Пациентите със сърдечна недостатъчност стават повече, но достъпът до адекватна грижа остава ограничен. Това сочи доклад на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) и Дружеството на кардиолозите.
От пресцентъра на АПАЗ отбелязват, че според данните на НЗОК за периода 2023-2024 г. се отчита ръст на случаите на сърдечна недостатъчност - през 2023 година хората със сърдечна недостатъчност са 60 160 през 2023 г., а през 2024 г. броят им достига 62 818 души или това е увеличение с 2 658. Всеки четвърти от тях е в активна възраст и губи работоспособност.
Регистрираните случаи (прегледи и хоспитализации) също нарастват - от 70 472 през 2023 г. до 73 608 през 2024 г., което е с 4,4% повече.
Особено значим е ръстът сред хората в активна възраст. Прегледаните пациенти между 18 и 75 години се увеличават от 46 785 през 2023 г. до 52 969 през 2024 г., което е повишение с 6 184 души или близо 13%. При лицата над 75 години също се отчита увеличение - от 28 886 през 2023 г. до 32 451 през 2024 г. или това са 3 565 души повече (12%).
Но наред с медицинските показатели, се открояват и социално-икономически измерения. Част от пациентите са принудени да доплащат за медикаменти - например около 26 лв. месечно за ARNI (сакубитрил/валсартан). Изследванията също често се поемат от джоба на пациента - NT-proBNP струва между 40 и 80 лв., а ехокардиографията е остойностена на едва 20 лв. от НЗОК, което е силно подценено спрямо реалните разходи на пациента. Качествените данни от интервюта с пациенти показват, че значителна част от тях свързват влошаването на състоянието си с прекаран COVID-19. Масово се съобщава за придружаващи заболявания като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания, а много пациенти изтъкват сериозни ограничения в работоспособността и ежедневните си дейности след поставянето на диагнозата, посочват от АПАЗ.
Според доклада на Асоциацията териториалните различия също са затруднение за пациентите. Отделно от това пациенти с ниски доходи често трябва да избират дали да си закупят лекарства или да платят сметките си - някои спират терапии, други самоволно променят дозите. Резултатът е влошаване, повторни хоспитализации, още по-високи разходи за системата.
По този повод в доклада се предлагат и някои решения. Едно от тях е отпадането на доплащането за лекарства и изследвания, създаване на амбулаторни кабинети специално за това заболяване, повече информация и подкрепа, за да се справят с ежедневието.
На фона на този доклад на 29 септември отбелязване Световния ден на сърцето, като по този повод Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) организира Седмица на сърцето в училище и инициативи за физическа активност, посветени на сърдечно-съдовото здраве.
От ДКБ уточняват, че през Седмицата на сърцето кардиолози ще изнесат лекции за повишаване на знанията за укрепване здравето на сърцето и формиране на навици за здравословен начин на живот пред ученици в тематичен час на класа. До момента над 60 училища в страната са дали заявка да бъдат посетени от специалист.
Отделно от това в 13 града ще се проведе инициативата "Изкачи се с кардиолога си". Тя е насочена към хора от всички възрасти и предвижда символично изкачване на стълби в паркове и други открити обществени зони с посланието, че редовната умерена физическа активност поддържа здравето на сърцето през целия живот. На 29 септември традиционно ще бъдат осветени в червено знакови сгради в големите градове у нас.
Според данните на Световната сърдечна федерация всяка година над 6,5 млн. души в цял свят умират преждевременно от сърдечни заболявания, а милиони други се борят с последствията.
Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за смърт в света, като само за десетилетие смъртните случаи са се удвоили. Затова и основната цел на глобалната инициатива е да бъдат предприети действия на всички нива в обществата за предотвратяване на милиони случаи на преждевременна смърт чрез профилактика и осигуряване на все по-добър достъп до съвременно лечение на сърдечно-съдовите заболявания, отбелязват още от Дружеството на кардиолозите в България.
USD
CHF
EUR
GBP
