Вече повече от седмица вълненията около новата песен на Азис или Васил Боянов не само че не стихват, но и се засилват, а коментарите от "осанна" до "разпни го" подпалиха социалните мрежи. Продължавам да се изумявам, че масово хората виждат света в черно и бяло, без да приемат, че все пак може да има и други нюанси и изпадат в крайности.

Може би ще бъда обвинена в пристрастност, но ми се иска още в началото да призная, че не съм фен на попфолк музиката. Това е въпрос на личен избор. Въпреки това обаче реших да отделя няколко минути от живота си, за да чуя прословутия нов хит. Няма да коментирам нито текста, нито видеоклипа, нито пък посланията, които се носят от песента. Единственото, което ще кажа, е, че не ми се сториха вулгарни и пошли, което си е цяло постижение за парче от този жанр.

Всъщност, иска ми се да припомня някои основни факти, превърнали се в неписани закони. Исторически потвърдена истина е, че не всички творци са били разбрани от съвременниците си. Примери за това - много и то не само в сферата на музиката, но и на всички останали изкуства. И все пак, за мен е абсолютно тесногърдие да отричаш нещо, което не харесваш или не разбираш. Не мога да отрека нито Азис, нито това, че има глас и може да пее далеч по-добре от ред други музиканти, нито мога да отрека приноса му към музиката през последните години в България.

Определено трябва да му се признае, че се превърна в абсолютен хит и звезда, доколкото в клетата ни родина има звезди. Той спечели стотици хиляди почитатели, които са готови да слушат всичко, което изпее. И абсолютно трябва да му се признае, че направи всичко това, когато беше хем циганин, хем дебел, хем и гей с грим. Стотици хиляди хора го заобичаха когато той беше всички тези неща. А българите са хейтъри - мразят поотделно и циганите, и гейовете, и хората с наднормено тегло. Не съм следила процеса на трансформация при Азис, но каквото и да направи оттук нататък, той вече е име. И не само име.

Азис е продукт. Също като Джъстин Бийбър, Майли Сайръс, Мадона и ред други американски звезди, излезли на сцената. И докато Азис успява да предизвиква дискусии, коментари, гневни изблици на омраза или пък клетви за вечна любов, то този продукт е успешен. И съм убедена, че неговото име ще остане в историята на музиката. Без значение дали музиката, която прави, е пошла или възвишена и без значение дали носи някаква добавена стойност. Въпрос на избор е дали да слушате тази музика или не. Ще остане в историята като успешен продукт с много хитове, които се слушат не само в България. Само за няколко дни последната му песен успя да събере стотици хиляди гледания.

За всеки, който е готов да скочи срещу Азис и това, че творчеството му е част от развращаването и опростачването на нацията, веднага мога да кажа - нима музиката на Криско и Гери Никол не води до същото - "Яката дупара кой ще я бара" и "За мен ти си вещ купена, надупена в помещение"? Отказвам да героизирам Васил Боянов и да демонизирам Криско и Гери Никол - дори пошлото, вулгарното и отблъскващото има право на съществуване, без значение от жанра. То съществува не само в България, но и навсякъде по света във всички сфери на живота и изкуството. Но за всеки влак си има пътници.

Много по-опасна е не чалга музиката сама по себе си, а фактът, че чалгата се превърна в начин на живот, в манталитет на българина. А чалга звездите отдавна са role model или казано по нашенски - модели за подражание. Чалга е да се обличаш като евтина проститутка, чалга е да искаш от баща си няколко кубика силикон за бала. Чалга е да караш Мерцедес в Студентски град, без да имаш книжка и образование. Чалга е да хвърляш салфетки по кръчмите всяка вечер и да плащаш луди пари за това. Чалга са подменените ни ценности.

Да, вероятно всичко това започна с чалга музиката, но все пак не можем да хвърлим вината само и единствено на Азис, или на някоя негова перхидролена колежка. Не можем да виним за това дори Криско и Гери Никол. Защото те са просто продукти. И защото на музикалния пазар, както и на всички останали, търсенето определя предлагането. Всички те нямаше да съществуват, ако не бяха търсени.

И все пак моделите за подражание са не само на сцената, но и в училище, вкъщи и сред приятелите. Ако живееш в чалга среда, е много по-трудно да се измъкнеш от нея и да изградиш сам други ценности. Но не е невъзможно. Познавам интелигентни, образовани и възпитани хора, които слушат чалга, но не се обличат като Азис и не мечтаят за Бентли. Има и хора, които напук на семейство с чалга ценности и музика, слушат хеви метъл и рок. Слушането на Азис не води до затъпяване, нито пък слушането на Моцарт води до поумняване. Няма такава правопропорционална връзка. Тя е въпрос на личен избор. Чалга манталитетът - също.