите му за присъединяване към НАТО, но и да напомни на страните от Източна Европа, че е предимство да се придържат към Русия и опасно да се обърнат към Запада.

Това е в случай, че страните са забравили посланието, отправено от Русия с инвазията в Грузия.

Трудно е да се предскаже как Украйна би реагирала в подобна ситуация. Путин наказва правителството на президента Юшченко за амбициите му страната да се присъедини към НАТО и ЕС, като иска да продава на Украйна газ на изключително високи цени.

По-високите цени, които Русия иска - двойно повече от миналата година, биха заличили напълно $16-те млрд., които правителството в Киев си осигури преди 2 месеца от Международния валутен фонд.

Нито един украински политик не би могъл да се пребори с това, но то се оказа стимул за разпада на украинското правителство, за разединението, започнато от Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко.

Страната е разкъсана от олигарси и техните връзки с бизнеса. Вътрешните борби разрушиха възможностите да бъде създаден цялостен план или да бъдат проведени така необходимите реформи, които да поставят на преден план реалността, а не мечтата за присъединяване към ЕС и НАТО.

С подобно политическо разединение е ясно как Путин може единствено да задълбочи старите пукнатини между тези, които мразят Русия и копнеят за ЕС, и тези, които смятат Русия за своя страна или поне я имат за свой защитник, който не трябва да бъде провокиран.

Предизвикателството на Путин може да изясни политиката в други страни и да ги обърне още повече срещу себе си.

България например, която едва успя да се присъедини към ЕС и редовно бива санкционирана от Брюксел за провала в борбата с корупцията, има отделни спорове с Русия за доставките на газ и предостатъчно политици от старата генерация, които постоянно задават въпроса дали не е по-добре да се придържат към Изтока, отколкото към Запада.
Действията на Путин биха могли да им напомнят за цената на подобно колебание.

Реалната загуба за Русия ще дойде по отношение на подкрепата вътре в ЕС. Путин успя да разедини ЕС между тези, които категорично искат да застанат срещу него и другите, които предпочитат да не го дразнят. Неговата награда е, че германският канцлер Ангела Меркел е от втората група.

Без чужда намеса (точно както Путин искаше) тя отложи срещата на върха на НАТО през с цел да блокира намерението на САЩ да придвижи напред членството на Украйна и Грузия.

Но близо година по-късно е по-трудно да се поддържа позицията на Меркел, че Путин е лидер, с който ЕС може да прави бизнес, особено след появяването му по руската телевизия и самохвалството му, че е спрял газа през най-студената зима от години наред.

Европейският съюз със сигурност не може да остане още дълго безмълвен пред заплахата, която стои пред собствените му енергийни източници.

Путин може и да е успял да убеди някои от източноевропейските страни в това, колко е необходимо да бъде укротен гнева му.

Но в ЕС той по-скоро успя да обедини онези, които отдавна са разделени, и да им покаже спешната необходимост да прекратят собствената си зависимост от руския газ.