Напоследък, когато някой не си свърши работата, хората пишат открити писма. И за да са наистина открити, ги публикуват в социалната мрежа. Така, ние пациентите например, си управляваме здравеопазването - с открити писма и фейсбук. Защото иначе не става.

Доказва го и случаят със Спас Добрев, който беше убит от здравната ни система. Омерзената му съпруга написа открито писмо, в което разказа хрониката на съвсем предизвестената му смърт - от позвъняването на "спешния" номер 112 до последния му дъх в една университетска болница. Покрай нейната история започнаха да излизат и други, споделени от хора, събрали кураж да споделят мъката си.

След писмото на Евелина Добрева шефът на Пирогов, проф. Асен Балтов уволни дежурния екип, отказал да приеме пациент в критично състояние "в нарушение на техническите и технологичните правила и неизпълнение на трудовите задължения". В отговор на бързата му реакция, пироговци организираха протест срещу "преждевременното" отстраняване на колегите им. Защото не били все още оповестени резултатите от започната проверка на Агенция "Медицински одит". Въпреки че не сме експерти на агенцията, бихме могли да поразсъждаваме върху събитията от онзи 16 септември.

Едва ли някой може да ни обвини в некомпетентност, все пак ние живеем в страна, в която всеки разбира от медицина, но това донякъде ни е наложено и от обстоятелствата.

Спас Добрев е бил пациент на УМБАЛ "Св. Ив. Рилски". Той е с предполагаема диагноза миелодиспластичен синдром (защо е предполагаема и липсва окончателна, въпреки че човекът се лекува от година, не е ясно). Преливат му кръв всеки месец, последно в споменатата университетска болница. Това означава, че е бил приет за лечение по определена клинична пътека, за определен брой дни (дали са били спазени ще уточни проверката вероятно) и е логично да предположим, че това е здравното заведение, което има отношение към последващото проследяване на състоянието на пациента, който напуска болницата след извършените лечебни дейности с приемливи стойности на хемоглобина.

Само че състоянието му се влошава на следващия ден, а той е почивен. В такива случаи, както неведнъж са ни обяснявали, звъним на 112. Там контактуваме с некомпетентен служител на кол центъра, който има само ангажимента да прехвърли обаждането към Центъра за спешна медицинска помощ.

Според оспорения, но единствен засега стандарт за спешна помощ, едно такова обаждане би трябвало да се поеме от човек с някаква медицинска компетентност, който на базата на близо 50 въпроса (протоколи) да кодира случая с червено, зелено или жълто и да задвижи акцията по оказване на спешна помощ на въпросния пациент.
В един идеален случай, ако всичко предвидено в този стандарт е изпълнено точно, човекът, който не е вече между живите, щеше да бъде входиран с червен код и да получи първа професионална помощ до 8 минути (макар че този срок звучи наистина фантастично). Но тъй като реформата в спешната медицина, като във всяка друга, не е довършена екипът пристига след близо час и половина, но не може да помогне, защото линейката не е оборудвана за реанимационна дейност, това е просто едно такси, което разполага с лекар, в случая - безпомощен.

Не помагат обаче и оборудваните с необходимата техника специалисти, защото в болницата, към която се насочва спешният екип, отказват да приемат пациента с аргумента "че при нас ли да умре". Може би, ако лекарката имаше възможност да установи предварително контакт със здравното заведение, щеше да си спести време и обиколки, но в линейките на спешната ни помощ и такава опция няма.

Има ли са основание колегите й от Пирогов да я върнат? Категорично не. Поне според закона за здравето, в който е разписано, че всяко лечебно заведение е "длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това." Само че в случая за невъзможност не може да става дума, защото болницата има противошокова зала, в която той може да бъде прегледан, и състоянието му да бъде оценено от нужните специалисти. Това обаче не се случва.

Да, "болницата на народа" е наистина претоварена с пациенти и дългове от недофинансирани клинични пътеки каквато е и тази вероятно, но затова вина имат не пациентите, а тези, които все още не са осигурили нормална законова база. И нищо не оправдава поведението на вече уволнения екип.

Така без да бъде приет и прегледан, човекът в критично състояние бива прехвърлен на друга болница. Там, както се оказва от извършената вътрешна проверка по случая, той е обект на масирана лечебна дейност, при която почти час след приема е осъществена консултация с кардиолог, макар да е ясно, че проблемът на пациента е точно кардиологичен. Близките му обаче нямат добри спомени и от посещението си в тази университетска болница - може би защото опитите им да разберат какво се случва са парирани с думите "ще чакате, какво звъните". И те чакат, докато накрая излиза неидентифициран специалист и им съобщава, че мъжът е починал.

Съвсем логична развръзка на събитията в злополучната събота. Какво би могъл да установи един безпристрастен одит вероятно поне на пръв поглед:

- неефективно действаща спешна помощ

- незаконно върнат пациент от болница, която е специализирана точно в оказването на спешна помощ

- хронична остра морална недостатъчност в сектора, за която все търсим оправдание в системата, а често е просто липса на човещина.